Решение № 24 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500829 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №81/13.06.2025г., постановено по гр.д.№15/2025г. по описа на Районен съд – Никопол състав на същия съд е отхвърлил предявения от Н. И. Н. – К. с ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1186844, сключен на 15.11.2024г., между страните по делото, като неоснователен и недоказан.

Съдът е обявил за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.18, ал.1 Договор за потребителски кредит № 1186844, сключен на 15.11.2024г., между страните по делото, като противоречаща на добрите нрави.

С решението съдът е осъдил „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК –Пловдив сумата от 480лв., с включен ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С решение №126/28.08.2025г., постановено по гр.д.№15/2025г. по описа на РС-Никопол съдът на осн.чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81/13.06.2025 г. по гр.д. № 15/2025 г. по описа на НРС, като е добавил следния диспозитив: „осъжда „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на Н. И. Н. – К. с ЕГН **********, направените в настоящото производство разноски в размер на 274.32 лв. за д.т.“ Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от Н. И. Н.

1 чрез процесуалния й представител адв. Д. М. от АК-Пловдив. Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважи главния иск за прогласяване на нищожност на целия договор за заем.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

*** депозира писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от САК, в която оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че съдът правилно е отхвърлил главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит. В заключение прави искане съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор. Прави искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Пред РС-Никопол са били предявени два обективно евентуално съединени иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между Н. И. Н. – К. с ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** Договор за потребителски кредит 2

№ 1186844/ 15.11.2024г., както и иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл.18, ал.1 от същия договор, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 3831.76лв., като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на наромите на чл.143, ал.1,от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, от ЗЗП.

За да отхвърли главния иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между Н. И. Н. – К. с ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** Договор за потребителски кредит № 1186844/ 15.11.2024г., първоинстанционният съд е приел, че процесният договор напълно отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях, че са спазени изискванията на посочените разпоредби, доколкото договорът е изготвен на разбирам език. Според съда всички параметри по него са изчислени към момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на ЗПК, посочен е общият размер на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца. Съдът е приел, че съгласно изчисленията на съда, ГПР към момента на сключване на договор не надвишава пет пъти законоустановения размер на законната лихва за забава, поради което не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Настоящият въззивен състав намира приетото от първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради следните съображения:

От приложения по делото Договор за потребителски кредит № 1186844/ 15.11.2024г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *** и Л. В. С., ЕГН **********, е видно, че на Л. С., в качеството му на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 1000,00 лв., ГПР – 48,081%, срок на погасяване – 11 месеца. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана.

Изхождайки от предмета на представения по делото Договор за кредит №697126/07.08.2023г. сключен между Н. И. Н. – К. с ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД с ЕИК *** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

По отношение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, регламентираща формата на договора, предвид спецификата на договора, като такъв, сключен от разстояние, съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че изискванията за форма на договора са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с необходимите реквизити. От приложените Договор за потребителски кредит, погасителен план към него, както и Общи условия е видно, че същите са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, поради което не е налице нарушение на тази императивна норма на закона.

Съдът, в изпълнение на задълженията си за служебна преценка относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, стигна до извод за наличие на основания за нищожност на договора за кредит, поради следните съображения:

В чл.19 ал.4 от ЗПК е регламентирано, че ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на процесния договор – 15.11.2024 г. са приложими разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК и те ясно и точно определят предела на оскъпяване на кредита.

Уговорената в чл.18, ал.1 от Договора неустойка, която кредитодателят има право да начисли при непредставяне на обезпечение по реда на чл.6 от Договора в конкретно определен размер на 3831,76лв., представлява скрит разход за потребителя по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от потребителя.

Съдът счита, че уговорената неустойка, която заемодателят начислява на заемателя при непредставяна не обезпечение, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а преследва друга цел, като същата санкционира неизпълнението на едно акцесорно непарично задължение на потребителя да представи на кредитора обезпечение на паричното вземане. От непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора. Освен това предварително е определена сумата на дължимата неустойка - 3831,76лв. при главница по Договора от 2000лв., като в този смисъл размерът на неустойката надхвърля размера на отпуснатата в заем сума.

Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечение или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такава клауза и възможността задължението за неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото връщане, а да получи сумата от неустойката. Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да оскъпи кредита за сметка на потребителя.

Ето защо съдът счита, че процесната неустойката представлява скрита 4 печалба за кредитора, увеличава цената на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя, които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай съдът кредитира изготвеното и прието по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза като компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност няма основания да се съмнява. Въз основа на него се установява, че в ГПР от 63,26% са включени сумата на главницата и договорната лихва. При включване в ГПР на уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение, то ГПР достига размер от 521,11%.