Решение № 2210 от 17.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6070/2025
- Вид
- Решение № 2210
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 12.07.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.115, ал.1 · Закон за противодействие на корупцията
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2210 гр. С., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110206070 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. И. Г., чрез адв. И. П. срещу наказателно постановление № КПК-НП-81/15.05.2024 г. на за председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин лева) лв. на основание чл.115, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) за извършено нарушение на чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е редовно връчено и в последствие е влязло в сила, което не е направено и законосъобразно, съгласно ЗАНН, а на следващо се оспорва издаденото НП, твърдейки, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като с извършеното формално е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, като не се оспорва, че декларацията не е подадена в едномесечния срок, но с извършеното деяние не са настъпили вредни последици, както и не е налице цел от укриване на подлежащи на деклариране обстоятелства, като междувременно жалбоподателката е декларирала имущество и интереси в срок, като не на последно място наложеното наказание е над минималния размер от 1000 лв., което е в противоречие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП изцяло.
1
Жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й без уважение като неоснователна и недоказана. Твърди се, че НП е влязло в сила, тъй като са направени четири опита за връчването му по постоянен адрес на лицето, в различно време, през повече от четири месеца, като на същия адрес е получавана предходна кореспонденция от комисията, както и поканата за съставяне и връчване на акта. Твърди се, че в самото НП е посочено защо не може да се приложи чл.28 от ЗАНН, още повече, че към датата на съставяне на НП декларация за имущество и интереси не е подадена и такава е подадена повече от шест месеца след като е изтекъл срокът й за подаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните доказателства:
Жалбоподателката И. И. Г. към 06.10.2023 г. е представител на държавата в Съвета на директорите на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „К.“ АД – гр. Р., видно от писмо с вх. №КПК-136-2/01.11.2023 г., подадено от и. д. главен секретар на Министерството на здравеопазването.
При извършена проверка в дирекция „Публичен регистър“ на КПК за получени и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси, било установено от свидетелката Д. Й. Л. – инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК, че И. И. Г. не е подала в законоустановения едномесечен срок встъпителна декларация по образец на основание чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Изпратена е покана до жалбоподателката на адреса й в гр. Р. изх. №КПК1070/19.01.2024 г. да се яви на 31.01.2024 г. в 11:00 ч. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение, както и че при неявяване актът ще бъде съставен в нейно отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е била връчена на жалбоподателката на 24.01.2024 г.
На 31.01.2024 г. свидетелката Д. Л. е извършила телефонен разговор с жалбоподателката, като последната й е заявила, че не получила поканата.
2
След като й било обяснено за причините за отправената й покана и възможността да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в нейно отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, жалбоподателката е изявила желание актът да й бъде съставен в нейно остъствие на същата дата и изпратен за връчване чрез общинската администрация по местоживеене. За осъществения телефонен разговор с жалбоподателката на 31.01.2024 г. от свидетелката Л., в присъствието на В. З.
– главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ при КПК, бил съставен констативен протокол.
Съставен е на 31.01.2024 г. от свидетеля Д. Й. Л. –инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, оправомощена въз основа на Заповед №КПКРД-06-38/18.01.2024 г. на за председател на КПК, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателката в нейно отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за това, че като задължено лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, за което за първи път възниква задължение за деклариране на имущество и интереси, не е подала встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПК, съгласно чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. – датата на влизане в сила на ЗПК, който срок за встъпителната декларация е до 06.11.2023 г. Описаното е с посочена правна квалификация по чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Отбелязано е, че декларация за имущество и интереси не е подадена до момента на съставяне на АУАН.
Същата е връчена чрез община Р. на 13.02.2024 г. лично на жалбоподателката.
Същата е депозирала писмени възражения срещу АУАН на 14.02.2024 г., с вх.
№КПК-1030-3/16.02.2024 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответно компетентно длъжностно лице – за председателя на КПК.
НП не е връчено на жалбоподателката, като върху четирите плика, с които НП е било изпратено на жалбоподателката е отбелязано, че пратката не е потърсена. Последният плик е върнат на 26.11.2024 г. Прието е, че НП е връчено на 25.09.2024 г.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителя Л. излага показания в подкрепа на констатациите по акта.
