Решение № 437 от 03.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Габрово, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100709 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност по във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. чл.79,ал.1

В исковата молба се излагат твърдения, че на 31.10.2024 г. между И.Й.А., действащ в качеството си на ЕТ "И. А." от една страна, и Н. А. И., действащ като управител на "СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който И. А. е поел задължение за разбичване на предоставен дървен материал с обща кубатура 7.55 куб.м. срещу заплащане на цена в размер на 1100 лв.. Дървата са били докарани с превозен билет на същата дата до мястото, на което г-н А. изпълнява своята търговска дейност в гр. Дряново, ул. "*********" № 17.

Двамата се познават от преди 15 години. Н. И. звъннал на И. А., че има материал, който следва да се разбичи. Разбичването става с гатер машина, която прави облата дървесина на дъски, на талпи, по желание на клиента. Дървесината била два вида - дъб и цер. Н. И. му я закарал на място. И. А. говорил с Н. И., и го попитал защо след като материалът е в гр. Габрово не го разбичи там. И. казал, че го е местил от един човек при друг. Закарал му материала в гр. Дряново с транспортен билет. Дърветата - дъб и цер били 2 и 3 метра дължина в объл вариант. И. А. трябвало да го обработи по негово желание и размери. Дъбът, И. искал да се разбичи на 5 см дебелина и да бъде окрайчен във вид на талпа. Дъбът бил 5 кубика и 41 см., а останалото до 7 кубика, т.е. 2,14 кубика - цер. Церът бил в дълъг вариант и той поискал да се разбичи на греди. И. му закарал материала и му казал какво иска да се свърши. И. А. му казал, че има и друга работа, но И. му отговорил, че не ги бърза. Закарал му ги, защото А. има необходимата техника. Датата на превозния билет е датата на закарването на дърветата в гр. Дряново. Билетът се зачислява в електронния дневник и влиза в склада. Това била устната уговорка между двамата да се разбичи дървесината. Плащането се извършва накрая след като се разбичи материала. След 3 1 седмици И. А. се обадил на Н. И., че материалът е готов и последният му казал, че на следващия ден ще отиде да го вземе. Дошъл камион от друга фирма. След него отишъл Н.

И., видял дървесината, натоварили я на камиона. И. А. написал фактурата и я дал на Н. И., като му казал, че е хубаво да преведе парите, както са се разбрали предния ден. Н. И. отишъл да преведе парите, а камионът останал в склада на г-н А. натоварен. След един час Н. И. се върнал с полиция. Полицаите обяснили на И. А., че Н. И. е сигнализирал, че не иска да му даде дървения материал. Той им обяснил, че не е платено и няма как да издаде превозен билет от склада до мястото където ще се транспортира дървесината. Н. И. не е влизал повече в склада, като преди това И. А. го бил пуснал да види материала. И. А. е дал фактурата на Н. И., същият я подписал, взел я и отишъл да плаща. Ходил е три пъти докато И. А. обработва материала, виждал го е.

И. А. е предал на Н. И. 0,64 кум. метра цер на

02.11.2024 г. От целият цер, който е 2,14куб.м. той пожелал да му направи греди 20 на 20 см, които били 4 метра. Церът във вид на греди му предал на 02.11.2024 г.. Не е ставало дума за изрезките и триците. Обработеният дъб във вид на 5 см талпи бил малко над 2 кубика и половина. Фактурата е издадена за целият материал.

С покана за плащане, връчена на 20.01.2025г. на "СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД, дружеството и управителя са поканени да заплатят задълженията си към ЕТ "И. А.", като изрично са уведомени, че до пълно изплащане на задължението е упражнено право на задържане по чл. 315 от ТЗ. Плащане до настоящия момент не е настъпило, което води и до натрупване на законна лихва, считано от 28.01.2025 г. Към настоящия момент натрупания размер на законната лихва е 34.42 лв..

ИСКА СЕ, съдът да осъди „СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД, да заплати на ЕТ "И. А.", сумата в общ размер от 1134,42 лв., от които: сумата 1 100 лв. – главница и сумата 34.42 лв.

- законна лихва върху главницата от 28.01.2025 г. до 28.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност в случай, че съдът прецени, че сумата е дължима от Н.

А. И., се моли съдът да осъди Н. А. И. да заплати на ЕТ "И. А.", сумата в общ размер от 1134.42 лв., от които: сумата 1 100лв. – главница и сумата 34.42 лв. - законна лихва върху главницата от 28.01.2025г. до 28.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В отговора на ответника се излагат следните възражения:

Ответникът Н. И. не е договарял в лично качество с ищеца, а само като управител и представител на „Соларис Строй“ ЕООД.

Причината да не бъде заплатен материалът е, че същият не е предоставен на ответното дружество. При издаването на фактурата по сделката, управителят му е установил, че има несъответствие в обема и вида на изработения материал. Попитал е за изрезките при обработката, /които са част от неговия материал/, но същите са липсвали на мястото на натоварването. Не е получил уверение, че ще си получи всички изрезки, които са отпаднали при разбичването на материала на дървени греди, а количеството им не е незначително. Управителят е поискал да натовари материала, колкото от него се е намирал в обекта на ищеца, а остатъка, който го е нямало там, да прибере по-късно. Разбрали са се да плати чрез банков превод, както е отразено и във фактурата, но ищецът е отказал да му даде 2 материала. Счита, че за да може да получи плащане, ищецът следва да даде на ответника обработеният материал, вкл. и тази част от него, която не е греди и дъски, а представлява изрезки и талаш. Счита още, че има несъответствие между предаденото количество суров материал и това, което според ищеца, ответното дружество следва да получи като вид на разбичения материал и като количество. Ответното дружество счита, че от предоставения обем материал следва да получи по-голямо количество обработен на греди/дъски от онова, което ищецът му е предложил в обекта си.

