Решение № 10854 от 09.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10854 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110159269 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца М. Г. С.ов срещу ответника С. С. И. иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за установяване дължимост на сумата от 8750,00 лева – главница по запис на заповед, издаден на 09.02.2022 г. с падеж 10.03.2022 г., ведно със законна лихва от 13.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. 48694/2024 г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Ищецът М. Г. С.ов твърди, че на 09.02.2022 година ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за исковата сума 8750,00 лева без протест.

Сочи, че падежът на задължението е настъпил на угооворената дата – 10.03.2023 г. като задължението не е заплатено. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът С. С. И. редовно уведомен, не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Подаденото в заповедното производство от ответника С. С. И. възражение в срока по чл. 414 ГПК е бланкетно.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът С. С. И. навежда твърдения за осъществено частично плащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател. За основателността на иска в тежест на ищеца е да 1 докаже, че има качеството на поемател по процесната ценна книга, издадена от ответника; че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане (настъпил е моментът, в който ответникът е трябвало да погаси задължението по записа на заповед), както и неговия размер.

Доколкото не е надлежно заявено в исковото производство оспорването на положения от ответника подпис под процесния запис на заповед, не е открито производство по чл. 193 ГПК и не са събирани доказателства във връзка с оспорването. Поради изложеното от представената и приета като доказателство по делото валидна подписана ценна книга се установява, че ответникът едностранно се е задължил да заплати сумата 8750,00 лева на ищеца.

Съдът приема, че записът на заповед удостоверява действително поето от длъжника менителнично задължение, тъй като в документа са обективирани всички изискуеми от закона клаузи – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 8750,00 лева; падеж – на определен ден 10.03.2022 г; място на плащане – конкретен адрес; името на поемателя, на който или на заповедта, на който трябва да се плати – заявителя ищец; дата и място на издаване и подпис на издателя. Следва да се отбележи, че изразите „платим на предявяване без протест и разноски“ и „срещу представянето на настоящия запис на заповед“ не са относими към уговаряне падеж „на предявяване“ по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, а към „предявяване за плащане“. Съдът приема, че има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта, менителнично задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост, а израз на необходимото съдействие на кредитора за изпълнение на задължението.

С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане – установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила.

Не се установява ответникът да е направил каквито и да е плащания по записа на заповед, поради което съдът счита, че исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство, от които 175,00 лева – платена държавна такса в заповедното производство и 500,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 175,00 лева – заплатена държавна такса в исковото производство.

2

Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, че С. С. И., ЕГН ********** с адрес ********** ДЪЛЖИ НА М. Г. К., ЕГН ********** с адрес ********** сумата 8750,00 лева – главница по запис на заповед, издаден на 09.02.2022 г. с падеж 10.03.2022 г., ведно със законна лихва от 13.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. 48694/2024 г. по описа на СРС, 77-ми състав.

ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН ********** с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ н а М. Г. К., ЕГН ********** с адрес ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 675,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 175,00 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3