Решение № 138 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, образувано след постановено Решение №153/07.03.2024 г. по гр.д.№2794/2023 г. ва ВКС – 4-то гр.отд., с което е отменено предходно Решение №47/17.03.2023 г., постановено по в.гр.д.№45/20023 г. на АС – Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по Въззивна жалба вх.№261863/16.09.2022 г., подадена от ЕТ"Б.-С.Х."“, чрез адв. К. Б., срещу Решение №260014/28.07.2022 г., постановено по гр.д.№411/2015 г. на ОС – Х., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно съединени искове срещу ответниците Н.а.* и В.а.*, за солидарното им осъждане на основание чл.4,§3 от ДЕС, във връзка с чл.2в от ЗОДОВ, да заплатят на ищеца, както следва:

1. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 42 824,24 лв., в резултат от допуснато от ответниците неспазване на върховенството на правото на Европейския съюз, а именно – на правилата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, регламентиращи условията, при които данъчните субекти могат да се ползват от начисляване на нулева ставка на ДДС при вътреобщностни доставки, и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането на разпоредбите на директивата, инкорпорирана в 1 изрично посочени решения на СЕС по преюдициални запитвания.

Нарушението, което се твърди да е извършено от ответника Н.а.* в хода на ревизионното производство по издаването на Ревизионен акт №*** г., се изразява в прилагането от данъчните органи на доказателствен стандарт, изискван от ревизираното лице, за да бъде признат вътреобщностния характер на осъществените от него доставки, който е в явно противоречие със задължителните стандарти по тълкуването и прилагането на релевантното право на ЕС и с основополагащите общи принципи на оправданите правни очаквания, пропорционалността и данъчния неутралитет.

Нарушенията, които се твърди да са извършени от ответника В.а.*, се изразяват в:

- незачитане на примата на правото на Европейския съюз и неприлагане на задължителните принципи на правото на ЕС, като е потвърдил Ревизионен акт №*** г., издаден от данъчните власти в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, и без да се съобрази с основните положения на общата система на ДДС и правилата за доказване на вътреобщностния характер на извършените доставки, разяснени със задължителната практика на СЕС, изрично посочена в исковата молба, постановена по преюдициални запитвания във връзка с прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.;

- неотправяне на преюдициално запитване до СЕС да се произнесе относно съвместимостта на доказателствения стандарт, установен от националната данъчна практика при доказването на вътреобщностния характер на извършените доставки, както и относно последиците от прилагането на подобен доказателствен стандарт в контекста на общите принципи на данъчен неутралитет, на правната сигурност и на пропорционалността.

Твърдените вреди от извършените от ответниците нарушения на правото на ЕС, се изразяват в невъзстановен на ищеца данъчен кредит в размер на 42 824,24 лв., който се твърди да е бил първоначално признат с АПВ №*** г., но не е възстановен, поради постановяването на последващ Ревизионен акт №*** г., потвърден с Решение №778/25.10.2010 г. на Директора на Дирекция „О.у.и.“ – гр. П., което е било обжалвано, и потвърдено с окончателно Решение №6702/16.05.2013 г. по адм.д.№9908/2012 г. на В.а.*;

2. Сумата от 27 500 лв., представляваща лихва върху главницата на обезщетението за имуществени вреди от 42 824,24 лв., за периода от постановяването на АПВ №*** г., до датата на подаването на исковата молба /08.06.2015 г./;

3. Обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от поведението на ответниците, в размер на 50 000 лв.;

4. Сумата от 24601,78 лв., представляваща лихва върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв., за периода от датата на извършване на нарушението – издаването на РА от 20.08.2010 г. до датата на подаване на исковата молба 08.06.2015 г.;

5. Законната лихва върху главниците на обезщетението за имуществени вреди от 42 824,24 лв., и на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв., за периода от датата на предявяването на исковете 08.06.2015 г. до окончателното плащане на 2 обезщетението.

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. След подробно изложение на твърдяната от ищеца фактическа обстановка, се сочи, че пред първостепенният съд вместо относимият към спора АПВ №** г., който касае периода от 01.01.2009 г. до 28.02.2009 г., за който са начислени спорните задължения за ДДС, ответникът Н** е представил като доказателство друг акт - АПВ №**г., който е относим към данъчен период м. март, 2009 г. и е извън спорния по делото релевантен период. В тази връзка ответникът възразил със становище от 21.01.2022 г., срещу поставените въпроси от съда към допуснатата по негово искане ССЕ, на която било възложено от съда да работи по така представения от Н** акт за прихващане и възстановяване ** г., който касае период извън процесния. Впоследствие, със становище от 21.03.2022 г. ищецът отново е възразил срещу представената по делото експертиза, която разглежда АПВ ** г. за м. март, 2009 г., вместо релевантния за спора АПВ №*** г. за м. януари и февруари, 2009 г., който е цитиран на стр.18 и стр.19 от РА №*** г., приложен по делото. Ищецът не е искал експертиза за данъчен период м. март, 2009 г., и такава експертиза не е необходима за изясняването на спорната фактическа обстановка. С втората ССЕ във връзка с РА от 20.08.2010 г. е установено че Н** е събрал от ищеца 25 738,44 лв. чрез извършени действия по принудително изпълнение срещу ищеца, като остатъкът от задълженията по ревизионния акт от 20.08.2010 г. е бил отписан, поради погасяване по давност, години след предявяване на исковата молба, по която е било образувано настоящото производство. Спорът между страните е правен – дали ответниците Н** и В** са допуснали нарушения на правото на ЕС, за които следва да бъде ангажирана отговорността на държавата. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че следва да игнорира разглеждането на РА №*** г., тъй като той обхваща периода от 01.10.2008 г. до 28.02.2009 г., а заявената вреда по АПВ №*** г. обхваща период, различен от този по съставения РА, потвърден с решението на В**. Така съдът изцяло е подменил правния спор, и се е произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран, а по заявените претенции липсва произнасяне, поради което се поддържа недопустимост на обжалваното решение. Съдът е приел, че не е налице нарушение на общностното право, тъй като сумата за възстановяване е възстановена по банкова сметка на ищеца, поради което не е налице вреда на ищеца. Липсва коментар на представените от ищеца документи в ревизионното производство и в производството по обжалване на РА, от гледна точка на специфичните оплаквания на ищеца за нарушение на правото на ЕС. Не е Н**равен анализ на цитираните решения на СЕС, на които ищецът основава твърдението си за допуснато нарушение на правото на ЕС. ХОС не е проверил дали правните стандарти, изведени в посочените решения на СЕС са били приложени от ответниците. Според жалбоподателя, първостепенният съд е бил длъжен да изследва предпоставките за начисляване на нулева ставка, съответно за възстановяване на ДДС при ВОД по Директива 2006/112, като вземе становище какви доказателства е трябвало да установят реалност на извършената ВОД, от гледна точка на цитираната практика на СЕС.

