Решение № 342 от 23.10.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Смолян, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100207 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Р. Р. Б. от с. ***, общ. Смолян, чрез пълномощника си адв. Д. Г. е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от **** обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и вр. чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №1233008/23.01.2023 г., евентуално на чл. 5 от договора. Претендира за адвокатски хонорар и деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1233008/23.01.2023 г., сключен с „***" ЕООД, по който й е предоставен кредит в размер на 3 000 лв., платим на 18 месечни вноски, ГПР - 49.66% и обща сума за връщане – 4 050 лв.

Ищцата сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение. Погасила е общо сума в размер 1 612 лв., за което представя платежни нареждания, като прилага и издадено от кредитора удостоверение за наличие на задължение, видно от което същата дължи остатъчна сума в размер 4 425 лв. за следното: 2 522,91 лв. – главница; 433,45 лв. - лихва по кредита; 100 лв. - такси съгласно Тарифата и 1 368.64 лв. - такса за банкова гаранция

1

Сочи, че при кандидатстване за потребителски кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по кредита, за което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или Личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финалзиира искането, т.е. няма да получи кредит.

Счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. По своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Въпросното условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Счита, че в случая възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически посилната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че се потвърждава обвързаността на кредитора и Multitude Bank.

Счита, че след като не е оповестен действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.

22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11,, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП.

2

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Моли да се приеме, че твърдението на ищцата за нищожност на договора е неоснователно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК твърди, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителния план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно ливхеният процент да е променлив,

Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени размерите на главница и лихва. Следователно счита, че не е налице твърдяната от ищеца неяснота.

Счита още, че същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент. Що се отнася възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, то същото въобще не се дължи на „***“ ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва.

Счита възражението на ищцата за нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.

Счита още за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), Счита за неоснователно и твърдението на ищеца за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от изискването да бъдат спазвани добрите 3 нрави, които в правната теория се възприемат като морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от обществото. Както и твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от ЗЗП.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК срещу Р. Р. Б. за сума в размер на 1 650 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1233008/23.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба 24.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумите Фактическите твърдения се свеждат до следното:

Ответникът отпуснал на ищцата кредит под формата на заем за сума в размер от 3 000 лева. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора.

Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 23,33 % на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер на 4 050 лева. Към момента на предявяване на насрещния иск, Р. Р. Б., с ЕГН **********, е заплатила сумата от 2 835 лв.

От Р. Б., чрез пълномощника му адв. Г. е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Твърди, че не се дължи главница по недействителния договор.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява В писмена молба моли да бъде уважен предявения основен иск като основателен и доказан и да бъде отхвърлен предявения от ответното дружество насрещен иск. Адв. Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023 г. между „***“ ЕООД като кредитор и Р. Б. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1233008, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лева със срок за издължаване 18 месеца, като първата вноска е с падежна дата 22.02.2023 г. и краен падеж 16.07.2024 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 23,33 % в размер на 1 050 лв. или общо сумата от 4 050 лв. Договорен е ГПР от 49,66 %.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, като 4 първата падежна дата е 22.02.2023 г., а последната 18- та вноска е с падеж 16.07.2024 г., размера на вноската, образувана от главница и лихва. Във вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.

Ответникът не представя договор за гаранция /поръчителство/ между Мултитют банк със седалище в Малта като гарант и **** като клиент.

Видно от СЕФ, с който на потребителя е предоставена преддоговорна информация – т. 4.3. „При кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит. Сключването на договора за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредити не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателя избере да сключи договор за гаранциа с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 3 030 лв.Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.“