Решение № 1012 от 12.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Перник, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720100966 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Г. П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу 1/ „Релкон“ ООД гр.

Перник, с ЕИК: 113016009 и 2/НОИ[1]ТП гр. Перник, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът Г. Г. П. има придобит трудов стаж на длъжността „ел.монтьор“ в ответното дружество „Релкон“ ООД гр. Перник, за периодите от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. и от 01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с дружеството „Релкон“ ООД гр. Перник като е заемал длъжността „ел.монтьор“ – в следния период: 06.01.1992 г. до 01.01.2013 г. – при петдневна работна седмица и и осемчасов работен ден. Според ищеца ответното дружество продължавало да осъществява дейността си на адрес: гр.

Перник, ул. Владайско въстание № 1 /промишлена зона „Стомана“/. През м. декември 2021 г. ищецът подал заявление за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст – като представил пред втория ответник НОИ трудови книжки, но не и образци УП 2 от работодателя „Релкон“ ООД. В хода на производството по отпускане на пенсия от НОИ ТП Перник, била извършена проверка при работодателя като в тази връзка управителят на дружеството декларирал в двустранен констативен протокол, че ведомостите за трудови възнаграждения и други документи, касаещи трудовото правоотношение на ищеца за периодите от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. и от 01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. са загубени или унищожени. Уточнява се, че точната хипотеза не е известна, тъй като счетоводителят на дружеството 1 починал и книжата не били открити вкл. при наследниците му. Доколкото на ищеца обаче било отказано пенсиониране поради непризнаване на трудов стаж в процесните период същият счита, че има интерес от настоящия иск. В тази връзка се уточнява и че липсвали други писмени данни за трудовия стаж на ищеца като такива липсвали и в информационните масиви на НОИ. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: справка от НОИ, копие от трудови книжки на ищеца и свидетелите, копие от осигурителна книжка, разпореждане от 21.02.2022 г. на ТП на НОИ Перник.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото ТП на НОИ Перник е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. В тази връзка се посочва, че ищецът действително подал документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това и ответникът извършил проверки по представените документи и установил, че липсват данни за осигуряване и стаж от дружеството „Релкон“ ООД гр. Перник. По тази причина била извършена проверка при самия осигурител и за резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № КП-5-13-01061283/19.01.2022 г. Съгласно същия осигурителят не бил в състояние да представи разплащателни ведомости.

Това от своя страна правело невъзможно НОИ да прецени достоверността на осигурителния стаж и доход на ищеца. По тази причина и с разпореждане било отказано отпускане на пенсия на ищеца като процесните периоди действително не били признати за трудов/осигурителен стаж. Излагат се подробни доводи, че при подобна липсва или несъответствие на данните водещи били първичните счетоводни документи – като разплащателни ведомости, а не вторичните записвания в трудови и осигурителни книжки. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „Релкон“ ООД гр. Перник – исковата молба, връчена по реда на чл. 50, ал. 2 евентуално ал. 4 от ГПК, писмен отговор не е постъпил.

В хода на производството по делото са представени: констативен протокол № КП-5-13-01061283/19.01.2022 г. на НОИ ТП Перник, писмо от НАП ТД София офис Перник с приложени 2 броя справки-данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.02.2011 г. до 31.10.2013 г., протокол от 26.03.2020 г., покана по чл. 103 от ДОПК от 13.02.2020 г. до ответното дружество с разписка, протокол за извършена насрещна проверка от 28.02.2019 г. с изпълнителен листи доклад от 19.08.2019 г., протокол от 16.08.2019 г. и декларация от Р.М. като управител на „Релкон ООД“ от 19.01.2022 г. Приложено е за послужване гражданско дело № 8339 от 2013г. по описа на РС – Перник. Разпитани са и двама свидетели – Г.Н. Г. и П.П.В.

/без дела и родство със страните/.

В съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника ТП на НОИ Перник счита иска за недоказан, поради което иска същият да бъде отхвърлен.

2

Ответникът „Релкон“ ООД гр. Перник не изпраща свой представител по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля Г.Н. Г. /без дела и родство със страните/ се установява, че същият познава ищеца като двамата са работили заедно първо в дружество „Кракра“, а после в ответното дружество „Релкон“ ООД. В тази връзка свидетелят уточнява, че е работил в „Релкон“ ООД в периода от 1990 г. до 1998 г . Относно ищеца свидетелят твърди, че работата на същия била да прави заваръчни апарати т.е. свидетелят и ищецът правили машини за точкова заварка за мрежи в строителството за дружеството „Стомана“ Перник. На следващо място свидетелят твърди, че докато е работил при ответното дружество е получавал документи за трудовия си стаж и в частност трудова книжка. Поради това свидетелят, който вече е пенсионер, посочва че не е имал проблеми с признаването на трудовия си стаж от НОИ при пенсионирането си. В тази връзка и на свидетеля е издадено разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На последно място свидетелят уточнява, че както той, така и ищецът, са били назначени в „Релкон“ ООД на длъжност „ел. монтьори“ като са работили на петдневна работна седмица, а при необходимост дори са полагали извънреден труд.

