Решение № 5807 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5807 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20241100107936 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата В. К. Г. с ЕГН ********** е предявила против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД със седалище гр. София иск за сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътнотранспортно произшествие на 29.01.2024 год. в гр. София, ведно сьс законната лихва върху тази сума считано от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Твърди,че уврежданията са й нанесени от лек автомобил марка „ Форд ", модел „ Фокус " с рег. № СВ ******** ВТ. Водачът е виновен за катастрофата, а за управлявания от него лек автомобил е имало валидна дружество. застраховка „Гражданска отго.ност" при ответното

Твърди,че в следствие на катастрофата е получила фрактура на 4-то до 8-мо ребро вдясно, фрактура на 2-ра метакарпална кост на лявата ръка, фрактура на дясна скапула, фрактура на тялото на Л2 и контузия на грьден кош. Получените травми са причинили болки и страдания на ищцата, които са били със значителен интензитет през първите месеци от възстановителния период, който продължава и към днешна дата. Била е принудена да спазва постелен режим през първите няколко седмици от своя възстановителен период.Освен физическите болки е търпяла и търпи психически такива- загуба на сън, неспокойство, страх и уплаха от случилото се.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск,моли съдът да го уважи изцяло и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

1

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД чрез юрисконсулт М.

В. оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, тъй като по делото не е доказана вината на водача на застрахования в дружеството автомобил. Оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба, както и че е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

Навежда и възражение за съпричиняване не по-малко от 80 % на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е пресичала при подаван за нейната посока на движение забранителен сигнал на светофарната уредба, така и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 от ЗДВП. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства – Констативен протокол от 29.01.2024 год., протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2024 год. със скица и фотоалбум се установява, че на 29.01.2024 г., около 16.30 часа в гр. София, на кръстовището на ул.

„Резбарска“ и ул. „Васил Кънчев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен № СВ ******** ВТ, управляван от Д. С. К. на 71 година от гр. София и пешеходката В. К. Г. на 80 години,в следствие на което последната е получила телесни увреждания и откарана спешно в болница.

Видно от констативния протокол автомобила има валидна застраховка „Гражданска отго.ност" в ЗК "ЛЕВ ИНС" АД - застрахователна полипа № BG/22/123001859756 със срок от 23.0б.2023г. до 22.0б.2024г.

По наличието на валидно застрахователно правоотношение страните по делото не спорят.

Като следствие от удара В. К. Г. получила фрактура на 4-то до 8-мо ребро вдясно, фрактура на 2-ра метакарпална кост на лявата ръка, фрактура на дясна скапула, фрактура на тялото на Л2 и контузия на грьден кош. Била е приета в ЦСМП в УМБАЛ „Царица йоанна Исул“ ЕАД.

От приетата СМЕ се установява,че ищцата е получила контузия на гръден кош, счупванена 4- то, 5- то, 6-то , 7- мо и 8-мо ребра по задна мишнична линия. Наличие на кръв и въздух дясна гръдна половина/хемопневмоторакс вдясно/ и счупване на главичката на 2ра дланна кост на лява ръка. Вещото лице е категорично, че в приложената документация от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ ЕАД, не е описана фрактура на дясна лопатка, такава е констатирана при томографско изследване на скенер три месеца по-късно, а също компресионна фрактура на тялото на Л2. Според експерта има вероятност при първоначалното рантгеново изследване в УМБАЛ „Царица йоанна -Исул“ ЕАД да са пропуснати фрактурата на дясната лопатка и компресията на тялото на Л2,но не е категоричен, че това е така, т.е.,че тези травми са били налични непосредствено след 2 произшествието.

Вещото лице е категорично,че уврежданията са причинили болки и страдания за около 4- 5 месеца, като през първите два месеца болките са били по-интензивни. Понастоящем се установява зарастване на счуmванията на ребрата. Ограничен e обема движение в дясната раменна става, което с оглед тежестта и характера на претърпените травми има траен характер.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза ,чието заключение се възприема от съда като професионално и безпристрастно се установява механисма на произшествието-при зелен светофар пешеходката предприема пресичане на ул. „Резбарска“, а водачът на автомобила потегля с намерение на направи ляв завой. Скоростта на движение на лекия автомобил е била ниска, той се е ускорявал и е достигнал до 9,5 км/ч. Скоростта на движение на пешеходката е била 4,16 км/ч. Водачът е имал непрекъсната видимост към пострадалата и при потеглянето й да пресича е имал възможност да задейства спирачната уредба с максимална интензивност и тогава лекият автомобил би спрял напълно на 33,28 м преди мястото на удара и удар не би настъпил. Могъл е да спре и в момента ,в който пешеходката е тръгнала да пресича платното за движение в посоката в която е искал да завие и водачът на автомобила, а също и в момента, в който вече ищцата е била в средната лента на това платно- В мига на навлизане на пешеходката върху платното за движение на ул.

