Решение № 16454 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16454 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110127374 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от “ЗК ДРУЖЕСТВО срещу дружество за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1543,69 лева – главница, представляваща регресно вземане за ½ от изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за застрахователно събитие, настъпило на 03.02.2017 г. в АДРЕС ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.02.2021 г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6299/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило застрахователно събитие – ПТП на 03.02.2017 г. около 12:52 ч. в АДРЕС причинено от водача Б. В. при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.410“, с рег. № ******** с прикрепено към него полуремарке с рег. № *********. Твърди се, че водачът е реализирал ПТП-то в осветителен стълб при извършване на маневра завой надясно и е напуснал местопроизшествието. Сочи се, че в причинна връзка със застрахователното събитие са причинени щети на 1 осветителен стълб. Твърди се, че щетата била в размер на 1515,28 евро (с левова равностойност от 3078,38 лева), определена на база представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция „Зелена карта“ от германското бюро. С доклад по щета ищецът е одобрил да се изплати посочената сума, която била заплатена чрез Guarantee Call с бордеро ********** от 31.08.2018 г. Поддържа се, че ищецът е застраховател по „Гражданска отговорност“, сключена за увреждащия товарен автомобил, а ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащото ремарке, прикрепено към товарния автомобил, с който е реализирано ПТП-то. Сочи се, че тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на Федерална република Германия, то приложим материален закон е немският. Позовава се на разпоредби от немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето образуват единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Твърди се, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало регресно вземане за половината от платеното обезщетение. В тази насока ищецът се позовава на практика на Федералния съд на Германия и Европейския съд по повод преюдициално запитване. Твърди се, че до ответника е била изпратена покана, но ответникът е отказал да извърши плащане. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество – за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се наличието на валидно застрахователно обезщетение по полица № 54842645, със срок на валидност 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г. Оспорват се твърденията в исковата молба относно приложимото право, като се сочи, че в случая приложимо е българското право, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че настоящият случай попада в обхвата на Регламент „Рим I“. Оспорва се настъпването на посоченото в исковата молба ПТП. Оспорва се наличието на вина на водача на товарния автомобил, както и наличието на вреди по осветителен стълб, евентуално че същите се претендират в завишен размер. В случай, че съдът счете, че е приложимо немското право, се прави възражение за погасяване по давност на вземането.

2

Третото лице – помагач – Б. Д. В., не е взел становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 23007823/02.02.2021 г. ищецът е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата. На 18.02.2021 г. съдът е издал заповедта. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение на длъжника – ответник в настоящото производство, срещу издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок заявителят е предявил иск за вземането си.

Видно от представената с исковата молба застрахователна полица и предвид акт за унищожаване на неценни документи на ищеца с изтекъл срок на съхранение от л. 264 до л. 276 е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие от 31.01.2016 г. до 30.05.2017 г., по която застраховател е бил ищецът, а застрахован е бил ФИРМА по повод влекач с марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.410“, с рег. № ********. С посочения акт застрахователят е постановил унищожаването на застрахователната полица поради изтичането на регламентиран срок на съхранение. По делото не са представена изисканата по реда на чл. 190 от ГПК от ответника застрахователна полица, сключена с него за застрахователно покритие върху полуремарке с рег. № *********, поради което следва да се приложат последиците по чл. 161 от ГПК, за които страната е била предупредена. Предвид това и представения имейл на л. 49 от делото следва да се приеме, че към датата на процесния инцидент ответникът е бил застраховател по валидна застраховка „Гражданско отговорност“ на полуремарке с рег. № *********.

От представените към исковата молба писмени доказателства и експертните изводи в заключението по назначената съдебно-автотехическа експертиза, които съдът изцяло кредитира като обстойно и компетентно изготвени от специалист в съответната област, съдът счита, че се доказа, че на 03.02.2017 г. около 12:52 ч. в АДРЕС между влекач марка „ДАФ“, модел „ФТХФ 105.410“, с рег. № ********, с прикрепено към него полуремарке с рег.

3

№ *********, и електрически стълб от уличното осветление с № 365 е настъпило произшествие. При движение по АДРЕС, при извършване на маневра за завой надясно водачът на влекача реализира ПТП с електрическия стълб, който се намира от лявата му страна, а съприкосновението със стълба е настъпило в задната лява част на полуремаркето. След настъпване на инцидента водачът е напуснал местопроизшествието. Вещото лице е посочило, че по влекача няма данни да е имало вреди, но стълбът е бил вдлъбнат и леко изкривен вследствие на съприкосновението, като на мястото е била увредена и табелата, която е била огъната и откъсната от стълба.

Посочено е, че уврежданията по стълба са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент, като необходимата стойност за възстановяване на вредите е в размер на 2572,46 лева.

