Решение № 731 от 19.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 737/2022
- Вид
- Решение № 731
- Подписан
- 19.05.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 731 гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000500737 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265873/24.09.2021 г. по гр.д. № 15472/2016 г. на СГС, I-5 състав е осъдена Ц. Е. П. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 33 837.47 (главница, дължима по договор за текущо потребление от 18.11.2010 г. и договор от 10.12.2012 г. за покупко-продажба на вземания /цесия), 3 933.30 лева – договорна лихва за периода 15.06.2011 г. – 09.08.2012 г., (дължима по договор за текущо потребление от 18.11.2010 г. и договор от 10.12.2012 г. за покупко-продажба на вземания /цесия), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016 г. до окончателното изплащане, като иска за главница в останалата част до пълния предявен размер от 33 897.48 лева, иска за договорна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 5 817.27 лева и иска за санкционираща лихва в размер на 2 747.70 лева за периода 15.07.2011 г. – 09.08.2012 г. са отхвърлени като неоснователни.
Ответницата Ц. Е. П. е депозирала въззивна жалба против решението в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е нищожно поради противоречие с правната теория и поради обърната правна логика, а алтернативно като неправилно и необосновано поради нарушение на основни правни теории и принципи и разпоредби на ЗЗД и други нормативни актове и поради нарушаване на състезателното начало, равенството на страните и диспозитивното начало. Конкретно поддържа, че СГС пререшил влязлото в сила решение по гр.д. № 16 969/2014 г. на СГС, 8 състав относно датата на предсрочната изискуемост. Недопустимо било по един и същи договор в две различни дела да има две различни дати на предсрочна изискуемост на кредита. По заповедното производство, проведено преди посоченото приключило вече дело „Банка ДСК“ ЕАД се позовавала на автоматична предсрочна изискуемост, която следвало да е настъпила на 12.11.2011 г. След това по установителния иск по гр.д. № 16 969/2014 г.
1 на СГС, 8 състав „ОТП Факторинг България“ ЕАД се позовавал на друга дата на предсрочна изискуемост, а сега по настоящото дело се позовавал на трета дата на предсрочна изискуемост от 2016 г. Недопустимо било кредиторът да се позовава на различни дати съобразно моментния си интерес. СГС неправилно не съобразявал установената по гр.д. № 16 969/2014 г. на СГС, 8 състав дата на предсрочна изискуемост и не съобразил, че със заведеното по-рано заповедно производство кредиторът вече е обявил предсрочна изискуемост. На следващо място се прави оплакване, че СГС неправилно приел, че погасителната давност за процесните вземания е 5 години, тъй като ставало въпрос за периодични вземания. Погасителната давност по чл. 110 ЗЗД се прилагала само за главницата и то от падежа на всяка вноска.
За лихвите, като периодични плащания се прилагала давността по чл. 111 ЗЗД. На следващо място се прави оплакване, че СГС неправилно кредитирал изслушаната ССЕ, изготвена само по документи на „Банка ДСК“ ЕАД без да изследва дали вземанията са осчетоводени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД и как. Съдът неправилно кредитирал и частен документ без достоверна дата – писмо, с което е потвърдено прехвърлянето на вземането чрез цесия, както и пълномощно, с което банката е упълномощила ищецацесионер. Съдът се опитвал да пререши разрешения с решението по гр.д. № 16 969/2014 г. на СГС, 8 състав спор. Жалбоподателката моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Дори да е вярно твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с правната логика и при обърната логика, то това не би довело до нищожност на съдебното решение, а до неговата неправилност.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на 18.11.2010 г. „Б анка ДСК" ЕАД и ответницата сключили договор за кредит за текущо потребление за сумата от 35 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца и падежна дата на вноските - 15- то число на месеца. Угворено било и задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 10.45%. Страните се договорили, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Банката изпълнила задължението си и предоставила 2 на кредитополучателя кредитната сума в размер на 35 000 лева п оразплащателната й сметка. На 15.08.2011 г. ответницата преустановила плащанията по кредита. Поради допуснатото неизпълнение на договора, на основание т.19.2, параграф VII от ОУ, на 19.10.2011 г. кредитът ста вал автоматично предсрочно изискуем. На ответницата не било изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На 10.12.2012 г. между „Б анка ДСК“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за покупкопродажба на вземания, сред които било и вземането към ответницата. До нея, въз основа на изрично пълномощно от цедента, било изпратено уведомително писмо от цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД за извършената цесия, което получила нейната майка със задължение да й го предаде. Самата искова молба също представлявала уведомление за цесията. С подаването на исковата молба ищецът сочи, че обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като са налице условията на чл. 19.2 от Общите условия на банката – наличие на просрочие с повече от 90 дни. Поради допусната забава при плащане на вноските в периода 15.07.2011 г. до 09.08.2012 г., цедентът бил начислил санкционираща лихва в размер на 2747.70 лева ,на основание т. 19.1 от Общите условия. За периода 15.06.2011 г. до 15.08.2012 г. се дължала и договорна лихва в размер на 5 817.27 лева.
