Решение № 80 от 13.03.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Ботевград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Н.В.Ч. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200741 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

А. Т. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „****“ ****, е обжалвала в законния срок наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - С., упълномощен със заповед РД **** г. на Министъра на земеделието и храните , с което за нарушение на чл.

213, ал.1, пр. 7/съхраняването/, т.1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7/съхранява/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, и на основание чл. чл. 266, ал. 1, пр. 7/съхранява/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици. Излага съображения, че нарушението е малозначително и са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателя Н. се явява лично и моли за отмяна на същото. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – Зам.Директора на РДГ С. инж. Н.Н., не се явява, представлява се от Гл.юрк. С., който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Акт № **** г., НП № **** г., КП № **** г.; разписка за отговорно пазене на вещи № ****, доклад от А. А. – гл.специалист ГИ при РДГ С.; заповед №РД **** г. - заверено копие, както и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Д. А. – актосъставител, на длъжност “ст.спец.горски инспектор” при РДГ С., и П. И. П., се установява следната фактическа обстановка:

На 21.07.2024 г. свид. А. Д. А., на длъжност “ст.спец.горски инспектор” при РДГ С., и свид. П. И. П. – служител в РДГ С., извършили проверка в дома на А. Т. Н. в с. Л., на ул. „****“ ****, и установили, че в двора на дома си Н. съхранява 3,0 пр.куб.м. дърва за огрев от вида „зимен дъб“, които не са маркирани с контролна горска марка или производствена марка, за които няма издаден превозен билет.

За своите констатации служителите на РДГ –С. съставили констативен протокол № **** г. За констатираното нарушение, св. А. А., в присъствието на свид. Х. П., съставил Акт № **** г. на А. Т. Н., която била запозната със съдържанието му и го подписала без възражения, като същият й бил връчен срещу подпис. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 213, ал.1 т.1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № **** от **** г. от Директора на регионална дирекция по горите - С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените 2 нарушения/.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

На първо място, съдът намира за недоказано по един безспорен начин извършването на приписаните на нарушителя деяния, поради неустановени по такъв безспорен начин за налични всички елементи на съставите на приписаните нарушения по ЗГ.

Не бе доказан по един безспорен начин според съда произхода на дървата, заварени в имота на А. Н.. Не се спори и от двете страни по делото, че дървата са от вида "зимен дъб". Никой в случая обаче, не е направил изследване и/или установяване в хода на проверката на мястото на произхода на тези дърва. Фактът, откъде са "взети" дървата, т. е. в какъв вид имот са били и на кого е той, е от съществено значение за режима на тяхното добиване, съхранение и транспортиране.

Безспорно ЗГ е приложим за горските територии, формиращи "горския фонд" на страната, и дефинирани като понятие в закона. За дървета, добивани и извозвани, транспортирани от този фонд – чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ указва законосъобразния начин те да бъдат обект на изброените дейности.

В настоящия казус, според съда, мястото на добиване на дървесината, въобще не е изяснявано и безспорно доказано от актосъставителя и АНО, с оглед определяне приложимите нормативни актове, вкл. и компетентността на актосъставителя и АНО – при друг приложим нормативен акт, извън ЗГ.

Самото не изясняване на обстоятелството за място на нахождане на дървесината, преди отсичането й, води до недоказаност по безспорен начин на приписаните деяния, тъй като при друг произход на дървесината / не от горска територия, част от горски фонд/ – са съвсем други приложимите норми за контрол върху упражнените дейности – по добив и транспорт, както и правомощия на контролните органи /законосъобразността на добива и транспорта им се осъществява не от служители на ИАГ, а от оправомощени служители на общината-по местонахождение на имота, по реда на ЗОСИ, в който случай състав на деяния по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ – няма да има/.

Задължение на АНО е било да изясни правилно фактическата обстановка по случая, да събере безспорни доказателства за случилото се, за да изгради правилен правен извод – относно вина и авторство на деяние, както и относно приложимите материални правни норми /с оглед своята или не компетентност/. Възможността, дървата, предмет на АУАН и НП, да се намирали в, и усвоени от, извън горска територия – от земеделски имот или такъв включен в границите на населено място / частна собственост –или публична /, внася достатъчно съмнение в обвиненията, т. к. би означавала, че 3 режимът на маркиране на дървесината и издаването на документ за транспорта й – са по-различни. АНО и в с. з. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдяната от него на практика фактическа обстановка за приложимост на ЗГ.

На второ място, дори и да бе доказан безспорно произхода на процесните дърва от вида "зимен дъб" / респ. ако бе установено, че са добити от ГФ и приложим е ЗГ/ съдът споделя довода от страна на жалбоподателя за маловажност на деянието и приема, че се касае за пример на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.

93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите установени от районния съд по делото, в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл.

11 от ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

В казуса, предметът на престъплението, предвид парична си стойност – 187,75 лева /сто осемдесет и седем лева и 0,75 стотинки/, безспорно е на ниска такава, от друга страна самият извършител – е възрастна жена, неосъзната дори какви "дърва за огрев" е получила, съдействала добронамерено на контролните органи, показвайки им дървата и признавайки поведението си.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай макар и формално, според административно-наказващия орган, да е осъществен състава на административно нарушение, предвид ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и обществената опасност на дееца, налагането на имуществена 4 санкция, макар и в минималния размер, предвиден в закона, се явява несъразмерно тежка санкция за всяко едно от приписаните нарушения, съобразно обществената опасност на деянието и дееца. Няма доказателства за други подобни или каквито и да било провинения на жалбоподателя в областта на отношенията, регулирани със ЗГ.

Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2, паричната равностойност на липсващите вещи – предмет и/или средство на нарушението, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите. Но дървесината предмет на нарушението е била налична, а не липсваща. Освен това дървесината предмет на нарушенията, е била оставена на отговорно пазене на жалбоподателката, поради което не може да се обоснове извод за липсата на дървесината към момента на издаване на наказателното постановление и това да влече неблагоприятни последици за жалбоподателката. Поради това наказателното постановление в тази му част – по пункт ІІ, т. 1, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** г. на Директора на Регионална дирекция по горите - С., упълномощен със заповед РД **** г. на Министъра на земеделието и храните, с което на А. Т. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „****“ ****, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр.

7/съхраняването/, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр.

7/съхранява/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** г. на Директора на Регионална дирекция по горите - С., упълномощен със заповед РД **** г. на Министъра на земеделието и храните, с което на А. Т. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „****“ ****, за нарушение на чл. 213, ал.1, пр.

7/съхраняването/, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266, ал. 1, пр.

7/съхранява/ и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** г. на Директора на Регионална дирекция по горите - С., упълномощен със заповед РД **** г. на 5

Министъра на земеделието и храните, с което на А. Т. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „****“ ****, на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението – 3,0 пр. м3 сурови дърва за огрев от зимен дъб, в размер на 187,75 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – С. област в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6