Решение № 831 от 14.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17317/2025
- Вид
- Решение № 831
- Подписан
- 14.01.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1, т.11 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 378, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 293, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 831 гр. С., 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
..о разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело .0251110117317 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от „.“ АД против Ст. за сумата от 1609.23 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 29.05.2019г. в гр., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ с рег.№ . застраховано с застраховка „Пълно Каско“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2025г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 598.62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.03.2022г до 24.03.2025г.
Ищецът твърди в исковата молба и в уточнителна молба от 05.05.2025г, че на 29.05.2019г. в гр., е настъпило ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ с рег.№ . след ..о е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно при маневра потегляне, в следствие на което автомобилът попада по-ниско и предната броня се удря в свободно стоящо паве. Поддържа, че за МПС с марка „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № .. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1599.23 лева, ..о се дължали и 10 лева ликвидационни разноски, т.е общо 1609.23 лева.
Отговорността на ответника се обосновава с твърденията, че именно Ст. отговаря за поддръж..а на пътя, където е настъпило процесното застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило. Предвид това се моли исковете да бъдат уважени, ..о в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа се,че по делото не е представен сключен застрахователен договор, съобразно изискуемата от Кодекса на застраховането форма, ведно с писмено приети от застрахованото лице общи условия, ..о подчертава, че застрахователната полица е неподписана. Подчертава се, че от ищеца не е индивидуализирано по надлежен начин нито мястото на настъпване на застрахователното събитие, нито са описани характеристиките на пътното препятствие. Оспорва се,че на посоченото от ищеца място не е налице неравност на пътя или извадено паве. Сочи се, че водачът на застрахованото при ищеца МПС е следвало да забележи препятствието на пътя, в това число и павето, при потегляне. Изтъква се, че липсва съставен по надлежния ред протокол за ПТП, който да потвърди изложените в уведомлението за щета обстоятелства.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и увреждането на части на процесното МПС с твърдения, че щетите са от преди настъпване на застрахователното събитие. Релевирано и възражение за съпричиняване, ..о се сочи, че водачът на увреденото ПТП е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От ответника е направено и възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за мораторна лихва. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, ..о прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 410 от КЗ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, ..о тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената комбинирана застрахователна полица № . за застраховка „Каско“ /л.14 от 2 делото/ се установява, че към датата на настъпване на ПТП – 29.05.2019г. между ищеца и собственика на лек автомобил с марка „.“ с рег.№ . – Е. Х. е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско с покритие по клауза „П“ със срок на застрахователното покритие 30.05.2018г. – 29.05.2019г. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника в отговора на исковата молба оспорване за липса на сключената застрахователна полица поради несъответствието и с изискванията на чл. 345, ал. 1, т.11 от КЗ. Действително в представената към исковата молба застрахователна полица липсват подписи на страните по застрахователното правоотношение, но това не представлявало порок на формата на договора за имуществено застраховане, който да води до недействителност на същия.
Съгласно константната съдебна практика (решение .5/24.07.2017г. по т.д. № 3135/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 115/23.07.2013г. по т.д. № 348/2012г. на ВКС, І т.о, решение № 50/ 25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на ВКС, І т.о.), която се споделя и от настоящия състав на Софийски районен съд, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговс..а сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.
Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сдел..а в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, доколкото от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.
В настоящия случай от поведеното на застрахованото лице може по непротиворечив начин да се приеме, че същият не оспорва обстоятелството, че е обвързан с процесния договор, доколкото застрахованият е подал писмено уведомление за настъпило застрахователно събитие с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на вреди по застраховка „Каско“ на основание оспорения от ответника договор /л.16 от делото/, т.е писмено е потвърдил наличието на процесния договор, получил е дължимото му застрахователно обезщетение по оспорения договор за застраховка „Каско“ в следствие на ПТП чрез отремонтиране на увреденото МПС. Следователно, предвид обстоятелството, че собственикът на увредения автомобил не само не е оспорил наличието на процесен договор, но и се позовава на него, то следва да се приеме, че между него и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
Неоснователно се явява и възражението, че неподписването на общите условия /ОУ/ приложими към процесния застрахователен договор може да обоснове извод, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя, установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено. Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е задължително условие за възникване на застрахователното правоотношение, ..о този извод може да бъде направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която 3 застрахователният договор се сключва в писмена форма ..о застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застрахов..а, когато има такива, са неразделна част от договора. Следователно наличието на ОУ, съответно приемането им от застрахования, не е от значение за валидното сключване на застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма ..о застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 410 КЗ е безспорно доказано от ищеца.
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на 29.05.2019г. лек автомобил с марка „.“ с рег.№ . е бил паркиран на ул. „.“ в района на № ., където водачът предприема маневра за потегляне, при която предното му дясно колело попада в дупка на платното за движение, вследствие на което долната част на предната броня влиза в съприкосновение със свободно стоящо върху пътната настилка паве. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и представените по делото уведомление – декларация за щети по застраховка „Каско на МПС“ /л.16 от делото/ и декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие /л.28 от делото/ съпроводена със схема. В действителност както е изтъкнато и в отговора на исковата молба приложените по делото декларации по своята същност представляват частни свидетелстващи документи. Това означава, че същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена стойност, но същите не следва да бъдат пренебрегвани, а следва да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства по делото. В настоящия случай пред съда е разпитана свидетел..а Е. Х., която потвърждава, че декларацията на водача на застрахованото МПС, приложена на л. 28 от делото, е попълнена от нея. Същата изрично заявява, че през 2019г е управлявала лек автомобил „.“ и че е преминавала през дупка в гр.С. през 2019г., но с оглед изминалото време не помни какво точно се е случило и къде. Предвид това настоящият състав намира, че потвърждавайки, че декларацията на водача на застрахованото МПС е изготвена от нея, свидетел..а Х. потвърждава и описаното в декларацията относно начина, по който са били причинени вреди по притежавания от нея автомобил. Именно в цитираната декларация, както и в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие, е посочено еднопосочно, че Х. е потеглила с автомобила си от ул.
„.“, ..о дясното и колело е попаднало в дупка, вследствие на което е имало съприкосновение между свободно стоящо паве и нейния автомобил. Така описания механизъм при съобразяване на заключението по автотехничес..а експертиза, ценено от съда по реда на чл.
202 ГПК, изцяло съответства и на нанесените по застрахованото МПС щети. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички събрани доказателства, в това число потвърждението от свидетел..а Х., че тя е изготвила приетите по делото декларации, съдът намира, че по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Във връзка с възражението на ответника, че механизмът на ПТП не е доказан, тъй ..о не е съставен протокол за ПТП при извършване на посещение на мястото на инцидента от надлежните органи, следва да се отбележи, че съобразно 4 разпоредбите на чл. 123, ал. 1, чл. 125 и чл. 125а от ЗДвП при настъпване на ПТП само с имуществени вреди и един участник не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да уведомява органите на .., както и последните нямат задължението да посещават мястото на произшествието и да съставят протокол. В настоящия случай свидетелят Х. изрично е отбелязала в подаденото от нея уведомление за щета, а и в декларацията, че ПТП не е било регистрирано от компетентните органи. Същевременно съгласно заключението по автотехничес..а експертиза, кредитирано изцяло от съда ..о изготвено от компетентно вещо лице, с причинените по МПС вреди, същото е можело да продължи да се движи.