Решение № 1165 от 14.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Русе, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520104443 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от С. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. „***“ № 3, вх. Б, ет. 1, ап. 7, чрез адв. А. Г., с която са предявени установителни искове срещу М. В. С., ЕГН ********** и И. Т. С., ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК, да се признае за установено съществуването на вземания по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД от ищеца спрямо двамата ответници солидарно за сумата от 4500 лв. – главница, представляваща част от общата сума /от 9500 лв./ по Договор за продажба на вещи на изплащане от *** г., рег. № ***, за неизплатена продажна цена на следните вещи:

Хладилен шкаф за кухня – 1бр. за сумата 2000 лв.; Мивка от хром –никел 1 бр. за сумата 1000 лв.; Професионални газови котлони общо 4 бр. по 875 лв. всеки на обща стойност 3500 лв. по Договора, от които се претендира пълната сума 875 лв. за един котлон и частично сумата 625 лв. за втори котлон общо 1500 лв. за двата котлона, за които вземания е издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на РРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство, като се претендират и направени от ищеца разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за продажба на вещи на изплащане от *** г., с нот. заверка на подписите, рег. № ***, ищецът продал на ответниците движими вещи на обща стойност 9500 лв., на разсрочено плащане на 1 равни вноски от по 263,90 лв. за 36 месеца, считано от *** г. до *** г., но след изтичане на крайната дата ответниците не изпълнили задължението си, поради което подал заявление по чл. 417 от ГПК и било образувано ч.гр.д. *** г. на РРС, по което длъжниците подали възражение, което определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове за част от описаните движими вещи.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от тях, чрез адв. Е. М., като считат исковете за неоснователни и молят да се отхвърлят. Твърдят, че движимите вещи, които се претендират представлявали оборудване за ресторант „***“ гр. Русе, някои от които били трайни подобрения в имота на наемодателя, собственост на Сдружение „***“.

Ищецът бил управител и мажоритарен съдружник в дружеството „***“ ООД, ЕИК ***, като през периода 2008-2019 г. то е било наемател на ресторанта по силата на сключен договор за наем със собственика Сдружение „***“. През този период дружеството е извършвало подобрения в имота, които са станали собственост на наемодателя по силата на договора за наем, сключен между тях. През м.01.2019 г. ищецът е регистрирал дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, което на *** г. е сключило договор за наем със Сдружение „***“ за същия ресторант и станало наемател, като обзавеждането и оборудването за дейността на ресторанта е описаното в договорите за продажба. През периода 05.04. до *** г. ищецът като физическо лице сключил с ответниците 6 бр. договори за продажба на изплащане по реда на чл. 205 ЗЗД, на обща стойност 57000 лв., от която му изплатили общо 43000 лв. В договорите ищецът фигурирал като собственик и продавач на всички описани вещи, заедно с тези представляващи извършени трайни подобрения в имота на наемодателя. На 18.04.2019 г. ищецът прехвърлил дяловете си от капитала на „***“ ЕООД, на ответника И. С., който станал и управител на дружеството. След промяната на собствеността на капитала, дружеството „***“ ЕООД продължило да изпълнява задълженията по договора за наем от *** г. и да експлоатира имота със същото обзавеждане и оборудване, посочено като движими вещи в договорите за продажба, а продавачът запазил собствеността си върху движимите вещи по реда на чл. 205 ЗЗД до изплащане на цялата продажна цена съгласно чл. 7 до чл. 12 по всеки договор. Ответниците считат, че с оглед наличие на евентуална евикция са изплатили без основание повече, от колкото е цената на вещите, на които ищецът е собственик и върху които може да им прехвърли собствеността, поради което правят волеизявление за разваляне на 4 договора, на стойност 28 800 лв. /без процесния от *** г., рег. № ***/ на осн. чл. 189 ГПК, както следва: - разваляне на договор от *** г., рег. № ***, с предмет „тента и интериор градина“ с продажна цена 9500 лв.; - разваляне на договор от *** г., рег. № ***, с предмет „документация ресторант, канализация, помпа, инсталация, водна мъгла“ с продажна цена 9500 лв.; - разваляне на договор от *** г., с рег. № ***, само по отношение „интериор градина, ПВЦ завеси градина“ с продажна цена 1800 лв.; 2 разваляне на договор от *** г. с рег. № ***, само по отношение на „аспирации, салон, кухня, камина, система парно“ и продажна цена 8000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на Сдружение „***“ представлявано от Х.Г.Г., като трето лице - помагач на ответника, като на осн. чл. 219 ГПК и с определение от 19.10.2023 г. е конституирано лицето, след което в открито съдебно заседание на 13.03.24 г. е заличено.

В съдебно заседание третото лице помагач се представлява от адв. Д. Х., който счита, че не следва да са страна по делото, тъй като възраженията на ответната страна, касаят вещи, описани в отговора, които не са предмет на исковете. Плащането по исковете се претендира за движими вещи, които са различни от тези, за които ответникът сочи, че евентуално може да търпи евикция. По отношение на тези претендирани с исковата молба вещи, заявява, че нямат никакво отношение.

