Определение № 1541 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1541 гр. София, 12.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501315 по описа за 2026 година

С разпореждане от 24.04.2024 г., по гр.д. № 9165/24 г., СГС, І-16 с-в, първоинстанционният съд е приел, че вече е освободил ищеца от държавна такса.

Срещу определението е депозирана частна жалба от С. С. Д., ищец по делото.

Изтъква се, че съдът не е отчел, че по искането за освобождаване от държавни такси и разноски, инкорпорирано в исковата молба, съдът е освободил страната само частично от задължението за заплащане на държавна такса и то само за исковата молба (над сумата от 500 лв.). В този смисъл поддържа, че по искане относно освобождаване от разноски за самото производство съдът следва да се произнесе допълнително.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Пред СГС е постъпила искова молба от С. С. Д., в която е поискано освобождаване от такси и разноски в производството, поради липса на средства.

С разпореждане № 22874/25.09.2024 г. (л. 73) съдът е освободил частично ищеца от задължение за внасяне на държавна такса за исковата молба в размер над сумата от 500 лв. и е отказал освобождаване над тази сума, а относно разноските в производството искането е отхвърлено изцяло.

С молба от 18.12.2025 г. (л. 175) ищецът е поискал отново да бъде освободен от разноски, като с акт от 5.02.2026 г. искането е отхвърлено. С окончателно определение № 1110 от 2.04.2026 г. по гр.д. № 908/2026 г., САС, 8 с-в, е отменил отказа и е освободи ищеца от задължение да внасяне разноски по делото.

С нова молба от 15.04.2026 г. ищецът Д. е сезирал съда, като е посочил, че към молбата си от 18.12.2025 г. е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и тъй като 1 съдът е постановил освобождаване от такси само по исковата молба е претендирал цялостно освобождаване от държавни такси до окончателното приключване на производството. Поискано е съдът да се съобрази и с посоченото по-горе определение на САС.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Установява се, че с исковата молба ищецът е поискал едновременно освобождаване от задължения за внасяне на държавни такси и за внасяне на разноски.

Постановеният акт на съда от 25.09.2024 г. (с който освобождаване е допуснато само относно част от държавната такса по исковата молба) е влязъл в сила. В този смисъл първоинстанционният съд действително се е произнесъл по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. В същото време обаче, в молбата от 15.04.2026 г. ищецът не само е подновил своето искане за освобождаване, но и се е позовал на нови факти – нова декларация (съдържаща актуални данни, тъй като е приложена към молбата от 18.12.2025 г.) и определение на САС от 2.04.2026 г. Безспорно последното не може да бъде обвързващо за СГС, тъй като то касае материалното състояние на страната, проверено към датата на постановяване на този акт. Първоинстанционният съд обаче, доколкото ищецът се е позовал на нови факти (настъпили след произнасянето на съда от 25.09.2024 г.) е следвало да разгледа искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и да се произнесе по съществото му.

Предвид казаното, разпореждането от 24.04.2024 г., с което по същество искането на С. Д. е оставено без разглеждане, следва да се отмени и преписката да се върне, за произнасяне (евентуално след прецизиране на искането в молбата на ищеца).

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.04.2024 г., по гр.д. № 9165/24 г., СГС, І-16 с-в.

ВРЪЩА преписката на СГС за произнасяне по искане в молба вх. № 50993 от 15.04.2026 г. на С. С. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3