Определение № 34 от 12.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. София, 12.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600040 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения М. А. А. – адв. Г. З. срещу определение от 11.12.2023 г. на ОС - Враца, постановено по н.ч.д. № 841/23 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана на 18.12.2023 г.) осъденото лице чрез неговия защитник претендира за отмяна на определението. Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, а първоинстанционният съд не е отчел цялостната положителна промяна на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание, а именно общо 3 месеца и 16 дни, от работа е изтърпял 3 дни, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 2 месеца и 11 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

1

Видно от документите в затворническото досие на М. А. той изтърпява наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено с определение по НЧД № 245/2023 г. по описа на ОС – Враца, с което са групирани наказанията му по НОХД № 99/2023 г. на РС – Враца и НОХД № 102/2023 г. на ОС – Враца за извършени престъпления съответно по чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 249, ал. 1 НК. Преди това е изтърпял наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Последното наказание е било приведено в изпълнение по реда на л. 68, ал. 1 от НК , тъй като престъпленията, за които е осъден по НОХД № 99/2023 г. на РС – Враца и НОХД № 102/2023 г. на ОС – Враца, са били осъществени от осъдения в рамките на определения изпитателен срок по първото осъждане.

Активираното по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание А. е изтърпял на 25.08.2023 г., от която дата е започнал да търпи настоящото наказание от шест месеца лишаване от свобода.

Наказанието се търпи при определения първоначален общ режим, който не е смекчен в по-лек към настоящия момент.

От изготвения първоначален доклад е видно, че като проблемни зони са констатирани – отношение към правонарушението; управление на финансите и доходи; умения за мислене; начин на живот и обкръжение; злоупотреба с алкохол. За дефицити в тях, съответно, са отразени обстоятелството, че омаловажава сериозността на деянията; липсват умения да планира и изразходва средствата, с които разполага; намира се в близък контакт с криминално проявени лица, на чието негативно влияние е податлив; има чести злоупотреби с алкохол и не разпознава факторите и причините, водещи до отклоняващото поведение, повтаря допуснати в миналото грешки , а след употреба на алкохол действа необмислено и импулсивно.

Оценката на първоначалния риск от рецидив, определен в границите на средните стойности - 60 т., е била ревизирана, което е повишило числената й стойност до актуалните 72 т., като и към настоящия момент се запазва трайно в средните нива.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че осъденият не е наказван, тъй като наложеното му дисциплинарно наказание за констатирана положителна проба от направения му полеви тест за употреба на наркотици е било отменено с Решение № 531/04.09.2023 г. АС – Монтана. Не е награждаван.

Изяснено е, че осъденият е полагал труд за изключително кратък период от време (има зачетени едва 3 дни от работа), поради това, че сам той е изразил желание да бъде спрян от полаганата трудова дейност.

От актуалния доклад, изготвен по повод искането, става ясно, че поведението на осъдения е непоследователно. За целия период на наблюдение не се отчитат настъпили трайни конструктивни промени в цялостното поведение на лишения от свобода. Въпреки периода на изолация в условията на затворническото общежитие все още не се наблюдава нужната промяна в 2 нагласите. Декларира желание за позитивна премяна, но с неясна престава за постигането й. Налице е личностова незрялост, която намира израз в известна доза самоувереност и импулсивност, което затруднява корекционния процес.

Склонен е да пренебрегва отрицателните последици от собствените си действия.

От актуалния доклад е видно още, че констатираните първоначално като проблемни зони все така продължават да са налице. Основната цел продължава да бъде формиране на умения за мислене и развиване на адекватни умения за осъзнаване на последствията от предприетите действия, тъй като именно в тези области са съсредоточени най-сериозните дефицити в поведението му.

Както поради последното така и с оглед необходимостта да се проследи дали ще се запази прогресивната система на ресоциализация и позитивното развитие на личността на осъдения, инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване - доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, защото при него се редуват прояви на добро поведение, насочено към пълноценно осмисляне на престоя в затвора, с такива на нарушаване на вътрешните правила. Именно последните са били пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият е преминал успешно през проведена през м. ноември, 2023 г. корекционна програма „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“, но това не може да бъде възприето като трайност и постоянство в протичащия и в момента поправителен процес. Няма как да се приеме, че по време на изпълнението на наказанието затворникът е проявил дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.

Проблемът в зоните с дефицит, особено в тази, свързана с уменията за мислене, не е преодолян, а той е съществен, защото се явява рисков фактор, предпоставящ възможни бъдещи криминални прояви. През периода на престоя си в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода поведението на лицето се характеризира със самонадеяност и склонност открито да пренебрегва предоставените му възможности за пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, както и проявява прикрита враждебност към администрацията. Това определено препятства извеждане на заключение, че превъзпитателният процес е постигнал своите цели.

Вярно е, че това е първият престой на осъдения в местата за лишаване от свобода (според документите, съдържащи се в досието), но не може да се пренебрегне, че това е второ поред осъждане като е бил нарушен толеранса, 3 предоставен с изпитателния срок на предходно такова. Досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му.

Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.12.2023 г. на ОС – Враца, постановено по н.ч.д. № 841/23 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. А. А. да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4