Решение № 284 от 11.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Бургас , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100500618 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Индиго“ ООД, ЕИК 102889414, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 12А, офис 5, представлявано от Джон Пол О,съливан, чрез пълномощник адв. Надежда Гаргова против Решение № 260886/16.12.2020 г. по гр.д. №5760/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивното дружество като ищец против М. Т. И., ЕГН ********** искове, както следва: 1./ за установяване в отношенията между страните, че М. Т. И. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Созопол, с адрес на поземления имот: ***, площ: 941 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10. 136, съседи:

***, ***, ***, *** и ***, както и 2./ за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № *** на нотариус с рег. номер 542 в регистъра на Нотариалната камара – Сергей Янков, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 2296/28.03.2011 г., акт № ***, с която „ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му Недко Стефанов 1

Стефанов е продало на М. Т. И. гореописания имот, на заявените основания - липса на представителна власт и надлежно упълномощаване /липса на съгласие/, противоречие със закона и заобикаляне на закона. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата по делото сумата от 2 000 лв. разноски по делото.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и като необосновано.

Въззивникът заявява, че имотът, предмет на оспорената с иска разпоредителна сделка е собственост на дружеството „Индиго“ ООД, като за неговата продажба не е било взето решение от общото събрание на съдружниците. Съдружникът Недко Стефанов, който е представлявал „Индиго“ ООД при сключване на сделката, е притежавал само 20 % от капитала на дружеството, поради което същият не би могъл да вземе решение от името на общото събрание на съдружниците. Оспорената сделка, с която собственият на дружеството имот бил прехвърлен на ответницата М.И. е сключена в противоречие със законовото изискване, предвидено в чл. 137, ал. 1 т. 7 от ТЗ, а именно отчуждаването на недвижими имоти да става с решение на общото събрание на съдружниците. Съдружникът Джон О,съливан, притежател на 80 % от дружествените дялове не бил уведомен, не е присъствал и не е участвал при вземане на решение за продажба на процесния недвижим имот. Правят се оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, и по – конкретно относно правната квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест, както и такива при извършване оценката на събраните доказателства. Сочи се, че БРС е обсъдил в мотивите си доказателство /протоколно решение на ОСС от 21.03.2011 г./, което не било приобщено към материалите по делото. На следващо място се заявява, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на факти и обстоятелства, приети за установени в мотивите на съдебно решение по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС, тъй като липсвал субективен идентитет на страните по двете дела.

Възразява се, че съдът не е зачел решение № 129 от 25.04.2014 г. по т.д. № 617/2013 г. по описа на ОС Бургас, което се явявало новонастъпило обстоятелство, след приключване на предходния спор по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС, и с което всички обстоятелства по взети решения на ОСС на „Индиго“ ООД от дата 06.01.2011 г., вписани по партидата на дружеството в ТР, били обявени за несъществуващи. Твърди се, че ответницата М.И. била във фактическо съжителство със съдружника Недко Стефанов, като събраните доказателства в тази връзка не били обсъдени от БРС. Не било разгледано и предявеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, което се оспорва като неоснователно и недоказано. С оглед направените възражения, въззивникът прави искане за задължаване на ответницата да представи оригинала на протокол за проведено ОСС на „Индиго“ ООД от 21.03.2011 г. , който бил използван при прехвърлителната сделка, оспорена с предявения иск. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.

Претендират се разноски за двете инстанции.

С подадения в срока по чл. 263 от ГПК отговор от въззиваемата М.И., жалбата се 2 оспорва като неоснователна и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Ответницата по иска заявява, че за действителността на сделката е без значение дали има протокол на ОС на дружеството или не като се позовава на постановеното по този въпрос Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Твърди въпреки това, че при изповядване на процесната сделка такъв протокол е бил представен пред нотариус Сергей Янков, описан е като документ в приложението на нотариалния акт и следователно съществувал. Предявеното от нея възражението за давност било заявено при условията на евентуалност, поради което съдът нямал задължение да го обсъжда след като е отхвърлил исковете. Оспорват се твърденията, че ответницата била във фактическо съжителство със съдружника Недко Стефанов, като дадените в тази насока св. показания на св. М. О. се сочат като неверни. Излагат се съображения по въпроса за обвързващата сила на констатациите относно общите факти, възприети от съда, постановил решението по предходно дело, имащо за предмет оспорването на същата разпоредителна сделка гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС/. Част от твърденията, на които се основа предявеният понастоящем иск са идентични с тези по първоначално заведеният иск за нищожност, поради което районният съд правилно е зачел изводите по общите факти. В заключение въззиваемата страна намира за правилни и обосновани изводите на БРС, според които липсата на решение на ОС, липсата на еквивалентност и непостъпването на средства по сметката на дружеството нямат за последица обявяването на сделката за нищожна.

