Решение № 165 от 31.05.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. А., 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Т. Кабадаиева при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело № 20215310101439 по описа за 2021 година

Предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 , чл. 55 ал 1 пр.1ЗЗД.

СП. В. ИЛ. с адрес гр А. ул „Б.“ № 11, в депозирана против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД със седалище и адрес на управление гр София жк Люлин 7, бул „Джавахарлал Неру“ № 28 ИМ , моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4 ал.2 от Договор за кредит от 22.11.2016г предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща закона, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, и да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата от 215,50лв платена без основание неустойка по договора за периода от 22.11.2016г до 22.11.2017г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди, че на 22.11.2016г е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 3000лв, при ГЛП от 40%, ГПР от 47,28%, със срок за погасяване - 27 седмици, и размер на седмична погасителна вноска от 197,847лв. Съгласно договора , заемната сума е следвало да бъде обезпечена с поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1

1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по лош от редовен или да представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за заемната сума, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора. В случай на неизпълнение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2007,99лв, която престира разсрочено, ведно с погасителните вноски. Ищцата е усвоила изцяло предоставения заемен ресурс. Счита, че посоченият в договора ГЛП не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а по този начин нараства и стойността на ГПР, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му. Тези параметри обаче не са обявени на потребителя и не са посочени в договора в действителния имразмер в нарушение на чл.5 чл.11 т.10 ЗПК. Счита, че с договорения лихвен процент от 40% , към който се кумулира вземането представляващо скрита печалба, кредиторът допълнително се обогатява и се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Счита, че неустойката за неизпълнение задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Счита, че по този начин ответникът е поставил към ищцата неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал.4 ЗПК, още повече че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а и предвидените изисквания по отношение на поръчителите са предварително създаващи значителни за изпълнението им препятствия, и целят създаване предпоставки за начисляване на неустойката. Освен това неустойката не е включена като обща сума, дължима за погасяване на кредита. Ето защо счита, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК и в този случай разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда връщане на чистата сума предоставена по договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит не би могъл да 2 бъде сключен без клаузата, визираща неустойка. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението , че говорената неустойка е добавък към договорна лихва, като твърди че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем. Сумата по договора за кредит е предоставена от институция, чийто финансови средства не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, възможностите й в сравнение с банките са по-ограничени, достъпът на ищеца до паричния ресурс - предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен, а обективните ползи за заемателя от този начин на предоставяне на кредит имат своята цена, която е фиксирана в договора. Ищецът се е съгласил да я заплати при сключването му. Ето защо счита, че тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието й с добрите нрави. Договорът е сключен при свобода на договаряне, която не е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Твърди, че неустойката представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението, а процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения за представяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Счита, че предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора, и ако заемополучателят добросъвестно е изпълнил поетото задължение и предоставил такава гаранция, то кредиторът е щял да събере вземането и нямало да търпи вреди. Въпросът за накърняване на добите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка, не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеност между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на изпълнението. Оспорва твърдението, че поради невключване на неустойката в посочения размер на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, като твърди , че цитираната разпоредба предвижда , че при изчисляване на ГПР не 3 се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Посочва на следващо място, че претендираната неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение, периодът на начисляване е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечението да крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа до изплащане на задължението. Оспорва твърдението за нарушение изискванията на чл. 11 т.9 ЗПК, като твърди , че в сключения договор е посочен фиксиран ГЛП , в който не се включва неустойка, ГПР е посочен ясно в договора за заем и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Ето защо счита че договорът за кредит е съобразен с императивната норма на чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, тъй като цитираната разпоредба не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм по който се изчислява ГПР, нито пък изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР. Прави възражение и срещу твърдението занищожност на договора, поради неравноправност на клаузите му.

Договорът за кредит е сключен по искане направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора, последният се е запознал с преддоговорната информация, и е попълнил въпросник за кандидатстване, въз основа на който са договорени клаузите на договора. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Между ищцата, в качеството на заемател и ответника - заемодател, е сключен договор за паричен заем № 2686111 от 22.11.2016г, по силата на който на заемателя е предоставена сумата от 3000лв, при договорен ГЛП от 40,00% и ГПР 47,28%, която последният се е задължил да върне, ведно сначслената договорна лихва в срок до 02.06.2017г, съгласно погасителен план. Заемателят е поел задължението в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчителси, всяко от които да отговаря на следните изисквания: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на над 1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг 4 договор за паричен заем, сключен с Изи Асет мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата дължима по договора за заем, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнеине на това задължение е предвидено заемателят да дължи неустойка на заемодателя в размер на 2007,99лв, която се начислява заедно с всяка от погасителните вноски, или по 74,37лв към погасителна вноска /чл. 4 от договора/.

Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, ГПР е изчислен съгласно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19 ал.2 ЗПК в процесния договор за заем и е 47,28% към датата на на сключването му, в ГПР е включена единствено като разход възнаградителна лихва в размер на 333,69лв, при изчисляването му са взети предвид единствено срокът и фиксирания лихвен процент. Вещото лице сочи, че в ГПР не е включен размерът на неустойката договорена в чл 4 ал 2 от Договора. Оскъпяването на кредита с неустойката е седмично между 60,71% и 74,07% , а за целия срок на договора е със среден процент на оскъпяване от 67,18%. Като размер на платената неустойка по договор за заем от 22.11.2016г посочва сумата от 215,50лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулирания петитум следва да се направи извод, че са предявени иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4 ал.2 от Договор за заем от 22.11.2016г, и по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане ответника да върне на ищеца сумата от 215,50лв, платена без основание неустойка по договора.

С оглед твърденията е налице интерес от предявяване на исковете.

Разгледани по същество. Не е спорно между страните обстоятелството, че на 22.11.2016г между ищцата в качеството на заемател и ответника – заемодател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 3000лв, при ГЛП 40,00% и ГПР 47,28%, както и че страните са уговорили при неизпълнение задължението по чл. 4 от договора за представяне на обезпечение, да бъде начислена неустойка в размер на 5

2007,99лв, платима разсрочено ведно с погасителните вноски по договора.

Това се установява и от ангажираните по делото доказателства. Не се спори между страните и по отношение обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Ищцата счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Това възражение е неоснователно. Неустойката е уговорена в случай неизпълнение задължението за представяне на обезпечение, поради което същата обезпечава именно неизпълнението на това задължение по договора.