Определение № 21621 от 03.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2184/2025
- Вид
- Определение № 21621
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 18.11.2025
- Състав
- Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21621 гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502184 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба, вх. № 366470 от 14.11.2024 г. по описа на СРС, подадена от “Първа инвестиционна банка“ (ПИБ) АД, ЕИК 831094393, чрез юрисконсулт П.Б., против Определение № 44087 от 30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 54093 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 158-ми състав, с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, посоченото гражданско дело, образувано по молба, вх. № 288010/12.09.2024 г., с искане за призоваване на наследниците на И.А. – О.Е.К. – А., М.
И.А., И. И.А. и Д. И.А., по реда на чл. 51 ЗН.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че макар и наследниците на починалия длъжник да са приели наследството по опис, то за банката кредитор не е ясно какво включва този опис. По тази причина не съществува друг ред за молителя, освен този по чл. 51 ЗН, да се снабди с описа, който е вписан в особената книга и да прецени доколко е оправдано да води иск срещу наследниците на починалия длъжник. Искането е да се отмени обжалваното Определение.
Не претендира разноски.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден и допустим в съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първостепенният съд приема, че за 1 молителя “ПИБ“АД липсва правен интерес от търсената защита, доколкото са налице вписани по предвидения в закона ред изявления на наследниците на починалия, които иска да бъдат призовани по реда на чл. 51 ЗН. Не намира за основателни доводите, изложени в молбата, че наследниците следва да заявят дали приемат като част от наследствената маса дълга по договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А-4189/23.02.2007 г., изменен с Анекс от 30.11.2007 г., като основава мотивите си на целта на специалното производство по чл. 51 ЗН, а именно – да бъдат призовани наследници, които бездействат. След като наследниците на починалия вече са приели наследството му под опис, липсва за молителя правен интерес да иска изрично включване на конкретен пасив в наследствената маса. Също така и според чл. 60, ал. 2 ЗН приелият под опис наследството наследник отговаря единствено до размера на полученото наследство.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, приложим съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК. Предвид изложените в частната жалба оплаквания настоящият съд допълва изложените мотиви в обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят не спори, а се установява и от надлежните данни по гр. дело № 54093/2024 г. по описа на СРС, че наследниците на починалия И.А. – О.Е.К. – А., М. И.А., И.
И.А. и Д. И.А., са приели наследството му по опис. Изявленията им са вписани в Особената книга по ЗН с Решение № 20226630 от 15.10.2020 г. по гр. дело № 19454/2020 г. по описа на СРС, 158-ми състав.
Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга или мълчаливо с конклудентни действия - чл. 49 ЗН. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. “Всеки заинтересован“ по смисъла на цитираната разпоредба е всяко лице, за което съществува правен интерес от волеизявлението на призования наследник (Определение № 315 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на І Г. О. на ВКС ).
Следователно, целта на разпоредбата на чл. 51 ЗН е да се определи по отношение на заинтересованата страна (кредитор на откритото наследство) кои от наследниците на починалото лице приемат наследството и кои се отказват от него (Определение № 60170 от 30.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4233/2021 г., ІІ Г. О. на ВКС ).
На следващо място, в мотивната част на Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че производството по чл. 51 ЗН е уредено за гарантиране на интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество.
Не се споделят от въззивния съд доводите на жалбоподателя, че за банката - кредитор не е ясно какво включва описа, който е вписан в особената книга и с който може да се снабди единствено по реда на чл. 51 ЗН, като така да прецени доколко е оправдано да води иск 2 срещу наследниците на починалия длъжник. Приелият по опис наследството наследник отговаря винаги и само до размера на полученото наследство и никога с личното си имущество за задълженията на своя наследодател. Ето защо е без значение стойността на активите на наследство към момента на откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на наследството при изпълнение на задълженията (арг. от мотивната част на Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС).
От изложеното следва, че са правилни мотивите на първата инстанция досежно липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е правният интерес от търсената защита.
Предвид изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а Определението от 14.07.2024 г. - да се потвърди, като правилно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 44087 от 30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 54093 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 158-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3