Решение № 6258 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6258 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100508577 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Т. М., срещу решение № 3680/04.03.2025 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 30229/2024 г. , с което съдът е издал срещу него на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита в полза на Л. Б. А., Т. Л. А. и Б. М. А., налагайки на ответника мерки по чл. 5 от ЗЗДН. Счита издадената заповед за съдебна защита за неоснователна. Излага съображенията си, поради които моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, като вземе предвид и обстоятелството, че към момента е налице висящ спор за установяване на бащинството на детето Т. Л. А. от въззивника.

Въззиваемите страни Л. Б. А., Т. Л. А. и Б. М. А. в законоустановения срок не са подали възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемите страни молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Адв. Д. М. моли да й бъде присъдено 1 възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 28.05.2025 г. Л. Б. А. е поискала да се издаде ограничителна заповед по отношение на нея и децата й Т. Л. А. и Б. М. А., срещу А. Т. М., който е бивш неин фактически съжител.

С решение № 3680/04.03.2025 г., СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 30229/2024 г., е издал срещу А. Т. М. на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита в полза на Л. Б. А., Т. Л. А. и Б. М. А., като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тях.

Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН А. Т. М., да посещава специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за съдебна защита, в "Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв.

"********". Предупредил е А. Т. М., че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Съдът е осъдил А. Т. М., да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лв. и да заплати на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата на адв. Д. М. М. - САК, сумата от 600,00 лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивникът навежда доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е осъществил на 24.04.2024 г. домашно насилие спрямо молителите, кредитирайки единствено показанията на свидетелите на молителите, без да даде вяра на показанията на свидетеля Н.Н. и без да обсъжда представените доказателства, допълващи установеното от Н..

Твърди, че е възможно, поради няколкото медицински прегледа на детето Т. Л.

2

А. през посочената седмица, въззивника да не си спомня точно на коя дата детето е следвало да посети специалист и в хода на предварителната проверка да е заявил датата 24.04.2024 г.

Настоящия съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че се доказва извършването на посоченото в решението домашно насилие, поради следните съображения:

В сезиращата съда молба за защита по ЗЗДН се излагат твърдения, че н а 24.04.2024 г., ответникът е отишъл в дома на молителите в 14:00 ч., малко преди да тръгнат за часа им при психолог. Детето Т. е започнало да си играе с флумастери, при което майка му го е помолила да ги остави, защото бързат и ще се нацапа. В това време ответникът е започнал да й крещи: "Ти няма да казваш на детето ми какво да прави". Л. се опитала да му обясни, че бързат и че ще закъснеят. Ответникът не е спрял с нападките, обидите и крещенето.

Заплашил я е с думите: "Ще ти отрежа главата!" и "Ще те убия". Свидетели на това са били майката на Л., непълнолетната й дъщеря, както и малолетния й син. Ответникът се е опитал да й посегне, удрял е по шкафовете в коридора и е блъскал майка й, за да може да стигне до молителката и да я удари.

Малолетният й син се е уплашил много от случващото се и се е скрил при сестра си.

Майката на молителката Л. Б. А. е разпитана в качеството й на свидетел в първата инстанция и дава показания, че на 24.04.2024 г. страните по делото и свидетелката са били в жилището на молителите. Детето Т. е следвало да бъде заведено на логопед, играело си е с флумастери и се е нацапало. Дъщерята на свидетелката е казала на Т. да не си играе, че трябва да го водят на логопед.

Ответника е казал на Л. Б. А. да не му се кара, да го остави да се цапа, той е дете. Избухнал е скандал. Л. е казала на ответника да излезе и да не крещи.

Детето Т. се е разревало. Ответникът е започнал да обижда дъщерята на свидетелката: „Ти си луда“. „Ти си побъркана“. Не е искал да излиза.

Свидетелката е застанала помежду им, отворила е вратата и ответникът си е тръгнал. Според свидетелката Н.а ответникът сто процента е цял да удари дъщеря й. Свидетелката не е видяла ответника да удря дъщеря й. Преди този случай много пъти ответникът е заплашвал Л., но в конкретния случай не е имало заплахи. В този случай свидетелката е казала, че ако ответникът не си тръгне, тя ще извика полиция.

3

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяния акт на насилие е налице свидетел-майката на молителката Л., присъствал по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

Настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с показанията на свидетеля Н.а- майка на молителката се доказва твърдяното насилие на процестната дата- самата свидетелка установява липсата на заплахи, отправяни от ответника към дъщеря и на инкриминираната дата. Свидетелката твърди и отправяне на обидни думи от ответника спрямо молителката, каквито дори и самата молителка не твърди в сезиращата съда молба.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение.

Предвид гореизложеното, първоинстанционния съд неправилно е издал заповед за защита и за тримата молители.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита – да се остави без уважение, поради което и жалбата на ответника по първоинстанционното дело се явява основателна.

Като съобрази изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати държавна такса в размер на 37,50 лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната жалба).

При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски и съдът му присъжда такива в общ размер 1500 лв.-платено възнаграждение на адвоката му във въззивното производство. Искането на адвоката на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждание на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата , като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3680/04.03.2025 г. на СРС, ГО, 139 състав по гр. дело № 30229/2024 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Б. А., ЕГН**********, Б. М.

А., ЕГН ********** и Т. Л. А., ЕГН**********- действащ чрез неговата майка и законен представител Л. Б. А., ЕГН**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. Т. М., ЕГН********** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН********** да заплати по сметка на СГС сума в размер на 37,50 лв.- държавни такси.

ОСЪЖДА Л. Б. А., ЕГН********** да заплати на А. Т. М., ЕГН********** сума в размер на 1500 лева-разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. М. М. - САК, с личен номер 1900226910 за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5