Решение № 5819 от 15.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5819 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513831 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 7.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 90533/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, във фаза по извършването на съдебна делба е изнесен на публична продан допуснатият до съдебна делба недвижим имот, представляващ „самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2016 г. на Изп.

Директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-7540/ 10.10.2017 г. на Началник на СГКК- София, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 21.87 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, сградата- находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2016г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма, адрес на поземления имот: гр. София, район Възраждане, ул.„******* площ: 266 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10, квартал: 173, съседи: ***, ***, 1

***, ***, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което същата е построена, като получената от публичната продан сума се подели между съделителите Б. М., гражданка на Швеция, ЕИК *******, родена на ********** г. в гр. Скопие, живуща в Швеция, гр. Гьотенберг, и Д. П. Т.-С. /ЕГН **********/, последната участваща като процесуален субституент на сина си Матей Симон Стоянов /ЕГН **********/, съобразно квотите им- по 1/2“.

Съделителките Б. М. /р. ******* г./ и Д. П. Т.-С. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавни такси, съразмерно на дяловете си, в размер на по 738 лв. всяка от тях. На основание чл.355 ГПК Д. Т.-С. е осъдена да заплати на Б. М. сумата 150 лв.- разноски за извършване на делбата /платен депозит за вещо лице/. Със същото решение на основание чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС Д. П. Т.-С. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на Б. М. /р. ******* г./ сумата 2 843.32 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на принадлежащата й 1/2 идеална част от имота през периода 23.05.2018 г.- 12.10.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 99.30 лв., като тази претенция е отхвърлена за горницата над уважения размер до предявения размер от 4 295 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК Д. Т.-С. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата 113.73 лв.- държавна такса върху присъдения размер на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС.

Постъпила е въззивна жалба от Д. П. Т.-С., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважена предявената срещу нея претенция по сметките по чл.346 ГПК вр. чл. 31, ал.2 ЗС за сумата 2 843.32 лв., с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за отхвърляне на претенцията като неоснователна, евентуално да бъде намалено присъденото обезщетение до размер на сумата 1 560.12 лв., съответна на ползваната полезна площ от имота.

Въззиваемата страна Б. М. оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Производството е делбено във фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила на 23.01.2020 г. решение от 17.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 90533/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав /настоящото дело/, е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Б. М.- р. ******* г., гражданка на Швеция, и Д. П. Т.-С. /ЕГН **********/, на недвижим имот, представляващ „самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/ 01.04.2016 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-7540/ 10.10.2017 г. на Началник на СГКК- София, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния 2 обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 21.87 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, сградата- находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1832/ 01.04.2016 г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Възраждане, ул.„******* площ: 266 кв.м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10, квартал: 173, съседи: ***, ***, ***,

68134.303. 225, заедно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което същата е построена, при равни квоти, а именно по 1/2 идеална част за всяка от двете съделителки.

В първо съдебно заседание от втора фаза на делбата, проведено на 12.10.2020 г., е предявена претенция по сметките от съделителката Б. М., която претендира съделителката Д. П. Т.-С. да бъде осъдена да й заплати обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за ползването на частта й от процесния недвижим имот през периода 23.05.2018 г.12.10.2020 г. в размер на 4 295 лв.

Съделителката Д. Т.-С. не изразява становище по повод заявената от съделителката Б. М. претенция по сметките.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба на Д. Т.-С. е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната осъдителна част и следва да бъде отменено относно уважената претенция по сметките за присъждането на обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС за горницата над сумата 1 560.12 лв.

Съделителката Б. М. претендира да й бъде присъдено обезщетение за ползването на частта й от процесния недвижим имот, представляващ МАГАЗИННО ПОМЕЩЕНИЕ в източната вътрешна част на безистена на партерния етаж в триетажната масивна жилищна сграда на ул. “******* в гр. София, със застроена площ от 21.87 кв.м. /по документи за собственост/, ведно с прилежащите му идеални части 3 от общите части на сградата и от дворното място, през периода от 23.05.2018 г.- дата на получаване на писмената покана /с връчване преписа от исковата молба по делото/, до датата на предявяване на претенцията- 12.10.2020 г. /І о.с.з. от ІІ- ра фаза на делбата/.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.31, ал.2 ЗС материално- правни предпоставки за уважаване на предявената от съделителя Б. М. претенция по сметките и съответно за присъждането на обезщетение за ползването на притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесния недвижим имот: МАГАЗИННО ПОМЕЩЕНИЕ в източната вътрешна част на безистена на партерния етаж в триетажната масивна жилищна сграда на ул.“******* в гр. София, със застроена площ от 21.87 кв.м. /по документи за собственост/, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което същата е построена, съставляващо имот с идентификатор *** по КККР, от страна на съделителя Д. Т.-С..

Не е спорно по делото, че към датата на подаване на исковата молба за делба през м.12.2017 г. процесното магазинно помещение се е намирало в държане на съделителката Д. Т.-С.. Не е спорно и че съделителката Б. М. е гражданка на Швеция и живее преимуществено в Швеция, гр. Гьотенберг.

Видно от съдържащите се в делото съдебни книжа, препис от исковата молба на Б. М., съдържаща писмена покана по чл.31, ал.2 ГПК за плащането на обезщетение за лишаването й от възможността да ползва процесния недвижим имот, е връчен на Д. Т.С. лично на 22.05.2018 г.

В своевременно подадения от Д. Т.-С. писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не е изразено становище по повод отправената към нея покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Липсва такова становище и при предявяване на претенцията по сметките по чл.346 ГПК в о.с.з. на 12.10.2020 г.

При даването на обяснения по реда на чл.176 ГПК в о.с.з. на 22.02.2021 г. съделителката Д. Т.-С. е заявила, че е ползвала магазина и е сменила бравата на входната врата, а също и че ищцата Б. М. не го е ползвала, като С. не й била пречила да ползва помещението. Твърди, че ползвала само своята половина от имота като офис, тъй като имало едно бюро, а останалата част от помещението била свободна. Освен това тя и мъжът й сменили дограмата, сложили ламиниран паркет и въвели помещението в приличен вид. В момента в помещението се намирали нейни вещистари ламинати, бюрото, като имотът бил ползван като складче.

При така събраните в процеса доказателства правилно е прието от първоинстанционния съд, при съобразяване и на даденото в Тълкувателно решение № 4

7 от 02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, че в настоящия случай е налице хипотеза, при която съделителката Д. Т.-С. ползва процесния недвижим имот еднолично и препятства възможността съделителката Б. М. да ползва същия съобразно правата си, поради което и основание за присъждането на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в случая е налице. Не се твърди от Т., след като й е отправена покана за плащането на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, да е направила насрещно изявление към М., че й предоставя възможността да ползва фактически вещта съобразно правата си, в който случай би могла да се освободи от отговорността да плаща обезщетение на посоченото основание.

Според цитираното ТР „лично ползване“ по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове; за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил; от значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Посочено е също в мотивите на ТР, че лично използва общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. Хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.