Решение № 306 от 03.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601137 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда рег. № 11/08.04.2026 г., постановена по НОХД № 165/2026 г. по описа на Районен съд – Асеновград, подсъдимият З. К. Ж. е признат за виновен в това, че на неустановени дати, през периода от месец януари 2025 до 27.04.2025 г., в село К., община С., област П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – секретен ключ, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 10 500 евро, на стойност 20 536,22 лeвa /двадесет хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, от владението на С.И.Я. и М.Д.Я., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от TРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

От така наложеното наказание на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ж. е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 08.05.2025 г.

Съдът е постановил веществените доказателства – 4 броя 1 дактилоскопни следи, означени с № 1, № 2, № 3 и № 4, иззети от керамична саксия, розова на цвят, приложени като страница по делото (стр.37); 3 броя дактилоскопни следи, означени с № 5, № 6 и № 7, иззети от ПВЦ платно с размери 36/18,5 см, приложени като страница по делото (стр. 38); 1 брой апликатор, предаден на съхранение в РУ - Първомай; 1 брой стъклен буркан, затворен с капачка, съдържащ 3 бр. абсорбенти (мирисови следи), предаден на съхранение в РУ – Първомай, 1 брой четириъгълен хартиен плик, жълт на цвят, предаден за съхранение в РУ-Първомай; 1 брой четириъгълен хартиен плик, бял на цвят, предаден за съхранение в РУ-Първомай, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност.

По отношение на вещественото доказателство – 1 брой метална каса, бежова на цвят, с размери 35 см/ 25,5/25 см. с надписи „GENERAL OLYMPIA“ и „ELECTRONIC DIGITAL SAFE“ ведно със секретен ключ, поставен в ключалката й и съдържаща 1 брой найлонов джоб, предадена за съхранение в РУ – Първомай, съдът е постановил след влизане в сила на присъдата в сила да бъде върнато на пострадалите лица С.И.Я. и М.Д.Я..

Разноските по делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия З. К. Ж., като е осъдил последния да заплати по сметка на ОДМВР-Пловдив сумата от 135,19 евро (сто тридесет и пет евро и деветнадесет евроцента) направени разноски по водене на делото, от които 66,47 евро за СОЕ и 68,72 евро за дактилоскопна експертиза.

Против присъдата е депозиран протест от прокурор при РП-Пловдив, ТО - Асеновград, в който се твърди, че размерът на така наложеното наказание не съответства на правилата на особената процедура, по която е протекло делото пред първоинстанционния съд. Съобразно предвидената в чл. 320, ал. 4 НПК възможност е постъпило и допълнение към протеста, в което са изложени доводи за това, че присъдата принципно е правилна и законосъобразна, но е налице аритметична грешка на съда при определяне на размера на наказанието Лишаване от свобода, като вместо осем месеца , Районен съд - Асеновград е наложил наказание от девет месеца Лишаване от свобода.

В тази връзка се предлага атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.

По делото е постъпило и становище от адв. Н. И. – служебен защитник на подсъдимия Ж., с което изцяло се присъединява към подадения прокурорски протест и моли за постановяване на решение в този смисъл.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа така депозирания протест, като изтъква, че в края на лист 6 и начало лист 7 в мотивите на първоинстанционния съд действително се касае за допусната техническа грешка при приложение редукцията от 1/3, тъй като 2

Районен съд - Асеновград е обективирал воля, че следва да бъде наложено наказание от една година „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 58а НК следва да бъде намалено с 1/3 предвид процедурата, но неправилно е отразил, че след тази редукция наказанието следва да възлезе на 9, а не на 8 месеца „Лишаване от свобода“. Счита също така, че не са налице пречки изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия Ж. – адв. И. изразява становище, с което напълно се присъединява към казаното от представителя на обвинението в съдебното заседание и моли за изменение на присъдата, постановена от Районен съд – Асеновград, така както е направено искането от прокуратурата.

Подсъдимият З. К. Ж., редовно призован се явява в съдебното заседание и поддържа казаното от защитника си.

Окръжен съд - Пловдив, след като се запозна с приложените по делото доказателства, доводите, изложени от прокуратурата в протеста и мотивите към него, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Протестът на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същият е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество – ОСНОВАТЕЛЕН.

