Решение № 1 от 04.01.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Смолян, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500413 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20019/06.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 35/2020г. по описа на Районен съд – Златоград е осъдено „Миладом“ ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ***, да заплати на Н. Ш. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ***, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 200 КТ сумата от 4800 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.11.2017г. около 09,00 часа в цеха на „Миладом“ ООД, находящ се в с. Старцево, ул.

„Васил Левски“ № 2, общ. Златоград, обл. Смолян, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 13.11.2017 г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4800 лв. до предявен размер от 19 000 лв.

Осъдено е „Миладом“ ООД,с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ.

Златоград, обл. Смолян, ***, да заплати на Н. Ш. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ***, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4, на основание чл.

200 КТ, сумата от 36,39 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,представляващи разликата между получаваното от ищеца Н. Ш. М. трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 1

31.05.2018 г., до окончателно заплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 36,39 лв. до предявен размер от 291,54 лв. Осъден е Н. Ш. М.,с ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ***, бл. 175, вх. Б, ет. 2, ап. 4 да заплати на „Миладом“ ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, *** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 075 лева, получена без основание. Осъдено е „Миладом“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ***, да заплати на адвокат Григор Джангалов от АК-Смолян, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер на 348,97 лв. за адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 200 КТ, както и сумата от 366 лева за адв. възнаграждение по насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Осъдено е „Миладом“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Старцево, общ. Златоград, обл. Смолян, ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Златоград сумата от 242 лв. – държавна такса, както и сумата от 162,96 лв. – разноски за възнаграждение за ССчЕ и СМЕ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1778/24.08.2021г. от Н. Ш.

М., чрез пълномощника му адв. Григор Джангалов, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание по чл. 200 от КТ, за неимуществените вреди - за разликата над 4800.00 лв. до предявен размер от 19 000.00 лв., за имуществените вреди - за разликата над 36.39 лв. до предявен размер от 291.54 лв., както и в осъдителната му част по предявения насрещен иск по чл. 55,ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1075.00лв., като получена без основание, с оплаквания за неправилност в обжалваните части. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е определил обезщетението, като е приел наличието на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ. Твърди се, че по делото е установено, че ищецът не е бил инструктиран за работа с процесната машина и че няма и длъжностна характеристика. Съдът не е приел, че процесната машина е въведена в експлоатация, без да са спазени изискванията за здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на чл.275 от КТ. Съгласно чл.186, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно движещите се части, които създават риск за злополуки да се ограждат е предпазни устройства,осуетяващи достъпа до опасните зони или се снабдят е устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмет, процесната машина не е осигурена с електронно оборудване за аварийно спиране при навлизане в опасната зона на движещите се части от човек или предмети, както и не е осигурена за автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се части /опасната зона/ с човек или предмет, което се установява от показанията на свидетелите С. А.и Н.К..Фактът, че работник, който не е инструктиран, какъвто е ищецът, е достигнал до опасната зона означава, че машината не отговаря на изискванията на чл.

186,ал.2 от посочената Наредба. Описаната преграда е била поставена за обезопасяване, но дължината е следвало да бъде такава,че да не се достига до опасната зона. Създадената от работодателя организация, практически специално за тази машина не е била обезопасена в 2 зоната на режещия нож и валовете. Неоснователно е възражението на работодателя по чл.

201, ал.2 от КТ за допусната от ищеца груба небрежност при извършване на почистването на неизключена машина в нарушение на правилата за безопасност, за които изрично не е бил инструктиран. Твърди се, че не всяко действие на пострадалия може да се квалифицира като съпричиняване, поради допусната груба небрежност, а само такова при което е осъзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи неблагоприятният резултат,но независимо от това да е предприел съответните действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че той ще е в състояние да го предотврати.

Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Преценката за положена грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл.201, ал. 2 от КТ, е необходимо да бъде установено по категоричен начин извършването на действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя при условията на пълно и главно доказване той следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, като при липса на доказателства за механизма на трудовата злополука и за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда , категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.Сочи се, че няма свидетели очевидци, че машината не е била спряна. В случая е налице обикновена несъзнавана небрежност и липса на съобразителност относно опасността,произтичаща от почистване на машината в режим на включено захранване,предпоставка за сработване на валяците, нуждата от което е възникнала внезапно по време на производствения процес. За подобно действие ищецът е бил насърчаван от работодателя си, както сочат свидетелите водени от ответника.В случая работодателят е разчитал главно на утвърдена инструкция и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора при работата с производствената техника,т.е. на организационни мерки и в тежест 3 основно на лицето, изложено на риска, а не на надлежното обезопасяване на работните места. Работодателят не е обезпечил конкретният технологичен процес със съответните предпазни и блокиращи устройства, въпреки че е могъл да предприеме възможни мерки в техническо отношение-защитна блокировка за автоматично изключване на машината, монтиране на предпазно преградно устройство. След като работодателят е пренебрегнал производствения риск, допускал е постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и не е осигурил всичко необходимо за нея, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения . Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Установено е, че на ищеца не е извършван инструктаж съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и след като ищецът е пострадал при извършване на работа в интерес на работодателя претенцията му следва да бъде уважена изцяло. При постановяване на решението си PCЗлатоград не е съобразил практиката на ВКС- Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IVг. о. ВКС, че след като работодателят е допуснал постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност“. В жалбата се сочи, че по делото не е изслушана съдебнотехническа експертиза, която да даде категоричен отговор, дали процесната машина отговаря на нормативните изисквания, за безопасна работа, така както е посочено по-горе.

Дадена е вяра на свидетелски показания, водени от ответното дружество и на работа в същото, които е следвало да бъдат кредитирани през призмата на чл. 172 от ГПК. Съдът е приел, че машините са въведени в експлоатация в предприятието на 01.09.2017 г. и са нови и съвременни, а процесът - изцяло автоматизиран. След като е прието, че процесът е изцяло автоматизиран, то несъмнено е следвало машината да са самоизключи при навлизане в режещия обхват на външен предмет, в случай и подаването на човешка ръка. След като машината не се самоизключила, логично води до извода, че не е технически обезпечена.

Машината не е снабдена с електронно оборудване за аварийно спиране при навлизане в опасната зона на движещите се части от човек или предмети ,както и не е осигурена за автоматично спиране при осъществен контакт между движещите се части с човек или предмет, което се установява от показанията на свидетелите С. А. и Невена Кадиева.

Описаната преграда е била поставена за обезопасяване, но дължината й е следвало да бъде такава,че да не се достига до опасната зона. Практически тази машина не е била обезопасена в зоната на режещия нож и валовете. Твърди се, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.200, ал. 1 от КТ за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за претърпените от работника неимуществени и имуществени вреди от полученото травматично увреждане в резултат от злополука, настъпила по повод изпълняваните трудови функции, която е призната за трудова с влязъл в сила административен акт по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО; налице е причинна връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него - временна 4 нетрудоспособност, респективно трайно намалена неработоспособност, както и преживени от пострадалата болки, страдания, дискомфорт и др.Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Предвид на установеното следва да се приеме, че работодателят дължи на ищеца обезщетение за търпените от него болки и страдания от увреждането, затруднения в обслужването, продължаващият дискомфорт, болка и нарушен захват, водещ до затруднение да изпълнява трудов ангажимент и понастоящем, както и за възникналите за него негативни емоционални страдания,влошено психично състояние, тревожност, напрегнатост, срам от обезобразяване, страх от отхвърляне, невъзможност за трудова реализация и пълноценен живот, липса на самочувствие и увереност в размер на сумата от 19 000 лв.