Заявеното с въззивната жалба доказателствено искане за задължаване на ответницата да представи протокола от ОСС на „Индиго“ ООД, послужил за изповядване на процесната сделка, се оспорва като неоснователно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и също претендира за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

С Определение си по чл. 267 от ГПК от 10.05.2021 г., въззивният съд остави без уважение направеното от въззивника доказателствено искане за задължаване на насрещната страна да представи по делото протокол от ОСС на „Индиго“ ООД от 21.03.2011 г., поради липса на твърдения относно наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК и поради настъпила преклузия, доколкото от заявените по делото твърдения става видно, че за съществуването на този документ страната е била известена още към момента на провеждане на първоинстанционното производство и следвало да предприеме действия по ангажиране на това доказателство още с исковата молба.

В проведеното пред БОС съдебно заседание страните не се явяват лично, представляват се от упълномощените им представители, които поддържат становищата си, изложени съответно във въззивната жалба и в отговора против нея. Не заявяват доказателствени искания. Претендират разноски съобразно представения от всяка страна списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има 3 правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а за неговата правилност само по оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът разгледа изложените от въззивника доводи за неправилност на съдебния акт.

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, с които ищцовото дружество „ИНДИГО“ ООД иска да бъде прието за установено спрямо ответницата М. Т. И., че последната не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Созопол, с адрес на поземления имот: ***, площ: 941 кв.м., както и да бъде прогласена нищожността на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № ***на нотариус с рег. номер, с която „ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му Недко Стефанов Стефанов е продало на М. Т. И. гореописания имот, на заявените основания - липса на представителна власт и надлежно упълномощаване /липса на съгласие/, противоречие със закона и заобикаляне на закона.

Ищцовото дружество твърди, че оспорената сделка е сключена от лице без валидна представителна власт, тъй като лицето Недко Стефанов не е бил нито законен, нито надлежно упълномощен представител на дружеството-продавач, и не е бил легитимиран да се разпорежда със собствения на дружеството имот. Отделно от това сделката противоречала на закона, тъй като липсвало решение на общото събрание на дружеството – продавач за разпореждане с имота, както и поради това, че посочената в нотариалния акт продажна цена не била постъпила в активите му. Твърди се също, че извършената покупкопродажба заобикаля закона, тъй като Недко Стефанов се бил разпоредил с чужди права. По изложените аргументи за нищожност на сделката се иска съдът да приеме за установено, че ответницата не е собственик на процесния имот, както и да прогласи договора за продажба за нищожен.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва допустимостта на исковете, тъй като повдигнатият правен спор вече бил разрешен с решението по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на Бургаския районен съд. По цитираното дело, настоящите страни били обикновени другари /на страната на ответника/ и поради това били обвързани от задължителната сила на мотивите /фактически констатации, правни изводи и становището на съда по преюдициалните въпроси/. В случая страните били обвързани от изводите на съда, че сделката не е нищожна, поради това исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД не можело да се пререшават. Излага възражения по същество за неоснователност на исковите претенции и при условията на евентуалност предявява възражение за изтекла в нейна полза кратка придобивна давност.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира следното от фактическа и правна 4 страна:

От извършена справка в Търговския регистър се установява, че дружеството „Индиго” ООД, с ЕИК 102889414 е първоначално регистрирано с решение от 16.VII.2004 г. по ф. д. № 2087/2004 на БОС и пререгистрирано на 18.08.2008г., като същото е било представлявано и управлявано от Джон Пол О`Съливан. Съдружници в дружеството са били лицата Джон Пол О`Съливан /80 % от дяловете/ и Недко Стефанов Стефанов /20 % от дяловете/.

С нотариален акт за покупко – продажба № *** на нотариус №257, дружество е придобило право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ нива с площ от 941 кв.м. в ***.

На 24.02.2011 год. по партидата на ищцовото дружество в ТР е извършено вписване въз основа на решение на общо събрание на дружеството от 06.01.2011 год., в което е посочено, че Недко Стефанов е избран за управител на дружеството и е взето решение дружеството да се представлява от двамата управители Джон Пол О`Съливан и Недко Стефанов Стефанов заедно и поотделно.