3

При условията на евентуалност, в случай че се приеме решението на първостепенния съд за допустимо, се поддържа същото да е неправилно, поради липса на мотиви. ХОС е основал решението си на първоначално изготвената по делото експертиза, която не е приета като доказателствено средство, за разлика от изготвената впоследствие. Решението на съда е и необосновано, поради допуснати от съда грешки при прилагане на логическите и опитните правила, довели до грешни фактически констатации на съда. Като неправилно е приложил разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, първостепенният съд е постановил решението в противоречие с материалния закон. Изискуемите предпоставки за определяне на доставката като ВОД и съответно – за прилагане към нея на нулева ставка на ДДС в държавата-членка, в която се намира седалището на изпращача на стоката, са посочени в чл.138 и чл.139 от Директива 2006/112/ЕО. Данъчнозадълженото лице трябва да докаже тези предпоставки, съобразно правилата за доказване, установени в националното законодателство или от обичайната практика, в съответствие с принципа на правната сигурност. Също така следва да се съобрази правният стандарт, изведен от СЕС, според който задължаването на изпращача да представи убедителни доказателства, че стоките физически са Н**уснали държавата членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на режима на освобождаванията по смисъла на чл.138 от Директива 2006/112/ЕО (сочат се в този смисъл Решение от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 и Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04). Съобразно този правен стандарт, при наличието на петте предпоставки, вътреобщностният характер на доставката може да бъде оспорен само с оглед на обективни фактори, недвусмислено сочещи, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е свързана с данъчна измама. В противен случай принципът на данъчен неутралитет би бил нарушен. В този смисъл са постановени от СЕС по сходни казуси с процесния решения по преюдициални запитвания:

Решение от 27.09.2007 г. по дело С-146/05, Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Решение от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 и Решение от 09.10.2014 г. по дело С-492/13, които са цитирани и в исковата молба. От същите се установява, че в случая субективните права на ищеца произтичат от чл.138 от Директива 2006/112/ЕО, от принципа за правна сигурност, от принципа за пропорционалност и от принципа за данъчен неутралитет. Ответниците не са се съобразили с даденото задължително тълкуване на чл.138 и чл.139 от Директива 2006/112/ЕО с посочените решения по преюдициални дела, първите три от които са постановени преди датата на произнасяне на В**, а последното се позовава на вече изведените положения с предходните три решения. По делото е установено, че ищецът е изпълнил изискванията на националния данъчен регламент за доказване на осъществените ВОД, установен с чл.45 от ППЗДДС. В съответствие с практиката на СЕС, вътреобщностния характер на доставката би могъл да бъде оспорен само въз основа на обективни данни, че доставчикът е знаел или е трябвало да знае, че осъществените от него ВОД са свързани с извършена от приобретателя данъчна измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на участието си в тази измама, като доказателствената тежест за това лежи върху данъчните власти (така в Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11). В практиката на СЕС (в т.74 4 и т.75 от Решение от 21.02.2006 г. по дело С-255/02) са изведени предпоставките за преценка дали са налице „обективни данни“ за измама или злоупотреба. При установяване на такива „обективни данни“, намесата на държавата следва да бъде подложена на преценка за съответствие с принципите за „необходимост“ и „пропорционалност“, съобразно даденото тълкуване на чл.242 и чл.273 от Директива 2006/112/ЕО и чл.22 от предхождащата я Шеста директива. В процесния случай данъчните власти са отказали да признаят характер на ВОД на доставките към румънските дружества, осъществени от ищеца, поради констатирани нередности в оформените от превозвачите документи за превоза, а част от румънските контрагенти на ищеца били „липсващи търговци“ според румънската администрация и не били декларирали ВОД. Така при липса на оказано съдействие в ревизионното производство от страна на съконтрагентите по ВОД, ревизираното лице на практика се оказва задължено да установи в ревизионното производство по несъмнен начин наличието на редовно попълнени от превозвача всякакви документи, свързани с превоза на стоките до Р., както и да гарантира, че чуждестранните му съконтрагенти са изпълнили всичките си задължения във връзка с ВОП и последващото им деклариране. Този доказателствен стандарт е в явно противоречие със задължителните стандарти по тълкуването и прилагането на релевантното право на ЕС и с основополагащите общи принципи на оправданите правни очаквания, пропорционалността и данъчния неутралитет, съобразно даденото от СЕС задължително тълкуване в цитираните дела.