Решение № 32 от 17.04.2025, Районен съд - Кула

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Кула, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20241330100316 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. по 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. 86 ЗЗД от Агенция по заетостта, ЕИК/БУЛСТАТ: 121604974, гр. София, ***, представлявана от Смилен Вълов – изпълнителен директор против Ц. П. Ц., ЕГН ********** с искане да се признае за установено, че ответникът Ц. П. Ц. дължи възстановяване на неправомерно получени суми по Проект" Родители в заетост" в общ размер на 4860.93 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред съда до окончателното плащане, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 134/15.10.2024г. по Ч.гр. дело № 238/2024г. по описа на РС – Кула, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Претендираните права на ищеца произтичат от това, че същият твърди, че е налице сключено Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00563#5 от 15.06.2023г между ищеца, представляван от Дирекция „Бюро по труда“ Кула като работодател, ответницата като родител и трето лице детегледач – Н.Ц., по силата на което работодателят предоставя възнаграждение на детегледача за полагане на грижи за едно дете при 4 часов работен ден за период не по- дълъг от 18 месеца или до навършнване на 5/12 годишна възраст на лицето, или до приключване на проекта. Договорът е в изпълнение на проект „Родители в заетост“ по Програма за развитие на човешките ресурси 2021-2027г., като изискване по програмата е, че като детегледач не може да участва родител. В случая детегледачът е биологичен баща на детето, за което е следвало да се полагат грижи. Ответникът – майка на дете, за което е следвало да се полагат грижи, е заявила, че е самотен родител. В договора е уговорено, че при несъответствие с изискванията на проекта родителя/детегледача следва да възстанови пълния размер на предоставените средства, със законната лихва от момента на получаването им до окончателното изплащане. С допълнително споразумение от 11.12.2023г е прекратено тристранното споразумение, като 1 до момента на прекратяването му на детегледача са изплатени 4860.93 лева. С оглед на това, че тристранното споразумение е прекратено, поради това, че детегледачът не отговаря на изискванията за допустимост съгласно условията на проекта, ответникът дължи и връщане на изплатените суми, ведно със законната лихва. За вземанията е образувано заповедно производство, по което ответникът като длъжник, е подал възражение, поради което е образувано и настоящето дело.

Възражения от ответника са, че не е ясно какво е правното основание на иска – дали е неоснователно обогатяване или чл.79 от ЗЗД. Изтъква, че не е налице нито една от хипотезите на тези две основания. Сочи се, че при сключването на договора за детегледач от Дирекция бюро по труда Кула са знаели, че детегледачът е баща на детето, което ще гледа, тъй като служителите се познават с ответника и ответника е носела и е показал акта за раждане на детето, от който е видно кой е бащата. Правоотношението за заплащане на възнаграждение за детегледач е прекратено на осн. чл.12 от същото, а не поради неизпълнение на споразумението.

При сключване на споразумението за гледане на дете не е имало изискване за липса на роднинска връзка между детето и детегледача.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Борисова, която поддържа исковата претенция и моли съда да бъде уважена на посочените в исковата молба основания.

Претендира разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок за писмени бележки, излага подробно доводите си, които в преобладаващата си част повтарят изложените в исковата молба.

С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява и се представлява от процесуалния си представител – адв. Н. В., която поддържа възраженията си, посочени в депозирания по делото отговор на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и представя списък за разноски по чл. 80 ГПК. В предоставения от съда срок депозира по делото писмени бележки, в които развива доводите си по същество, които преповтаря изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото Ч.гр.д. № 238/2024г. по описа на РС – Кула се установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 134 от 15.10.2024г. в полза на ищеца срещу ответника за претендираните с исковата молба суми. Препис от заповедта е връчен на ответника на 16.10.2024г., от която е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК в законния месечен срок на 11.11.2024г,, с оглед на което и на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да предяви иск в законния срок и същото е предявило настоящия иск в законоустановения срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от 2

ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Съдът, след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца, ответницата и детегледачът е сключено посоченото в исковата молба тристранно споразумение, което в последствие е прекратено, че детегледачът е баща на детето Н.Н.В., за което е полагал грижи, че същият е получил сумата 4860.93 лева по споразумението и че сумата му е заплатена преди прекратяване на тристранното споразумение, както и че за посочената сума има издадена заповед за изпълнение срещу ответницата, срещу която същата е възразила.

От приложеното към исковата молба и прието от съда заявление по Проект BG05SFPR002-1.002-0001 ’’Родители в заетост’’ до Дирекция“ Бюро по труда“ гр. Кула се установява, че ответницата е депозирала посоченото заявление, като самотен родител, с което е заявила желание за участие по посочената програма за получаване на услуги: Грижа за дете/деца от 0 до 5 години, непосещаващ/непосещаващи детски ясли, заведения и предучилищни групи.

Видно от приетия по делото лист за проверка на заявления от родители по посочения проект /Приложение 2/ е извършена проверка на депозираното от ответницата в качеството на заявител заявление, видно от приетото по делото уведомително писмо № РВЗР - ***#3 от 30.05.2023 г. на Директора на ДБТ Кула, със същото ответницата е уведомена, че е одобрена за включване в проекта, а видно от приетия по делото Протокол №8/03.05.2023г. е проведена среща за избор на лице на длъжност „Детегледач", при която е проведено интервю само с един брой безработно лице, одобрено за длъжността „детегледач", а именно: Н.В.Ц., който е избран от ответницата за полагане на грижите на детето. От приетия по делото Лист за проверка на заявления от безработни/неактивни лица по посочения проект/Приложение 3/ се установява, че е извършена проверка и на детегледача, който видно от приетото по делото заявление от негово име до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е изразил желание да бъде назначен на длъжност „Детегледач“ по посочения проект преди извършване на проверката. От приетото по делото Тристранно споразумение № РВЗР-05-07-00563#5 се установява, че на 15.06.2023г. между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на родител и Н.В.Ц. е сключено посоченото споразумение, съгласно което се предоставят средства от ищеца в общ размер 16 738,56 лв. за срок от 18 месеца от датата на сключване на трудов договор с детегледача за осигуряването на грижа за децата на самостоятелно заети/самоосигуряващи се заети лица, които представляват минимална помощ за предприятието - самостоятелно заето/самоосигуряващо се лице, като, в случай че и двамата родители са самостоятелно заети/самоосигуряващи се лица, сумата по ал. 2 се разделя и се начислява поравно между двамата родители. На същата дата е сключен и Трудов договор № РВЗР-05-07-00563#6 между ищеца в качеството на работодател и Н.В.Ц. в качеството на „ Детегледач“ до завършване на определена работа, в това число 6 месеца срок за изпитване в полза на работодателя, при спазване условията на проект BG05SFPR002-1.002-0001 „Родители в заетост", финансиран от програма „Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 с основна работна заплата 780 лв.

3

На 11.12.2023г. е подписано Допълнително споразумение № РВЗР-05-0700563#27 между ищеца в качеството на работодател, ответника в качеството на родител и Н.В.Ц., с което е прекратено посоченото по – горе тристранно споразумение между същите страни, в което не е посочено основанието за прекратяване. До момента на прекратяване на Тристранното споразумение от „Работодателя" на „Детегледача" са преведени суми в обща размер на 4 860,93 лв., което не се оспорва от страните и се доказва и от ангажираните от ищеца доказателства в тази връзка – извлечение от ведомости за изплатени заплати на Н.Ц. по тристранното споразумение и сключения впоследствие трудов договор за месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023г., които не се оспорват от ответницата.

От приетата по делото Писмо - покана с peг. № РВЗР - ***#44 от 03.06.2024 г. за възстановяване на неправомерно получените средства в размер на 4 860,93 лв. за периода юни - ноември 2023 г . и известие за доставка тип „обратна разписка" от „Български пощи“ се установява, че писмото е получено лично от ответницата на 12.06.2024 г. и със същото тя е уведомена, че „ съгласно Проект „Родители в заетост" по Програма „Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027 г. не е допустимо участието на безработен родител, за извършване на разписаните дейности, в качеството на „Детегледач" за полагане на грижи за собственото/собствените си дете/деца, като при извършване на оценка на допустимостта в периода месец май 2023 г. до подписване на Тристранното споразумение и влизането му в сила от 15.06.2023 г. и двете страни „Родител" и „Детегледач" са били допустими за участие в проекта разгледани, като отделни субекти, подали заявления за включване в проектните дейности, но при извършване на Верификация от Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси", на Агенция по заетостта е предоставено писмено становище за допуснати нередности при оценката за допустимост на сключени Тристранни споразумения, в които безработен родител е назначен на трудов договор на длъжност „Детегледач" на дете, с което са в родствена връзка, като мотивите на са на база действащия Семеен кодекс. Обърнато е внимание с писмото, че в Приложение 1 - информация за родителите, качена на страницата на Агенция по заетостта е записано: „По процедурата не е допустимо включването на родители - които са безработни и са подали заявление по схемата за осигуряване на детегледач за отглеждане на дете/деца от 0 до 4 години или от 0 до 12 години, да бъдат насочвани и включвани в заетост, като безработни/неактивни лица на длъжност „Детегледач" по настоящия проект".

Посочено е също в писмото, че с Допълнително споразумение № РВЗР-05-0700563#27 от 11.12.2023 г. Тристранното споразумение с № РВЗР-05-0700563#5 е прекратено, както е че при така изложеното, изплатените средства за трудово възнаграждение на назначения по проекта детегледач са неправомерно отпуснати, поради неспазването на заложените критерии в проекта, и същите следва да се възстановяват на Агенция по заетостта, като с посоченото писмо се отправя и покана за доброволно възстановяване на недължимо изплатени средства в размер на 4 860,93 лв., представляващи изплатените суми за месеците от юни до ноември включително, в срок от 10 работни дни от датата, следваща получаването на настоящото писмо по посочена банкова сметка.