Решение № 2488 от 23.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М.а при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело № 20231100105023 по описа за 2023 година

Ищцата И. Д. П. е предявила срещу ответниците Р. С. Г., М. Г. Г. и В. В. П. искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищцата И. Д. П. е предявила срещу ответника К. Ж. Ж. положителен установителен иск за собственост. Претендира разноски.

Ищцата И. Д. П. иска да бъде установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на: АПАРТАМЕНТ № 8, разположен на 3-ти етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 81,55 кв.м, състоящ се от дневна-кухня, две спални, баня-тоалетна, коридор, тераса, складово помещение, при граници на апартамента: от две страни двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. *********, апартамент 8, заедно с прилежащите към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите части на сградата и 12,95 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата; и на ГАРАЖ № 1, заедно със склад в него, разположен на партерен етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на гаража и 5,02 1 кв.м на склада, при общи граници на гаража и склада: от две страни двор, склад, коридор, склад, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „*********, заедно с прилежащите 2,36 % ид. части от общите части на сградата и 3,20 % ид. части от правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата.

Заявено е и искане ответниците Р. С. Г. и М. Г. Г. да бъдат осъдени да предадат владението на процесните имоти, а В. В. П. да бъде осъдена да предаде владението върху 1/2 ид. ч. от същите имоти.

Ищцата И. Д. П. излага, че е придобила процесните апартамент и гараж, ведно със склад към гаража, по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като от м. януари 2012 г. до 03.11.2022 г. владее непрекъснато процесните имоти като свои собствени. Твърди, че владението й е предадено още през втората половина на 2011 г. лично и доброволно от техния тогавашен собственик Р.Т.М. във връзка с постигната помежду им устна договорка същият да продаде на ищцата имотите. Причината да не бъде сключен писмен договор били много близките приятелски отношения между собственика и бащата на ищцата, като в периода от 2012 г. до 2014 г., чрез няколко частични плащания е заплатила в брой на Р.Т.М. цялата договорена помежду им продажна цена за имотите, а след извършване и на последното плащане била постигната уговорка да пристъпят към нотариалното прехвърляне на правото на собственост към края на 2014 г., но на 01.12.2014 г. Р.М. починал внезапно.

Твърди, че за постигната уговорка знаели наследниците на починалия, но не изпълнили обещанието на техния наследодател и не прехвърлили имота.

От момента на смъртта на Р.М. никой не предявил претенции спрямо описаните имоти, нито е оспорвал или се е опитвал да отнеме установеното от ищцата владение, поради което тя е придобила собствеността на основание изтекла в нейна полза десетгодишна давност.

Сочи, че с два нотариални акта, сключени на 30.06.2022 г., наследниците на Р.Т.М. – М.К.М., Т.Р.Т. и Р. Р.М.а са продали имотите на първите двама ответници Р. С. Г. и М. Г. Г., които били въведени във владение с протокол за опис на недвижими имущества от 03.11.2022 г. на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег.№ 838 на КЧСИ, извършен по изп. дело 20228380405683, когато владението е предадено на длъжника Р. С. Г. в качеството му на пазач 2

(управител) на имотите на основание чл. 486, ал. 1 ГПК. От своя страна, първите двама ответници са продали 1/2 ид. ч. от процесните имоти на В. В.

П. с нотариален акт, сключен на 30.05.2023 г.

Излага, че в полза на ответника К. Ж. Ж. в качеството му на взискател по изп. дело 20228380405683 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, е наложена възбрана върху 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти за парично задължение на Р. С. Г. спрямо него, което обуславяло правния интерес на ищцата от провеждане на положителен установителен иск за собственост спрямо този ответник.