„Резбарска“ лекият автомобил се е намирал от мястото на удара на отстояние 9,69 м.

Водачът е имал видимост към ищцата и ако е спрял с максимално спирачно закъснение, той би спрял напълно на 0,21 м и удар не би настъпил. В мига на навлизане на пешеходката върху средната пътна лента, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, лекият автомобил се е намирал на отстояние 4,58 м от мястото на удара. Водачът е имал видимост към нея и ако е спрял с максимално спирачно закъснение, той би спрял напълно на 0,15 м и удар не би настъпил. И в трите определящи момента за водача удара е бил предотвратим посредством интензивно спиране. Ищцата от своя страна е могла да забележи автомобила едва, когато е била в лентата за движение, в която е била ударена.

На следващо място- В заключението е посочено,че съгласно циклограмата на светофарната уредба на кръстовището, автомобилът и пешеходката са получили разрешителен зелен сигнал едновременно, но продължителността му за първия е 18 сек, а продължителността му за пешеходката по е 34 сек. Тъй като на последната са й били необходими 22 сек да достигне до мястото на удара от началната си позиция, следва да се приеме, че и в момента на пресичането по пешеходната пътека е светел зелен сигнал за пресичане.

От показанията на св. Т. Г. /дъщеря на ищцата/ се установяват преживените болки и страдания от майка й непосредствено след приемането й в болницата, където останала 5 дни. Била в неподвижно състояние, а след изписването й у дома поне един месец се налагало да бъде подпомагана във всичко, след което постепенно започнала сама да се обслужва, но и понастоящем изпитва болки в дясната ръка и трудно си служи с нея.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна 3 следното:

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отго.ен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

С оглед събраните по делото доказателства и при липса на такива за обратното съдът намира, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен № СВ********ВТ, управляван от Д. С. К., тъй като същия е нарушил разпоредбата на 120,ал.1,т.2 ЗДвП с оглед задължението му да даде предимство на пресичащия на пешеходна пътека пешеходец.

Възражението на ответника за съпричиняване не се доказа - последния не ангажира доказателства в тази насока ,а с оглед събраните такива се установи,че пресичането е било на пешеходна пътека и при зелена светлина на светофара.

Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат на Р.Г.Ц. е в пряка причинно следствена връзка с противоправното деяние на водача на автомобила.

По делото няма спор, че за участвалия в ПТП-то лек автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отго.ност при ответното дружество.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и след оперативната интервенция, както и продължилите такива при възстановителния период от около 5-6 месеца ,свързани и със сериозни неудобства от битов характер.

Съдът не приема за доказано твърдението на ищцата, че уврежданията установени при изследване три месеца след произшествието- фрактурата на дясната лопатка и компресията на тялото на Л2, са в следствие на същото. Между двата факта е минал достатъчно голям период от време от една страна и от друга самия медик не е категоричен за връзка между тях,сочи го само като вероятност. Доколкото тежестта на доказването на вида и размера на уврежданията е на ищцата, съдът намира, че то отношение на посочените две травми то не е осъществено, поради което и тези увреди съдът не взема предвид при определяне размера на обезщетението.

4

На основание изложеното, съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които съдът оценява на 40 000 лв., в който размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от 08.07.2024 г. до окончателното й изплащане съгласно разпоредбата на чл.497,ал.1,т.2 КЗ.

Пострадалата е понесла тежки за възрастта си контузии със счупвания на четири ребра, н а метакарпална кост на лявата ръка и обща такава на гръдния кош с кръвоизлив. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането.

Над уважения размер до предявения такъв от 150 000 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Съобразно този изход на делото при уважен на 27% иск ответникът следва да заплати на адвокат адв. Я. Д. – САК възнаграждение по ч.38 от ЗА в размер на 3850 лв./определено е по минимума на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и не е прекомерно/, а на СГС на основание чл.78,ал.6 ГПК сумата от 1600 лв. държавна такса и 216 лв. експертизи.

На ответника следва присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 350 лв. и разноски общо в размер на 603 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК:121130778 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село”, бул. „Цар Борис ІІІ” № 41 да заплати на В. К. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Пловдив, ул. *********, представлявана от адв. Я. Д. – САК сумата от 20451.68 евро /40 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - на основание 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД вр., настъпило при пътно-транспортно произшествие на 29.01.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.07.2024 до окончателното й изплащане и сумата от 352 лв.разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 76693,78 евро /150 000 лв./ като неоснователен.