Ищецът е искал да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 33 897.48 лв. (главница), 2747.70 лв. (санкционираща лихва за периода 15.07.2011 г. - 09.08.2012 г.), 5817.27 лв. (договорна лихва за периода 15.06.2011г. - 09.08.2012 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Евентуално ищецът е искал, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, искът да бъде уважен за непогасените вноски с настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене по делото.
Ответницата Ц. Е. П. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: искът е недопустим, тъй като „ОТП Факторинг България“ ЕАД не било страна по договора за кредит, а се позовавал на договор за цесия от 10.12.2012 г., но този договор не б и л породил действие спрямо нея, тъй като не било изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от цедента „Банка ДСК“ ЕАД; ищецът не е оправомощен да изпраща уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД; представеното пълномощно без дата за упълномощаване на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да извършва действия по чл. 99, ал.3 от ЗЗД било нищожно, поради невъзможен предмет – упълномощителят можел да прехвърли само свои права, не и задължения, а съобщаването на цесията на длъжника било задължение, а не право на цедента. В тази насока ответницата се позовава на съдебна практика - решение №123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г ., ТК, II т.о на ВКС. Твърди, че към уведомлението не били приложени доказателства за извършената цесия и з а делегирането на представителна власт от цедента на цесионера. Поддържа становището, че уведомлението не било подписано от законния представител на „ОТП Факторинг“ЕАД, а от управител, като липсвали данни кое е лицето, което го е подписало. Оспорва съдържанието на договора за продажба на вземания от 10.12.2012 г. – твърди, че в него имало зачерквания и заличавания, не било посочено името на ответницата, а приложението към договора за цесия не й било представено.
Оспорва твърденията, че за цесионера е възникнало право да обяви договора за предрочно изискуем. Твърди, че той не встъпвал в същото правоотношение на мястотото на стария кредитор. Поддържа становището, че за да е налице субективна новация било необходимо съгласието на длъжника. Твърди, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД не било регистрирано като финансова инсттуция по Закона за кредитните инститции, поради което качеството му на нов кредитор не било достатъчно, за да упражни правото на банката да обяви кредита за предсрочно 3 изискуем по чл. 60 от ЗКИ, което право било предоставено само и единствено на финансова институция по смисъла на ЗКИ. Счита, че след като ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост, съдът не може да изследва дали задълженията съществуват в друг размер в хипотезата на ненастъпила предсрочна изискуемост. Оспорва размера на всички вземания. Оспорва периода, за който се дължи санкционираща лихва.
Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение н авземанията.
Моли съда да отхвърли исковете.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ, от които се установява следното:
Видно от договор за кредит текущо потребление от 18.11.2010 г. със страни „Банка ДСК“ ЕАД и Ц. Е. П., банката в качеството на кредитор е предоставила на ответницата в качеството на кредитополучател сумата от 35 000 лв. за срок от 120 месеца. Съгласно чл. 8 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, която към датата на сключване на договора е 10.45 % годишно или 0.03 % на ден. Неразделна част от съдържанието на договора е погасителен план, от чието съдържание се установява, че плащанията на вноските се извършва на всяко 15 число от месеца в периода 18.11.2010 до 18.11.2020 г.
В представените Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, в т. 19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Видно от договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.12.2012 г.
„Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД вземанията си, произтичащи от предоставени потребителски кредити, които са просрочени, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, които са изрично посочени в Приемо-предавателен протокол – приложение към договора. От приложението се установява, че сред прехвърлените вземания е и вземането по договора за кредит от 18.11.2010 г. с Ц. Е. П..
Разпечатката съдържа 29 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80b49383-d894-45d1-975a-12f293874bfc