Разпореждане № 117309 от 25.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117309 гр. София, 25.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20231110139071 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ФИРМА срещу М. А. Д. за сумите в размер на 682,97 лева – главница, 112,57 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2006 г. до 15.08.2007 г., 1218,03 лева – лихва за забава за периода от 16.12.2006 г. до 12.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит № CRED – 05385243/23.03.2006 г., сключен между ФИРМА ЕАД и М. А. Д.. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на ЗЗП.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Налице е съмнение за сключване на договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК недействителност. Видно от приложения към заявлението Формуляр/Договор за кредит на покупка на стока № CRED – 05385243, в съдържанието му 1 липсва посочен ГПР и лихвен процент в разрез с разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗПК. В такава хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за лихви.

Следва са се вземе предвид и обстоятелството, че договорът за кредит е бил сключен през 2006 г., когато действащият ЗПК и предхождащият го закон със същото наименование и приложно поле не са били все още обнародвани. Към момента на сключване обаче е действал отмененият Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (в редакцията му обн. ДВ бр. 19 от 28.02.2003 г.). Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 8 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора. Съдът счита, че настоящият случай е такъв, доколкото в договора не са разписани клаузи с размера на ГПР и лихвения процент, а такива се претендират. Съгласно чл. 37, ал. 1 неравноправноте клаузи са нищожни.

С оглед гореизложеното съдът счита, че заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за лихви. Ето защо заявлението следва да се отхвърли за сумата в размер на 112,57 лева – за договорна възнаградителна лихва, и за сумата в размер на 1218,03 лева за законна лихва за забава.

По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 13,66 лева до сумата от 40,27 лева, както и за сумата над 16,96 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ размер от 50,00 лева).

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от ФИРМА срещу М. А. Д., ЕГН ********** в частта за:

2

112,57 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2006 г. до 15.08.2007 г., 1218,03 лева – лихва за забава за периода от 16.12.2006 г. до 12.04.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от 13,66 лева до сумата от 40,27 лева за държавна такса, както и за сумата над 16,96 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3