Решение № 265804 от 20.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5665 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 44419 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 80113/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав, АГЕНЦИЯ ПЪТНА СТРУКТУРА е осъдена да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 4 060, 95 лв., представляваща регресно вземане по договор за застраховка „Каско“ за вреди, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500, рег. № *******, настъпили при ПТП на 20.12.2013 г., при преминаване по необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа, пътя между гр. Ихтиман и гр. Самоков, отрязъка от гр. Самоков към к. к.

„Боровец“, стопанисван от АПИ, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от 1 236, 68 лв., на основание чл.86 ЗЗД – лихва за забава за периода 20.12.2015 г. – 19.12.2018 г., както и сумата от 552, 44 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляващи разноски в съдебното производство.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника – АГЕНЦИЯ „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Искът е предявен в нарушение на чл.108, ал.2 ГПК. Тази местна подсъдност намира приложение независимо от източника на отговорността – договорно или извъндоговорно основание. На основание чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно и не е необходимо възражение от страна на ответника. По делото не е представен протокол за ПТП. Същевременно застрахованият е длъжен да представи на застрахователя такъв. Уведомлението за настъпила щета е депозирано пред застрахователя в деня на настъпване на застрахователното събитие. В същата не е описано какви обстоятелства са възпрепятствали водача на МПС да се съобрази с конкретните условия на пътното платно и как това е ограничило видимостта относно наличието на евентуално препятствие. Счита, че по делото не е установено наличието на противоправно поведение от страна на ответника. Поддържа, че изслушаната съдебно – техническа експертиза се основава на предположение. По делото не са ангажирани доказателства, че водачът не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, което е пречка за изплащане на застрахователно обезщетение. Липсват и доказателства, че вредите не са причинени умишлено. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – З. „А.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. За подсъдността по чл.109, ал.4 ГПК съдът не следи служебно, а възражение за това може да направи ответника в първото открито съдебно заседание, което в случая не е сторено. Счита, че по делото е доказано възникването на претендираното право. Тъй като процесните вреди не са настъпили от ПТП с участието на повече от едно МПС, за органите на КАТ не е налице задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. Поддържа, че във въззивната жалба за първи път са заявени възражения, които на основание чл.266, ал.1 ГПК са преклудирани. Не е налице необходимост да доказва вина на ответника, тъй като в гражданското право вината се предполага до доказване на противното. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.213, ал.1 КЗ (отм.).

Ищецът твърди, че на 25.03.2013 г. е сключил договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 500, рег. №

******собственост на „Е.В.“ ЕООД, със срок на действие от 26.03.2013 г. – 25.03.2014 г., при уговорено покритие „П“ – пълно каско на рисковете. На 20.12.2013 г., в отсечка по път между гр. Ихтиман и гр. Самоков, който е част от републиканската пътна мрежа, застрахованият автомобил, управляван от И.Р.М., е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което е претърпял повреди. В деня на инцидента е депозирано уведомление – декларация за щета с искане за обезщетение на нанесените вреди.

Въз основа на възлагателно писмо са отстранени причинените вреди. Стойността на извършения ремонт възлиза на 4 050, 95 лв. След изплащане на застрахователното обезщетение на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) ищецът е встъпил в правата на застрахования. Ищецът е превел по банков път на извършилия ремонта сервиз стойността на ремонта. На основание чл.30, ал.1 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществява от АПИ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 060, 95 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски, сумата от 1 236, 68 лв. – мораторна лихва за периода 20.12.2015 г. – 09.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът - АГЕНЦИЯ „П.И.“, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. По делото не е представен протокол за ПТП, както и от ангажираните по делото доказателства не се установява механизма на ПТП. Твърди, че Областно пътно управление *** не е сигнализирано относно евентуалното наличие на дупка на пътното платно в участъка, посочен от ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, че водачът не е бил под въздействие на алкохол или упойващи вещества, както и че вредите не са настъпили в резултат на умишлени действия на водача. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

Видно от представената комбинирана застрахователна полица № **********, издадена на 25.03.2013 г., между ищеца и „Е.В.“ ЕООД е сключен договор за застраховка „ Пълно Каско“ и „Злополуки“, със срок на действие 26.03.2013 г. – 25.03.2014 г. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 500, рег. № ******собственост на „Е.В.“ ЕООД. Страните са уговори застрахователна премия в размер на 1 793, 25 лв.

На 20.12.2013 г. Г.М.Т.е депозирал при ищеца уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“. Заявено е, че на същата дата се е движил между гр. Ихтиман и гр. Самоков по пътя за к. к. „Боровец“, в близост до язовир, попаднал в дупка на пътя и ударил двете гуми и джанти на автомобила. Събитието настъпило между 3 ч. – 4 ч. сутринта.

