Решение № 392 от 16.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Добрич, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230101682 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „НАВИ КОМЕРС 7“ ЕООД, ЕИК 204215116, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т. Н. Н., чрез упълномощения адвокат К. К. със съдебен адрес: ***, ** срещу „***” ЕООД, ЕИК 124524172, със седалище и адрес на управление: ****, ** „***”, представлявано от А. Г. А..

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи част от сумите, присъдени със Заповед №3/06.01.2022г. по ч. гр. д. №3974/2021г., а именно: 5112.92 евро, /1000.00 лв./, представляваща част от главница по договор за паричен заем сключен на 08.01.2020г. между „НАВИ КОМЕРС 7“ ЕООД /заемодател/ и „***” ЕООД /заемател/, с падеж – 08.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.12.2021г. до окончателното плащане на сумата и 2556.45 евро, /5000.00 лева/ – част от неустойка по договора за заем.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за заем от 08.01.2020г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 10700 лв., която е трябвало да бъде върната в срок до 08.02.2020г. „***” ЕООД до момента е върнал само сумата от 700.00 лв. Като главницата от 10000.00 лв. била дължима.

В договора била уговорена клауза за неустойка /чл.7/, съгласно която, длъжникът дължал на заемодателя неустойка в размер на 0.5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 50% от заемната сума.

Тъй-като, ответникът изпаднал в забава, ищецът му изпратил нотариална покана, която била връчена на длъжника 12.06.2020г.

Въпреки многократните разговори и опити за евентуални други начини на връщане на заемната сума, до момента няма погасяване на дължимия остатък.

Ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника, като въз основа на него е издадена Заповед №3/06.01.2022г. по ч. гр. д. №3974/2021г. по описа на ДРС, 1 съгласно която, съдът е уважил искането и е присъдил длъжникът „***” ЕООД да заплати на „НАВИ КОМЕРС 7“ ЕООД следните суми: 10700 лв. – главница по договора за заем от 08.01.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 5300 лв. – неустойка по договора за заем от 08.01.2020г.

Заповедта е била връчена на длъжника на 07.03.2022г. и в законоустановения 1-месечен срок от получаването и „***” ЕООД е подал възражение срещу нея с твърдение, че не дължи сумите по ч. гр. д. №3974/2021г.-ДРС.

Заповедният съд е разпоредил заявителят да предяви установителни искове срещу длъжника в 1-мес. срок от получаване на съобщението, което е сторено своевременно от кредитора с подаването на настоящата искова молба.

Ответникът претендира сторени съдебни разноски.

С разпореждане от 10.06.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от управителя на дружеството - А. Г. на 25.07.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размери вземанията, като твърди, че действително е бил сключен процесният договор за заем от 08.01.2020г. между страните, но че е погасил главницата по този договора разсрочено, чрез изплащане на суми, които са давани на ръка на бащата на управителя на ищцовото дружество – Н. Н., за което са издадени пет РКО, а именно: РКО №121 от 25.02.2020г. за изплатена сума от 700 лв., РКО №349 от 13.04.2020г. за сумата от 400 лв., РКО №32/23.04.2020г. за сумата от 300 лв., РКО №464/09.05.2020г. за сумата от 700 лв. и РКО №70/18.06.2020г. Тези ордери били подписани от Н. Н..

Ответникът твърди, че през годините между страните са съществували търговски отношения по повод продажба на горива, смазочни материали и др. и при преговорите между двете дружества многократно е присъствал и Н. Н., който от името на сина си, като управител на „НАВИ КОМЕРС 7“ ЕООД е приемал заявки за стоки, получавал е суми от ответника по търговските сделки, въобще никога не е имало съмнение у управителя на ответното дружество, че Н. Н. представлява ищцовото дружество.

При така изложените обстоятелства, ако исковете на ищеца бъдат уважени, то ответникът в отговора си заявява, че „предявява в условията на евентуалност обратен иск“, като моли на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съдът да осъди Н. Н., ***, да заплати на „***“ ЕООД сумата от 10000 лв., като получени без основание, вкл. законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на обратната искова молба до окончателното плащане.

На осн. чл.82, изр. второ от ЗЗД, съдът да осъди Н. Н., ***, да заплати на „***“ ЕООД сумата от 5000 лв., представляваща нанесена на дружеството щета.

При условия на евентуалност, на осн. чл.59 от ЗЗД, съдът да осъди съдът да осъди Н.

Н., ***, да заплати на „***“ ЕООД сумата от 10000 лв., с която Н. се е обогатил неоснователно за сметка на ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на обратната искова молба до окончателното плащане.

При условия на евентуалност, на осн. чл.82, изр. второ от ЗЗД, съдът да осъди Н. Н., ***, да заплати на „***“ ЕООД сумата от 5000 лв., представляваща нанесена на дружеството щета.

Ответникът претендира сторени съдебни разноски.

