Решение № 163 от 30.10.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Харманли, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200314 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0271-000291 от 12.04.2023г. на ВПД Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на Е. М. Е., с ЕГН **********, с адрес гр. Маджарово ул.

*** , основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В нея жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Сочи се, че при съставяне на АУАН актосъставителят е допуснал съществени нарушения, които водели до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва АУАН-а, като сочи, че същият не съдържа необходимите реквизити, предписани императивно от разпоредбата на чл. 42 ЗАНН към неговото съдържание. Оспорва компетентността на съставителя на АУАН. Нарушени били всички административно-процесуални правила при съставянето и връчването на акта.

В жалбата се сочи, че актът е необоснован, не били налице доказателства, които да установяват твърдяното нарушение и не били налице признаците на изпълнителното деяние по посочените разпоредби.

Жалбоподателят сочи, че посочената квалификация на нарушението 1 е неточна, неправилна и непълна.

На следващо място жалбоподателят твърди, че са допуснати от Административно-наказващия орган съществени нарушения при издаване на атакуваното наказателно постановление, като същият е пристъпил към издаването му, без да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на спорните обстоятелства, като били нарушени правилата на чл.52 ЗАНН, нормата на чл. 57 ЗАНН досежно реквизитите, които вменявали на Административно-наказващия орган императивно визираните реквизити в НП. Не били изложени обстоятелства от обективна и субективна страна, които били от значение за дадената правна квалификация всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на нарушението.

Жалбоподателят сочи, че отговорността била погасена по давност, както и били нарушени разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателя Е. М. Е., с ЕГН **********, не се явява. За него се явява адв. Д. А. – АК гр. Хасково, с пълномощно по делото, която моли да се отмени атакуваното наказателното постановление.

Административно наказващия орган ВПД Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли редовно призован, не изпраща представител.В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка прави възражение в случай на отмяна на НП, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2023 г. в 18:00 часа, в гр. Маджарово на ул. *** до бл.*** жалбоподателя Е. Е. е преотстъпил собствения си л.а. „Тойота Рав 4” с рег№Х**** на неправоспособното лице Д.Н.А. ЕГН********** от с.Странджево общ.Крумовград да управлява МПС,като е извършил нарушението: Водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач,виновно е нарушил чл.102 ал, 1 т.1 от ЗДвП;

Свид. М. А. М. прибирайки се от работа на 15.03.2023 г. около 17,45 ч. в гр. Маджарово забелязал служебно известното му лице Д.А. от с.

Странджево, който управлявал лек автомобил „ Тойота Рав“ с рег.№ ***.Той се движил от ул. *** на гр. Маджарово в посока ул. ****. Своевременно, като видял, че автомобилът е управляван от Д.А., подал сигнал с високо вдигната ръка и показал мястото му за спиране. При последваща проверка от него и след като му поискал необходимите документи от водача, същият заявил, че не притежава СУМПС, не представил лична карта. Свид. М. се обадил на Началника на Участъка в гр.Маджарово, разяснил за извършващата се 2 проверка и тогава дошъл свид. К. И.. На място съставил АУАН на нарушителя Д.А. по чл.150а ЗДвП. По време на съставянето АУАН при контролните органи дошъл собственика на автомобила Е. Е. от гр. Маджарово и на него бил съставен АУАН по чл. 102 от ЗДвП,в качеството му на собственик на автомобила. Същият заявил, че няма да подпише АУАН, като ще се консултира с адвокат и отказал да подпише акта. При съставяне на АУАН присъствал свид.К. И., собственикът на автомобила Е. Е., като свид. К.

И. се подписал в качеството на свидетел на отказа на нарушителя да подпише АУАН.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, квалифицирайки нарушението по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, относно обстоятелствата, изложени в АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона четиринадесет дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН в деня на нарушението и нарушителя, което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В АУАН сер. АД № 407837 като свидетел на съставянето му е вписан К. С. И.,който обаче не се е подписал на изготвеният акт срещу свидетел, а се е подписал на отказа на нарушителя да подпише акта, срещу вписани трите му имена на свидетел по чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Отказ по смисъла на чл.43, ал.2 от ЗАНН е налице, само когато актът е предявен на нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със съдържанието му и не желае да го подпише, каквато не е настоящата хипотеза. В АУАН е обективиран отказ на жалбоподателя да подпише акта, което е удостоверено с подпис на свидетел. Нещо повече-като свидетел на отказа да подпише акта е посочен К. С. И., който е посочен едновременно и като свидетел, присъствал при съставяне на акта под №1 в графата за свидетели. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е 3 допустимо и следва да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат.

Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в найголяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.

Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Свидетел от тази категория е вписаният под №1 в АУАН такъв К. И.. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.

43, ал. 2 от ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и свидетелите на извършването или установяването на нарушението, както и в истинността на отразените, удостоверени с подписите на свидетелите-очевидци факти и обстоятелства в АУАН, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Доколкото в АУАН липсва посочен свидетел, различен от свидетелите на извършване на нарушението, удостоверяващ отказа на водача на подпише акта и да се запознае с неговото съдържание, то е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Следва да се има предвид, че съдържащата се в административната преписка Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. 14.05.2018 г на Министър Бойко Рашков, урежда право на посочени, с оглед принадлежността им към конкретна служба, длъжностни лица,които могат да налагат: а) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи, а в ал.2 на посочената разпоредба се сочи, че Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.Горното обстоятелство предопределя доказването на 4 компетентността на органа, издал процесния акт, да става при наличие на доказателства в административната преписка за качеството на съответния издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по отношение причисленост на тази длъжност към съответен сектор, група, звено и отдел.

Компетентността на органа, издал атакуваното НП, е основна предпоставка за неговата валидност. Видно от писмо №272р-1553 от 13.07.2023г. Старши инспектор Х.А.А. към 12.04.2023г. е заемал длъжността ВПД началник група „ Охланителна полиция” към РУ- Харманли, поради което атакуваното НП е издадено от компетентен орган, упълномощен съгласно т.3.9 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. 14.05.2018 г на Министър Бойко Рашков и твърденията от защитата в обратната насока не намират опора в доказателствената съвкупност.

Разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в актуалната редакция към инкриминираното деяние регламентира, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

При възпроизведена в Наказателното постановление фактическа обстановка на Е. М. Е. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б "а" от ЗДвП.Посочената разпоредба гласи:

"Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: В т. 3 „собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”.