В същия ден е извършен оглед на автомобила от застрахователя, за което е съставен опис.. На 07.01.2014 г. застрахователят е съставил опис – заключение по щета, в която са описани констатираните щети и начина за тяхното отстраняване.

С възлагателно писмо от

13.01.2014 г. ищецът е възложил на Автосервиз „И.С.“ извършване на ремонт на процесния автомобил.

Представена е фактура №

**********/30.01.2014 г., съставена от „Е.Т.“ ЕАД на стойност 1 833, 30 лв. относно извършен ремонт на автомобил, възложен от ищеца по процесната щета.

С платежно нареждане от

07.02.2014 г. сумата от 1 833, 30 лв. е преведена на посочения автосервиз във връзка с процесната щета, образувана при ищеца.

Съставена е и фактура №

**********/27.02.2014 г. от „Е.Т.“ ЕАД на стойност от 1 608, 72 лв. относно извършен ремонт на автомобил, възложен от ищеца по процесната щета.

С преводно нареждане от

11.03.2014 г. ищецът е превел по сметка на посочения автосервиз сумата от 4 759, 55 лв. – по щети, сред които и процесната.

С доклад от 14.03.2014 г. застрахователят е определил обезщетение от още 81, 40 лв. по експертна оценка.

Видно от представения РКО сумата от 81, 40 лв. е платена на Г.М.Т.по процесната щета.

Съгласно фактура №

16047/04.03.2014 г., съставена от „И.С.“ ЕАД стойността на ремонта на процесния автомобил, възложен от ищеца, възлиза на 527, 53 лв.

С платежно нареждане от

10.02.2015 г. сумата от 527, 53 лв. е преведена по банков път на „И.С.“ ЕАД във връзка с извършен ремонт по процесната щета.

Общият размер на изплатените от ищеца суми за отстраняване на щетите по процесния автомобил във връзка с образуваната при него щета за настъпилия на 20.12.20213 г. инцидент е 4 050, 95 лв.

Ищецът е изпратил до ответника регресна покана изх. № Л-1924 от 26.02.2015 г. за заплащане на сумата от 4 060, 95 лв. – изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, както и ликвидационни разноски. Поканата е връчена на ответника на 06.03.2015 г. по пощата, съгласно представеното известие за доставяне.

От заключението на вещото лице С.С.по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 20.12.2013 г. водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 500, рег. № Х ******се е движил по пътя между гр. Ихтиман и гр. Самоков с посока към к. к. „Боровец“, при което автомобилът преминава през необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила. Веещото лице приема, че от техническа гледна точка нанесените щети на процесния автомобил се намират в причинно – следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. Към датата на ПТП размерът на щетите възлиза на 4 068, 54 лв., а обичайните ликвидационни разноски са 10 лв.

Пред РС – Стара Загора е разпитан по делегация СвидетелятГ.М.Т.. От показанията му се установява, че подписът под уведомление – декларация от 20.12.2013 г. е положен от него.

Спомня си, че през м.12.2013, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 500, при движение по път от гр. Ихтиман до гр. Самоков е претърпял ПТП.

Движил се с ниска скорост, тъй като пътят бил лош. Като автомобилът попаднал в дупката, не разбрал какво се случва. Като излязъл на по - добър път и увеличил скоростта, автомобилът започнал да се тресе. Установил, че джантите са били изкривени. Автомобилът бил в движение и с него се прибрал в гр. Стара Загора.

Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието. В участъка от пътя, в който настъпил инцидента, имало много дупки. Не е видял да има поставени предупредителни знаци за наличието на дупка на пътното платно. Свидетелят не може точно да опише размера на дупката, тъй като са изминали 6 години от инцидента. Не си спомня дали е уведомил органите на МВР за настъпилия инцидент.

Директно се обадил на застрахователния брокер във връзка с настъпилия инцидент.

Мястото на инцидента не било посетено от КАТ – Пътна полиция. Не е бил тестван за алкохол или упойващи вещества. Не си спомня дали е имало движение на други МПС в насрещното платно на мястото на инцидента. Инцидентът настъпил след полунощ, по тъмно. Свидетелят не си спомня с кой е пътувал при настъпване на инцидента. След като се прибрал в гр. Стара Загора автомобилът бил оставен на сервиз за ремонт. На автомобила е бил извършен и първи и втори оглед от застрахователя. Процедурата се движила от неговия застрахователен брокер.

Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни. Свидетелят е водач на увредения автомобил и има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: