Акт от 05.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4650 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110207550 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от /ЖАЛБОПОДАТЕЛ/, ЕИК №№№№, представлявано от Ц.М.Б. – изпълнителен директор чрез неговия упълномощен процесуален представител – юрк. М. К. срещу наказателно постановление № НЯСС-310/22.12.2021 г., издадено от П.С.Г. – председател на /НАКАЗВАЩ ОРГАН/, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закон за водите /ЗВ, обн. в ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г./ на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал.

1, т. 3 ЗВ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за некоректно приложение на материалния закон, както и за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не 1 изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпило е писмено становище от юрк. Е.З., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира законосъобразното провеждане на административнонаказателното производство, в т.ч. пълната доказателствена обезпеченост на неизпълненото правно задължение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

/ЖАЛБОПОДАТЕЛ/, ЕИК №№№№ представлява търговец-публично предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, образувано на основание чл. 139а, ал. 1 ЗВ. Предприятието е юридическо лице със седалище Софи, не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

Основният предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост. При осъществяването на дейността си ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата /арг. от чл. 139д във вр. с чл. 139а, ал. 6 ЗВ/.

Язовир „Брестак 1“, находящ се в с. Брестак, община Вълчи дол, обл.

2

Варна е публична държавна собственост, бивша собственост на община Вълчи дол, съгласно изготвен акт за държавна собственост № 9900/18.02.2020 г., с който е предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ.

Процесното съоръжение не попада в приложение № 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ, където се съдържа списък на комплексни и значими язовири.

С акт за установяване на административно нарушение № 05- 123/02.07.2021 г., съставен от Н. В. И. – гл. инспектор в РО НЯСС „Североизточна България“ при ДАМТН и в присъствието на Д.Т.Я.К. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ не е изпълнил задължително предписание под № 1.5., дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ от служители на ДАМТН с протокол № 05- 01-41/05.10.2020 г. за извършена проверка, връчен на 09.11.2020 г. на представител на предприятието, а именно: Да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовир „Брестак 1“, находящ се в землището на с.

Брестак, община Вълчи дол, обл. Варна /височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения/.

Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 30.11.2020 г., като нарушението е извършено на 01.12.2020 г. в седалището на ДАМТН, находящо се в гр. София.

Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДАМТН, приключила на 23.04.2021 г. и обективирана в протокол, в хода на която е констатирано, че не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ, като препис от него е връчен на същата дата на представител на въззивника.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № НЯСС-310/22.12.2021 г. от П.С.Г. – председател на ДАМТН, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 3

ЗВ.

Препис от наказателното постановление е връчен на 03.02.2022 г. чрез представил на юридическото лице, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 17.02.2022 г., видно от изисканата справка от ДАМТН.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. И.

/актосъставител/ установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са 4 съставени от длъжностни лица, визирани в разпоредбите на чл. 201, ал. 11 и ал. 12 ЗВ, както и в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Този съдебен състав не споделя възражението в жалбата за неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.

2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са 5 необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на констативния протокол от 23.04.2021 г. и АУАН е видно, че макар актът да е подписан единствено от Д.Т.Я.К., това е било сторено в качеството й на свидетел, присъствал при установяване на неизпълненото правно задължение.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка, неоснователно е възражението за неспазване на 3-месечния срок за съставяне на АУАН, който противно на застъпената позиция в жалбата не започва да тече от датата на нарушението – 01.12.2020 г., а от момента на неговото установяване при последващата проверка, осъществена на 23.04.2021 г. и обективирана в констативен протокол. При това положение изготвянето на АУАН на 02.07.2021 г. е сторено е рамките на визирания давностен срок и преди изтичането на 1-годишния такъв, считано от 01.12.2020 г.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗВ, като на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.

По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ не е изпълнил задължително предписание под № 1.5., дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ от служители на ДАМТН с протокол № 05- 6

01-41/05.10.2020 г. за извършена проверка, връчен на 09.11.2020 г. на представител на предприятието, а именно: Да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовир „Брестак 1“, находящ се в землището на с.

Брестак, община Вълчи дол, обл. Варна /височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения/. Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 30.11.2020 г., като нарушението е извършено на 01.12.2020 г. в гр. София.