Районна прокуратура - Пловдив, ТО - Асеновград, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия З. К. Ж., роден на *** в гр. П., живущ в *****, б.,***,б.г., без образование, пенсионер по болест, неженен, осъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на неустановени дати, през периода от месец януари 2025 до 27.04.2025 година, в село К., община С., област П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – секретен ключ, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 10 500 евро, на стойност 20 536,22 лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, от владението на С.И.Я. и М.Д.Я., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд, пред когото производството е протекло като съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият Ж. е заявил, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и съдът е обявил, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за същите факти. В тази връзка и въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са 3 установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние, неговото авторство, механизма на осъществяването и конкретните обстоятелства, при които това е станало.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства, свързани с противозаконното отнемане на чужди движими вещи – паричната сума и нейния размер - от 10 500 евро, равняваща се на левовата равностойност от 20 536,22 лева, от владението на С.И.Я. и М.Д.Я., установяването от страна на подсъдимия на фактическа власт върху предмета на посегателството, както и останалите конкретни обстоятелства, свързани с извършването на деянието, фактическата обстановка правилно е установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия Ж.; показанията на свидетелите, съдържащи се на л. 19–29 от ДП; протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него; заключението на дактилоскопната експертиза; протокола от следствения експеримент; приемо-предавателните протоколи; справката за съдимост на подсъдимия; характеристичната справка и останалите писмени доказателства по делото.

Въз основа на изброените доказателствени материали Районен съд – Асеновград обосновано е възприел изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретна фактическа обстановка, свеждаща се до следните правнозначими факти:

Свидетелите С.И.Я. и М.Д.Я. са съпрузи и живеят на *** в с. К., обл.

Пловдив, в двуетажна масивна къща с прилежащи лятна кухня, гараж и двор.

Свидетелят М.Я. е пенсионер и се занимава с животновъдство, като отглежда малко на брой различни животни в двора си. Свидетелката С.Я. работи като *** в *** от девет години и през няколко месеца се прибира в страната. Когато се прибирала, тя носела спестените пари, които. двамата съхранявали на различни места в къщата. В началото на 2024 г. двамата закупили метална каса с размери 60х30 см, която била монтирана в коридора на първия етаж на къщата. Това било сторено, за да се съхраняват там парите, които свидетелката Я. спестявала в ***. Вратата на касата била закрита с картина. Касата имала код, който обаче двамата не използвали, а използвали само ключ, който те държали предимно върху самата каса, но и на други места.

Първоначално св. С.Я. сложила в касата плик със сумата от 5 000 евро, който запечатала и надписала, както и около 25 грама златни накити – гривни, пръстени и синджири. Впоследствие при прибирането си в страната тя поставяла в касата и други суми. Наблизо в същото село живеел и подсъдимият З. К. Ж. на съпружески начала със св. И.В.С.. Последната поддържала интимна връзка със св. М.Я.. Подсъдимият Ж. разбрал за това, но първоначално не предприел нищо. Впоследствие обаче това обстоятелство 4 станало достояние на много хора в селото и той изпитал срам. От св. С. разбрал, че в дома на свидетелите М. и С. Я. има метална каса с пари, както и че ключът се намира върху самата каса. Свидетелката С. знаела за това, тъй като св. М.Я. няколко пъти отварял касата пред нея, за да й даде пари. В тази връзка подс. Ж. решил да извърши кражба на част от тези пари и по този начин да задоволи финансовите си потребности.

Междувременно на 09.01.2025 г. свидетелката С.Я. заминала отново за ***. Един ден през месец януари 2025 г. след това св. М.Я. отишъл на гости на обв. Ж. и св. С.. Там тримата консумирали алкохол. Именно тогава подс. Ж. решил да извърши първата кражба. Излязъл от дома си и се насочил към този на свидетелите С. и М.Я.и, който се намирал на около 200 – 300 метра от неговия. Вратата на двора била отключена, входната врата на къщата също.

Подс. Ж. включил осветлението и се насочил към касата, чието местоположение знаел. Пред картината имало саксия и стъклена бутилка, които той преместил, след което преместил и картината. Под картината имало пластмасова плоскост, която той повдигнал и видял касата. Видял също така, че върху нея има ключ.

Отключил касата с ключа и видял, че вътре имало пликове с евро банкноти и златни накити. Взел част от банкнотите, без да ги брои, затворил плика, оставил го в касата, заключил я, поставил ключа и върнал всичко на старото му място. Изключил осветлението, напуснал имота и се върнал в дома си. После похарчил парите за лични нужди. След това на няколко пъти подс.

Ж. процедирал по същия начин и взимал различни суми от касата, докато св.

М.Я. не бил в дома си. Последният път сторил това през месец април 2025 г.

Така общата отнета сума от него станала 10 500 евро. Всички тези пари той похарчил за лични нужди. На 27.04.2025 г. Свидетелката С.Я. се обадила на съпруга си, че ще се прибира в страната на 30.04.2025 г. Казала му да обмени определена сума, да зареди гориво и да я вземе от летището. Десет минути покъсно съпругът й и се обади обратно и й съобщил, че голяма част от парите липсват.