Съдът, след преценка на събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите писмени доказателства: фактура № 0000000089/10.01.2025г., превозен билет № 7525/0001В9Р403N от 21.10.2024 г., покана за плащане от 21.01.2025г. и предвид обясненията на законния представител на ищеца се установява следната фактология:

На 31.10.2024г. И.Й.А., действащ в качеството си на ЕТ "И. А." от една страна, и Н. А.

И., действащ като управител на "СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД е сключен устен договор за изработка, по силата на който И. А. е поел задължение за разбичване на предоставен му дървен материал с обща кубатура 7.55 куб.м. срещу заплащане на цена в размер на 1 100 лв..

Дърветата са били докарани с превозен билет на същата дата до мястото, на което г-н А. изпълнява своята търговска дейност - гр. Дряново, ул. "*********" № 17. Дървесината бела два вида - дъб и цер. Дъбът следвало се разбичи на 5 см дебелина и да бъде окрайчен във вид на талпа. Дъбът бил 5 кубика и 41 см., а останалото до 7 кубика, т.е. 2,14 кубика - цер.

Церът бил в дълъг вариант и трябвало да се разбичи на греди. Датата на превозния билет е датата на закарването на дърветата в гр. Дряново. Уговорката между тях била устна.

Плащането следвало да се извърши след като се разбичи целият материал.

Когато поръчаното бил изработено, И. А. се обадил на Н. И., че материалът е готов и последният му казал, че на следващия ден ще отиде да го вземе. Дошъл с камион, видял дървесината и я натоварили в камиона. И. А. попълнил фактурата и я дал на Н. И.. Същият я подписал, взел я и отишъл да преведе парите, а камионът останал натоварен в склада на ищеца.

Безспорно между страните е, че ищецът е предал на Н. И. готов дървен материал, представляващ 0,64 кум. метра цер във вид на греди, на 02.11.2024г.. Останалата част е останала за довършване на услугата на 10.01.2025г.. На същата дата е издадена фактура с №0000000089 от ЕТ “И. А.“ на "Соларис Строй" ЕООД за разбичване на дървен материал- 7,55куб.м., с единична цена 145.60лв., на обща стойност 1100лв., която е подписана и приета от законния представител на дружеството Н. И..

По делото няма данни между страните да е имало уговорка по отношение на отпадъчния материал, представляващ изрезки и трици.

С покана за плащане, връчена на 20.01.2025г., ответното дружество чрез управителя му са поканени да заплатят задълженията си към ЕТ "И. А.", като изрично е уведомен, че до пълното изплащане на задължението е упражнено право на задържане по чл. 315 от ТЗ.

До настоящия момент по делото няма данни да е извършено плащане от ответното дружество.

3

Съгласно чл.258 и чл.266 от ЗЗД, договорът за изработка е консенсуален /страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие/; двустранен /създава задължения и за двете страни – за едната да изработи (да извърши ) нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати, и възмезден, тъй като срещу това, което изпълнителят -в случая – ищецът, ще изработи, другата страна дължи възнаграждението. Когато изпълнителят е осъществил задълженията си точно съобразно договора и изискванията на възложителя, поръчващият е длъжен да приеме работата и да плати уговорената цена – чл.264,ал.1 и чл.266,ал.1 от ЗЗД. В тежест на възложителя е да доказва неточно изпълнение, респ. липса на такова, на поетите задължения от страна на изпълнителя.

В случая е установено, че към 10.01.2025г.- датата на издаване на фактурата, ищецът в качеството на изпълнител е изработил поръчаното.

По делото не е установено некачествено изпълнение на възложената работа. Част от материала - 0.64 куб.м.. е предаден на законния представител на ответното дружество, който го е получил на 02.11.2024г.. Останалата част е останала за довършване на услугата.

Ищецът е уведомил законния представител на ответното дружество, че поетата работа е изпълнена и материалът може да бъде получен на място на горепосочения адрес в гр.

Дряново. Издадената фактура за цялата дължима сума от "СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД, е подписана и приета от Н. И.. Преди да подпише фактурата, той е видял обработения дървен материал, който е натоварен на камион. След това Н. И. отишъл да преведе парите, но не последвало плащане и фактическо получаване на изработеното от същия.

Фактическото получаване на част от изработеното, подписването и приемането на фактурата от законният представител на ответното дружество, след като поръчката е била изпълнена и обработената дървесина е била натоварена за получаването й, налагат извода за наличие на признание, че изработеното съответства на поръчаното. По този начин поръчващият мълчаливо е изразил изявление, че счита работата за съответстваща на договора.

По делото не е установено некачествено изпълнение на възложената работа, нито неточности по отношение на количеството на материала.

По изложените съображения възраженията на законния представител на ответното дружество за неточно изпълнение на договора в качествено и количествено отношение са неоснователни.

Безспорно установено по делото е, че ответното дружество не е изпълнило задълженията за фактическо получаване на останалата част от изработеното и за заплащане на възнаграждението, за което е издадена фактурата на стойност 1100лева.

В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че дължимото възнаграждение по процесния договор за изработка е в размер на 1100лв., поради което предявеният иск срещу ответното дружество „Соларис Строй“ ЕООД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 02.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 86 от ЗЗД, за неизпълнение на паричното си задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Изпълнителят е издал данъчна фактура на 10.01.2025г., която е наложителна за законосъобразно плащане. Въз основа на нея възложителят е следвало да извърши плащане. С покана за плащане, връчена на 20.01.2025г., "СОЛАРИС СТРОЙ" ЕООД, и управителя му са поканени да заплатят задълженията си към ЕТ "И. А.".

Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80b4e252-d969-44b6-840f-32c122e01743