Към исковата молба се представят доказателства за завеждане на щета и фактуриране на разходи във връзка с възстановяване на разходите по причинените вреди, но не и платежни документи за заплащане на сумите за възстановяване на вредите. Бордерото на л. 147 няма вписан получател, а от посочените в него сума и основание не може пряко или косвено да се съди дали плащането е погасило твърдените вреди. Липсват и доказателства за твърденията на ищеца, че извънсъдебно е поканил ответника да заплати ½ от заплатеното обезщетение.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с установителен иск по чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл.

411 от КЗ.

Първият основен спорен момент между страните е този как при причинени вреди от композиция, състояща се от влекач и ремарке, респ. полуремарке, които са обекти на застраховка „Гражданска отговорност“ при различни застрахователи, се разпределя отговорността за причинените вреди между тези застрахователи и съответно кое е приложимото право при решаване на този въпрос предвид наличието на международен елемент – причиняване на вредите в друга държава членка, а именно в Федерална република Германия.

В цитираното от страните Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 са дадени разяснения относно значението 4 на понятията „договорни задължения“ и „извъндоговорни задължения“. Съдът е стигнал до извод, че по смисъла на член 1 от Регламент „Рим I“ в обхвата на „договорно задължение“ следва да попадне всяко доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо друго, а в приложното поле на „извъндоговорно задължение“ - задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahendo. Съдът е приел, че застрахователите и съответно между държателите или водачите на теглещото превозно средство и държателите на ремаркето, съществуват договорни задължения по смисъла на Регламент „Рим I“, а между двамата застрахователи не съществуват никакви договорни отношения. Правото на иск на застрахователя на теглещо превозно средство, чийто водач е причинил произшествие, срещу застрахователя на тегленото ремарке, след изплащането на обезщетението на пострадалото лице, не може да се изведе само от договора за застраховка, а предполага едновременното ангажиране на деликтната отговорност на държателя на ремаркето по отношение на това пострадало лице. Доколкото задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето, следва да се счита за „извъндоговорно задължение“ по смисъла на член 1 от Регламент „Рим II“, то именно с оглед на разпоредбите на този регламент следва да се определи и приложимото към това правоотношение право. Приложимото право към такова извъндоговорно задължение се определя в съответствие с член 4 от Регламент „Рим II“ и е правото на държавата, в която е претърпяна пряката вреда от произшествието. В настоящия случай се установи, че процесното произшествие е настъпило на територията на Федерална република Германия, където са настъпили и вредите, и следователно приложимо е германското право, като спрямо него следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на пострадалото лице, както и евентуално съответното участие на държателя на ремаркето и на държателя или водача на теглещото превозно средство при причиняването на вредата на пострадалото лице.

Задължението на застрахователя за обезвреда на пострадало лице произтича обаче не от тази вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Следователно приложимото към него право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент „Рим I“.

5

В разпоредбата на чл. 19 от Регламент „Рим II“ е уредена суброгацията при извъндоговорното задължение и е предвидено, че когато застрахователят е изплатил обезщетение на пострадалото от произшествие лице, въпросът за евентуалната суброгация в правата на пострадалото лице се урежда от приложимото към задължението на застрахователя право. Доколкото задължението на застрахователя да покрие гражданската отговорност на застрахования по отношение на пострадалото лице произтича от договора за застраховка, сключен със застрахования, условията при които застрахователят може да упражни правата на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице срещу отговорните за произшествието лица, се определят от националното право, уреждащо посочения договор за застраховка, определено в приложение на член 7 от Регламент „Рим I“. Приложимото право при определянето на лицата, чиято отговорност може да бъде ангажирана, както и евентуалното разделяне на отговорността между тях и съответните им застрахователи, в съответствие с член 19 обаче продължава да се урежда от член 4 и следващите от Регламент „Рим II“.

Следователно при процесното пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещото превозно средство (влекача), снабдено с полуремарке/ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, но само ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II” предвиждат разделяне на задължението за обезвреда, т. е. предвиждат както отговорност на собственика или държателя на ремаркето, така и наред с нея отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство, за възстановяване на вредите на пострадалото лице. Както беше посочено, по силата на член 1 от Регламент „Рим II“ в настоящия случай приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е немското право, което съобразно разпоредбата на чл. 59 от немския застрахователен кодекс предвижда именно разделяне на отговорността - когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при различни застрахователи, те да са задължени да направят плащания в 6 съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор. Следователно приложимото материално право в отношенията между застрахователя на влекача и застрахователя на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент „Рим І“. По делото няма данни страните да са избрали приложимо право, а от служебно известните на съда вписани в Търговския регистър данни, двамата застрахователи – страни по делото, имат седалище и адрес на управление на територията на Република България.