С Определение №2766/23.11.2022г. е оставил без разглеждане предявените в условия на евентуалност от ответника обратни искове срещу ищеца, като процесуално недопустими, /доколкото обратен иск може да се предяви само срещу трето лице-помагач, съгл. чл.219, ал.3 от ГПК, каквото в случая по делото, няма/. Определението не е било обжалвано от 2 ответното дружество и е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна следното:

По исковете с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД:

Нави Комерс 7 ЕООД е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу *** ЕООД, по което е било образувано ч. гр. д. №3974/2021г по описа на ДРС /приложено към настоящото дело за послужване/ и съдът е издал на заявителя е Заповед №3 за изпълнение на парично задължение от 06.01.2022г., за следните суми: 10700.00 лв. – главница по договор за заем от 08.01.2020г и 5300.00 лева – неустойка по договор за заем от 08.01.2020г. Заповедта е връчена на длъжника на 07.03.2022г и в законоустановения 1-месечен срок по чл.414, ал.2 от ГПК, той е депозирал възражение с вх. №5879/06.04.2022г, в което заявява, че не дължи изпълнение по горепосочената заповед. С Разпореждане №2547/05.05.2022г, заповедният съд е указал на заявителя на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, да предяви установителни искове срещу длъжника в 1-месечен срок от получаване на съобщението. Същото е връчено на Нави Комерс 7 ЕООД на 10.05.2022г и в определения му срок, е депозирало на 09.06.2022г, настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК, като не е налице идентитет, досежно размерите на главното и на акцесорното вземане, претендирани в заповедното и в установителното производство. Видно е, че ищецът търси главница в размер на 10000.00 лв., като признава, че ответникът е заплатил част от сумата по договора за заем в размер на 700.00 лв. и съответно договорната неустойка е претендирана в размер на 5000.00 лв.

За ищеца по предявен иск по реда на чл.422 ГПК липсва процесуално задължение да предяви установителния иск за цялото вземане, за което е постановена заповедта за изпълнение. За непредявената част ще са налице предпоставките на чл.415, ал.5 ГПК.

Ищецът недвусмислено е заявил, че предявява иска за част от оспореното от длъжника вземане, за което е постановена заповедта за изпълнение.

Исковете изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, следователно те са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Относно основателността на предявените установителни искове:

Заемът за потребление е реален договор, поради което, той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Ето защо, за да се приеме, че между страните по спора са възникнали облигационни отношения по договор за заем, ищецът-заемодател следва да се докаже в процеса, че е предоставил сумата на ответника-заемополучател, освен това, че между тези лица е постигнато съгласие за това, Ако заемодателят докаже предаването на парите, заемателят трябва да докаже своите възражения, в случая, че задължението е погасено /върнато/.

По делото, страните не спорят, че между тях на 08.01.2020г е бил сключен договор за заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответното дружество, паричен заем в размер на 10700.00 лв. Това е видно от представения по делото писмен договор от 08.01.2020 г. л.4/, който е подписан от всички страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор, заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума от 10700.00 лв. в срок до 08.02.2020г.

По делото не е спорно, че заемателят *** ЕООД е получил парични средства в размер на 10700.00 лв. от „Нави Комерс 7“ ЕООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 08.01.2020 г. Това се твърди от ищеца в исковата молба и не се оспорва от ответника, нито 3 в подадения от него писмен отговор, нито в който и да е друг момент в хода на развитие на настоящото съдебно производство. Настъпването на това обстоятелство, се доказва от представения по делото РКО от 08.01.2020 г. /л.5/.

С оглед на изложеното, се налага крайният извод, че по делото се доказа, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за паричен заем и такива са възникнали между страните по спора.

По силата на процесния договор в тежест на заемателя-ответник, е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, до 08.02.2020г.

Ответникът е направил в процеса правоизключващи възражения, че е върнал процесната заемна сума и дължимата неустойка, разсрочено, на пет плащания, а именно:

РКО №121 от 25.02.2020г. за изплатена сума от 700 лв., РКО №349 от 13.04.2020г. за сумата от 400 лв., РКО №32/23.04.2020г. за сумата от 300 лв., РКО №464/09.05.2020г. за сумата от 700 лв. и РКО №70/18.06.2020г. Твърди се, че тези ордери били подписани от Н. Н., баща на Т. Н. - управител на ищцовото дружество /разпитан като свидетел по делото и отричащ да е подписал някой от ордерите, както и че сумите по тези ордери касаят процесният договор за заем/.

По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество е върнало на ищеца сумата от 700.00 лв. по договора на заем. Спорно е по делото, дължи ли се остатъка от 10000.00 лв., разписани ли са от Н. ордерите, касаят ли върнатите суми по РКО процесното заемно правоотношение, какво е основанието за плащането на сумите по РКО.

За установяване на тези обстоятелства, съдът е събрал писмени и гласни доказателства.

Свидетелят Н. П. Н., /баща на управителя на ищцовото дружество - Т. Н./, призован като свидетел по искане и на ищеца и на ответника, заяви, че не е в добри отношения със сина си и не поддържа контакт с него, като причина за това изтъкна това, че управителят на ответното дружество А. А. и още едно лице – П. П., са завлякли Т. с пари.

Свидетелят знае, че ответникът е взел пари от ищцовото дружество по договор за заем, като не е сигурен, дали заемната сума е била 10000 лв или 10700лв. Знае, че само 300 или 400 лв. е върнатата сума от ответното дружество по този заем.