От показанията на свидетеля П.П.В. /без дела и родство със страните/ се установява, че той също познава ищеца като двамата били колеги в завод „Кракра“, а впоследствие в дружеството „Релкон“ ООД. В тази връзка свидетелят уточнява, че той самият е работил в ответното дружество в периода от 1991 г. до 2000 г . След това свидетелят напуснал, но твърди, че ищецът останал да работи в дружеството. В тази връзка свидетелят уточнява, че той самият вече е пенсионер – от 2018 г. като не е имал проблеми с пенсионирането си в това число със стажа си при ответника и му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На следващо място свидетелят разказва, че ищецът му е споделил за проблеми от негова страна, доколкото не могъл да си вземе документи от ответника за пенсионирането си. В тази свидетелят уточнява, че той самият е бил съдружник в дружеството „Релкон“ ООД през 90-те години. Поради това уточнява, че тогавашният счетоводител на дружеството се е казвал Негрита Иванова и действително същата е починала, макар да не знае точно кога. В тази връзка свидетелят уточнява, че като съдружник е виждал ведомости за заплати в ответното дружество и се е подписвал такива.

На последно място свидетелят посочва, че ищецът бил назначен в „Релкон“ ООД на длъжност „ел. монтьор“ при осем часов работен ден.

По делото е представена трудова книжка на свидетеля Г.Н. Г. , от която се установява, че същият е работил в дружеството „Релкон“ ООД на длъжност „ел. монтьор“ от 06.01.1992 г. до 21.09.1998 г. Преди това свидетелят е работил в „Кракра – завод за заваръчна техника“. Представена е и осигурителна книжка /заверена от ревизор при Районно управление 3

Социално осигуряване / на свидетеля П.П.В., от която се установява, че същата е водена от работодател осигурител „Релкон“ ООД в периода от 26.01.1994 г. 30.12.1998 г.

Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски показания. В тази връзка изнесените от свидетелите твърдения са ясни, последователни и еднопосочни, кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.

Свидетелските показания са и допустими, доколкото за ищеца и за двамата са свидетели са представени: трудова книжка – за ищеца и първия свидетел съответно осигурителна книжка за втория свидетел. Доколкото трудовата книжка на ищеца е издадена по време на полагане на стажа, то е допустимо ангажиране на свидетелски показания /чл. 6, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/. От своя страна от документите на свидетелите следва извод, че същите са работили с ищеца за част от процесния период и в частност за периода, относно който дават показания /чл. 6, ал. 4 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/.

От удостоверение за актуално състояние на ответното дружество се установява, че негови управители са лицата Р.Д. М. и Б.Д. М..

От трудова книжка /два броя/ на ищеца Г. Г. П. се установява, че ищецът е започнал работа при ответното дружество 06.01.1992 г. като е бил назначен на длъжността „ел. монтьор“. Видно от продължението на трудовата книжка ищецът е продължил да работи на същата длъжност в „Релкон“ ООД до 01.01.2013 г. Налице са два записа в края на трудовата книжка – печат с отбелязване, че трудовият стаж възлиза на 20 години, 9 месеца и 4 дни и отбелязване, че трудовият стаж не е равен на осигурителния.

От справка по статус на социално осигуряване от НОИ по ЕГН на ищеца за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.2021 г. е видно, че ищецът няма внесени осигуровки в периода от 01.09.1997 г. до 31.12.1997 г. и от 01.04.200 г. до 31.12.2006 г.

Независимо от това видно от разпореждане от 21.02.2022 г. на ТП на НОИ Перник за периода от 04.11.1976 г. до 20.10.2021 г. на ищеца е зачетен осигурителен стаж, възлизащ на 31 години, 1 месец и 28 дни. В тази връзка на ищеца не е зачетен осигурителен стаж за периода от 06.01.1992 г. до 01.01.1999 г. поради невъзможност на ищеца да представи осигурителна книжка. На ищеца не е признат за трудов стаж и периодът от 01.04.2000 г. до 01.01.2007 г. поради липса на информация в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Предвид нередности при работодателя НОИ е извършил проверка на същия като в констативен протокол от 19.01.2022 г. осигурителят е декларирал, че не може да представи разплащателни ведомости. Доколкото последните представляват първичен документ за осигурителен стаж, а трудовата книжка вторичен такъв, то предвид липсата на ведомости и констатираните несъответствия на ищеца не са признати посочените периоди.

В тази връзка и на ищеца е отказано отпускане на пенсия за осигурителен 4 стаж и възраст поради неосъществяване на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО – а именно 39 години стаж при навършената от лицето възраст от 64 години и 4 месеца.

По делото са приложени констативен протокол № КП-5-1301061283/19.01.2022 г. на НОИ ТП Перник, писмо от НАП ТД София офис Перник с приложени 2 броя справки-данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.02.2011 г. до 31.10.2013 г., протокол от 26.03.2020 г., покана по чл. 103 от ДОПК от 13.02.2020 г. до ответното дружество с разписка, протокол за извършена насрещна проверка от 28.02.2019 г. с изпълнителен листи доклад от 19.08.2019 г., протокол от 16.08.2019 г., от които се установява, че ответното дружество „Релкон ООД“ е извършена проверка по повод нарушения на трудовото законодателство като такива са установени, в това число неплащане на възнаграждения и осигуровки като са издадени съответните предписания.