В съдебно заседание ответниците не се явяват, представляват се от адв. Е. М., който моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Счита, че като са плащали всеки месец, без да уточняват за кои вещи, по правилата на ЗЗД е погасявано най-старото задължение. Няма как да уточнят кои вещи са плащали. Предвид евентуалната евикция са поискали привличане на трето лице, но не твърдят и считат, че няма как да претърпят евикция, за движимите вещи, които се претендират в исковата молба, тъй като те не са част от недвижимите вещи, които се отнасят към третото лице. Представят писмено доказателство за плащането – извадка от кореспонденция между ищеца и ответницата М. С., с която са уточнили колко остатък има за плащане. От общата сума 57 000 лв., ищецът заявява, че остават 14 000 лв. към 13.10.2022 г., при което са му платили 43 000 лв. към него момент.. Направили волеизявление за разваляне, тъй като ищецът не бил собственик и няма да може да изпълни задължението си да прехвърли собствеността. С представеното по делото писмо *** отказва на претенциите на ищеца за трайни подобрения и му отговоря, че няма да му изплатят парично обезщетение, предвид клаузите на договора за наем.

След този отговор започнали кореспонденция помежду си – ищецът, ответниците и ***, как може да уредят проблема и не се стигнало до уреждане. Ответниците отказали да изплатят остатъка от 14 000 лв. на ищеца, предвид това, че са надплатили повече отколкото са задължени по всичките 6 договора. Нямат претенции по отношение на описаните с исковата молба вещи да са подобрения, които подобрения не са предмет на исковата молба, а са предмет на възражението им за разваляне.

Считат, че не дължат исковата сума, тъй като след като се развалят договорите, поради невъзможност да се прехвърли собствеността, ще се окаже че са платили повече отколкото дължат. С това възражение смятат, че ще се постигне ефект на приспадане и искът на ищеца е неоснователен. Заявяват, че все едно са направили възражение за прихващане в отговора. Не оспорват, че процесните движими вещи са собственост на 3 ищеца. С *** ищецът е водил кореспонденция от името на дружеството „***“, в което е съдружник и управител. Ищецът с предишното си търговско дружество е поискал от *** да му бъдат заплатени извършени подобрения. В същият момент ищецът като физическо лице е сключил договори за продажба с ответниците за същите вещи.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А. Г., която моли да се уважи предявеният иск, като основателен и доказан, счита, че третото лице няма място в настоящото производство, тъй като не се спори за вещи, а за пари. Не оспорва, че е получил сумата от 43000 лева, но тя била във връзка с подписани 6 договора между страните за различни вещи на определена стойност. Сумата, която плащали ответниците е приспадана, съобразно правилата на ЗЗД, тъй като не уточнявали какво са плащали. Счита, че са погасени предходно подписани договори и към настоящият момент претенцията по процесния договор не е погасена. Сочи, че физическото лице С. С. не е страна изобщо в този спор с ***. Там кореспонденцията се води с ЮЛ. Ищецът в качеството на ФЛ не е водил такава кореспонденция. Счита, че няма основание за разваляне на договорите, както е посочено в отговора на исковата молба, защото е налице плащане, което е именно по тези договори, за които говори ответната страна в отговора си, а плащането се възприема от ищеца, като действие, с което те са се съгласили и са платили. В този смисъл към момента, в който е направено възражението за разваляне, счита, че е неоснователно и няма причини да настъпят такива ефекти на вече платени договори. Твърди, че са продали всичко като движими вещи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

Не се спори между страните по отношение на фактическата обстановка:

Видно от представените по делото, като писмени доказателдства:

1/ Договор за продажба на изплащане от ***г. с нотариална заверка на подписите, рег. № ***, ищецът С. И. С., като продавач прехвърля на ответниците И. Т.

С.о и М. В. С. като купувач правото на собственост върху следните движими вещи:

Хладилен шкаф кухня – 2000 лв., Мивка хром никел – 1000 лв., Газови горелки /котлони/ - 3500 лв., Посуда /тенджери, тави, ножове, дъски, прибори/ - 1500 лв.Фурни 3 бр. – 1500 лв.срещу цена общо 9500 лв., която купувача се задължава да му заплати на разсрочено плащане на равни вноски по 263,90 лв. за срок от 36 месеца, считано от *** г. до *** г. Не се спори между страните и съдът намира за безспорно обстоятелството, че описаните в този договор вещи са били собственост на ищеца.

Не се спори между страните, че ответниците са изплатили на ищеца сумата общо 43000 лв., с която са направили плащания и по следните договори между тях:

2/ Договор за продажба на изплащане от *** г., рег. № ***, за следните движими 4 вещи: Кантари-2бр., Хром никел мивки -2 бр., батерии – 6 бр., хром никел стени, шапка аспирация – 2500 лв.; Съдомиялна машина – 1500 лв., Компютри, принтери, касови апарати – 500 лв.; Чаши, чинии, микровълнови фурни 4 бр. – 200 лв.; Газов котел /бойлер/ - 1500 лв.; Климатици 4 бр. – 1500 лв.; Интериор градина, ПВЦ завеси градина – 1800 лв., на обща стойност 9500 лв., която купувача се задължава да заплати на разсрочено плащане на равни вноски по 263,90 лв. за срок от 36 месеца , считано от *** г. до *** г.;

3/ Договор за продажба на изплащане от *** г., рег. №***, за следните движими вещи: документация ресторант – 5000 лв.; Канализация, Помпа, инсталация - 4000 лв., Водна мъгла – 500 лв., на обща стойност 9500 лв., която купувача се задължава да заплати на разсрочено плащане на равни вноски по 263,90 лв. за срок от 36 месеца , считано от *** г. до *** г.;

4/ Договор за продажба на изплащане от *** г., рег. №***, за следните движими вещи: Аспирации, салон, кухня – 2000 лв.; Камина, с-ма парно – 6000 лв.; Хром никелови маси с плотове 3 бр. – 1500 лв., на обща стойност 9500 лв., която купувача се задължава да заплати на разсрочено плащане на равни вноски по 263,90 лв. за срок от 36 месеца , считано от *** г. до *** г.;