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства и показанията на свидетеля Л.. Съдът цени писмените и гласните доказателства, като логични, последователни и непротИ.речиви, поради което и не се налага тяхното обсъждане поотделно.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, а доколкото липсват доказателства за връчване по надлежен ред на наказателното постановление се приема, че е в срок, като разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателката съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им констатира следното:
Съдът не намира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от съответните компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на ЗАНН. Като относно актосъставителя е налице заповед за оправомощаване, която е приложена към административнонаказателната преписка, а именно: Заповед №КПК-РД-06-38/18.01.2024 г. на за председател на КПК, а за издалия процесното НП компетентността му е по силата на ЗПК, конкретно §7, ал.4 от ПЗР на ЗПК и чл.14, ал.1, т.3 от ЗПК. Същите са съставени, респективно издадени в сроковете, посочени в ЗАНН и след съобразяване на относимите към административното нарушение доказателства. В случая не е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на нарушителя, тъй като това е станало след проверка в публичен регистър на 19.01.2024 г. и АУАН е съставен на 31.01.2024 г., а НП е издаден на 15.05.2024 г., т.е. в шестмесечния срок от съставянето на акта.
Обстоятелствено и пълно е описано административното нарушение, за което е посочена съответната правна квалификация, както и са посочени време и 4 място на осъществяване на същото. Предвид горното са спазени изискванията на ЗАНН и задължителните реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от същия.
По отношение съществото на делото, следва да се посочи следното:
Декларациите по чл. 52, ал. 1 бива три вида и те са посочени в т. 1 – 3 от ЗПК: встъпителна декларация по т. 1, ежегодна декларация по т. 2, декларация след освобождаване от публичната длъжност, която се подава в едномесечен срок от освобождаване на длъжността.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от същия закон конкретизира вида на декларацията, а именно: по т.1 - за несъвместимост, по т.2 - за имущество и интереси, по т.3 - за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1, по т.4 - за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 2 в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити.
Първите две декларации - встъпителната и ежегодната - се подават от лицата, заемащи висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1 от ЗПК.
Разновидностите на декларацията за имущество и интереси се подават в строго определена от форма.
В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателката се явява задължено лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, за което за първи път възниква задължение за деклариране на имущество и интереси, което не е подало встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПК, съгласно чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК, в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. – датата на влизане в сила на ЗПК, който срок за встъпителната декларация е до 06.11.2023 г. Жалбоподателката по същество не оспорва отразените в АУАН и НП фактически констатации, а те се установяват по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Правилно е прието в АУАН и НП, че срокът за подаване на процесната декларация е едномесечен, считано от 06.10.2023 г. – датата на влизане в сила на ЗПК, който срок за встъпителната декларация е до 06.11.2023 г. и правилно е отразено, че нарушението е осъществено на 07.11.2023 г. в гр. С..
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в законоустановения срок до 06.11.2023 г. включително, жалбоподателката не е 5 подала процесната декларация пред надлежния орган – КПК, със седалище гр.С.. Липсват доказателства по делото кога е подадена встъпителната декларация от жалбоподателката, но следва да се отбележи, че срокът на допуснатото закъснение може да има значение при индивидуализация на наказанието, но не и за съставомерността на деянието. В този смисъл, безспорно е налице извършено от формална страна нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Същото е обявено за административно нарушение и и подлежи на санкциониране. Като не е изпълнил задължението си в законоустановения срок, жалбоподателят е осъществил състава на приетата за нарушена разпоредба, както от обективна, така и от субективна страна.
При съобразяване действията на жалбоподателката от обективна страна се налага извод, че нарушението е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост.
Същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Съгласно наведените възражения в жалбата, фактът на извършване на вмененото нарушение от обективна и субективна страна, доколкото процесната декларация не е подадена в законоустановения срок и пред надлежния орган, се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, в потвърждение на които са и показанията на актосъставителя.
Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80ad1ff8-6fe0-441b-b31c-d28a1c81a9a3