По така предявените искове в срока по чл. 131 от ГПК:

1. Ответниците Р. С. Г. и М. Г. Г. оспорват предявените искове, възразявайки че ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имотите с намерение за своене. Твърдят, че тя е била допусната в имота от предишния собственик да го ползва, тъй като нямала друго жилище, за което заплащала символична сума, а след смъртта му наследниците на Р.М. са настоявали да напусне жилището. Отричат наличието на устна договорка за продажба на имота, по която ищцата да е заплащала суми. Спрямо наследника Р. Р.М.а, родена през 2004 г., не е текла придобивна давност, тъй като тя е била непълнолетна през процесния период, в който се твърди, че е осъществявано владението.

2. Ответникът В. В. П. оспорва предявените искове като неоснователни, тъй като от представените доказателства не се установявало ищцата да е получила владението на имотите и да ги е владяла в сочения период с намерение да ги свои, нито да е налице уговорка с Р.М. или неговите наследници за продажбата им, включително не е установено да е заплащана някаква цена за тях.

3. Ответникът К. Ж. Ж. оспорва предявения иск по съображения, аналогични на изложените от В. В. П..

Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 16.11.2007 г., №53, том ХІІ, рег.№14092, н.д.№2101/2007 3 г. на нотариус И.Н., с рег.№ 40 на НК, че Р.Т.М. е придобил правото на собственост върху следните недвижими имоти - АПАРТАМЕНТ № 8, разположен на 3-ти етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 81,55 кв.м, състоящ се от дневна-кухня, две спални, баня-тоалетна, коридор, тераса, складово помещение, при граници на апартамента: от две страни двор, апартамент № 9, стълбище и апартамент № 10, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр.

София, район Лозенец, ул. *********, апартамент 8, заедно с прилежащите към апартамента 7,70 % ид. ч. от общите части на сградата и 12,95 % ид. ч. от правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата; и на ГАРАЖ № 1, заедно със склад в него, разположен на партерен етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв. 57 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ С.о“, с площ 19.98 кв.м на гаража и 5,02 кв.м на склада, при общи граници на гаража и склада: от две страни двор, склад, коридор, склад, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „*********, заедно с прилежащите 2,36 % ид. части от общите части на сградата и 3,20 % ид. части от правото на собственост върху УПИ, в което е построена сградата.

Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, че с два нотариални акта, сключени на 30.06.2022 г., наследниците на Р.Т.М. – М.К.М., Т.Р.Т. и Р. Р.М.а са продали имотите на първите двама ответници Р. С. Г. и М. Г.

Г., които били въведени във владение с протокол за опис на недвижими имущества от 03.11.2022 г. на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег.№ 838 на КЧСИ, извършен по изп. дело 20228380405683, когато владението е предадено на длъжника Р. С. Г. в качеството му на пазач (управител) на имотите на основание чл. 486, ал. 1 ГПК. От своя страна, първите двама ответници са продали 1/2 ид. ч. от процесните имоти на В. В. П. с нотариален акт, сключен на 30.05.2023 г.

Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, че в полза на ответника К. Ж. Ж. в качеството му на взискател по изп. дело 20228380405683 по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ, е наложена възбрана върху 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти за 4 парично задължение на Р. С. Г. спрямо него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото са искове по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявеният иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот и имотът да се владее или държи от ответника без правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на третото (основанието за владение) – върху ответника.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право в определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.

Владението върху имота представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта (чл. 68, ал. 1 ЗС ). Чл. 69 ЗС установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и несъмнително.

Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 5

10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС).

В конкретния случай, ищцата твърди да е установила през месец януари 2012 г. фактическа власт върху недвижимия имот на основание устна договорка със собственика на имота – Р.Т.М., съответно в конкретния случай не е налице годно правно основание ищцата да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот. Следователно, ищцата е недобросъвестен владелец (арг. чл. 79 ЗС, вр. 70 ЗС) и за да придобие недвижимия имот по давност следва да упражнява владение върху имота в период от 10 години (арг. чл. 79, ал. 1 ЗС ).

Свидетелят на ищцата С.В.Ч. сочи, че от края на 2011 г. се нанесла в кооперация в гр. София, ул. «*********, където живеела и ищцата И. П..