Решение № 4243 от 20.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4243 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Кандилова при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело № 20261100101945 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията, с която С. В. Ж. прави искане за връщане на децата му С.А. Ж. и К.Н. Ж. в държавата на обичайното им местопребиваване – САЩ.

В молбата се твърди се, че страните са сключили брак през 2004 г. в България и са емигрирали в САЩ. Децата им били родени в гр.Ла Хойа, окр.Сан Диего, Калифорния, САЩ - С.А. Ж. на **** г., а К.Н. Ж. на **** г. Поддържа се, че родителите и малолетните им деца са живели заедно и непрекъснато на общ адрес в гр.Сан Диего, Калифорния, САЩ, до родителската раздяла през месец октомври 2025 г. В САЩ децата са получавали педиатрична медицинска помощ, посещавали са детски заведения и училище, изградили са социални, образователни и обществени връзки. Заявено е, че на 21.10.2025 г. ответникът З.

Ж. е напуснала семейното жилище заедно с децата, които същият ден са били отписани от майката от посещаваното от тях учебно заведение с обяснения, че те ще заминават за дълга ваканция до края на 2025 г. На 22.10.2026 г. майката и децата са пристигнали в България без знанието и съгласието на бащата С. Ж., от когато и контактите на последния с децата са възпрепятствани. На 23.19.2026 г. бащата подал молба до Върховния съд на Калифорния, 1 окр.Сан Диего, въз основа на която американският съд е образувал съдебно производство за развод и родителски права, като е разгледал и въпросите за международното отвличане на децата от майката и за извършеното от нея физическо насилие над тях, за което се твърди, че бащата разбрал около месец преди те да напуснат САЩ. За предмета на делото, участието на страните и издадените спешни съдебни заповеди (за връщане на децата в САЩ и за еднолично законово и физическо попечителство на бащата над децата, а на майката – контакти с децата под наблюдение), американският съд на 17.11.2025 г. изпратил уведомление до Районен съд –гр. Варна, в чийто съдебен район се е установила да живее майката с децата, след пристигането им в страната. Посочено е, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на децата, от прехвърлянето на децата в България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне – прехвърлянето е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимия в щата Калифорния, САЩ закон относно родителските права (Семеен кодекс на щата Калифорния). Молителят моли да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендират се разноски.

Ответникът З. А. Ж. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Излага съображения за наличие на изключенията, предвидени в чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция, а именно наличието на сериозна опасност връщането на децата в САЩ да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация. В тази връзка поддържа упражнено от молителя домашно насилие над нея и децата (на 12.10.2025 г. и на 19.10.2025 г.), непосредствено преди извеждането на малолетните С. и К. от САЩ, последното предприето от майката именно с цел да спаси себе си и децата от ескалиращия риск за тяхното физическо и психическо здраве и последвали закани за убийство от молителя към ответника на територията на Република България.

Пледира за отхвърляне на молбата. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върнат малолетните деца в САЩ по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са имали обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди отвличането му; 2) децата да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в Република България в нарушение на установените в щата Калифорния, САЩ правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на им в Република България, респ. децата да не са се приспособили към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по 2 този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на децата в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение, когато се противопоставят на връщането, респ. децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение; 9) бащата да е направил адекватни уговорки, осигуряващи защитата на децата след тяхното завръщане в САЩ, ако са налице условията на чл. 13, ал. 1, б.”б” от Хагската конвенция.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, а и е безспорно между страните, че децата им са родени в гр.Ла Хойа, окр.Сан Диего, Калифорния, САЩ - С.А. Ж. е роден **** г., а К.Н. Ж. е родена на **** г., т.е по време на брака на страните, сключен на 03.07.2004 г. в гр.Варна (удостоверения за сключен граждански брак и удостоверения за раждане, приложени на л.229 – л.301 от делото).

По делото липсва спор, а и от събраните в производството доказателства, между които показанията на свидетелите Л.М.С.Г., А.Г.Д., Б.А.К. и Д.И.К., които съдът ще обсъди по –долу, както и социален доклад на Д“СП“-Варна и психологическо изследване, изготвено от психолог към Д“СП“-Варна, се установява че децата С.А. Ж. и К.Н. Ж. са имали трайно обичайно местопребиваване в САЩ, щата Калифорния към 21.10.2026 г., от когато са изведени от САЩ от тяхната майка (в този смисъл са и обясненията на молителя и ответника, дадени при изслушването им от съда и прието за безспорно между тях).

Безспорно е също така, че малолетните деца от 22.10.2025 г. и понастоящем живеят в гр. Варна с майка си.

По делото липсват доказателства, а и твърдения, че бащата е дал съгласие за прехвърлянето на децата му С.А. Ж. и К.Н. Ж. в Република България, както и че впоследствие е приел това задържане. Напротив – бащата се противопоставя на прехвърлянето и последвалото го задържане на децата в България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Според чл.3010 от Семейния кодекс на щата Калифорния двамата родители имат равни права и попечителство над децата, в които се включва и правото да се определя местопребиваването на децата С. и К. (арг. от чл. 5, б. „а“ от Хагската конвенция), като съгласно чл.3025 от същия кодекс родител няма право да отвежда или укрива дете с цел да пречи на правото на другия родител. Следователно, децата С. и К. са прехвърлени от тяхната майка в Република България в нарушение на установените в щата Калифорния, САЩ правила за упражняване на родителските права, обстоятелство неоспорено от майката.

Молбата на С. В. Ж. за връщане на децата С.А. Ж. и К.Н. Ж. в САЩ е подадена в 3 съда на 23.02.2026 г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на прехвърлянето на децата в България, респ. ирелевантно за спора е дали децата са се приспособили към новата си среда в Република България.

Страните не спорят и от свидетелските показания се установява, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето при съвместното живеене с децата и майката в САЩ, Калифорния, гр.Сан Диего, до мента на тяхното извеждане. В случай, че не е било извършено прехвърлянето, бащата би упражнявал родителските права също ефективно, защото има правото и задължението да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание (арг. от чл.3010 от Семейния кодекс на щата Калифорния).

Изложеното до тук е основание да се направи извод, че в случая е налице „неправомерно отвеждане“ по смисъла на член 3 от Хагската конвенция от 1980 г. на малолетните деца на страните от тяхната майка от САЩ в Република България в нарушение на действително упражняване на родителски права съгласно правото на държавата членка (САЩ), в която е било обичайното местопребиваване на децата непосредствено преди отвличането им, доколкото по делото се установява, че са изпълнени и трите кумулативни условия: 1) децата са отведени на територията на държава членка (Република България), различна от държавата членка, в която имат обичайно местопребиваване преди отвеждането (САЩ), 2) отвеждането е в нарушение на правото на упражняване на родителски права на бащата и 3) правото на упражняване на родителски права на бащата е било действително упражнявано, съвместно с майката, а и е щяло да бъде упражнено, ако децата не са били отведени. Както вече беше посочено, в случая родителските права се упражняват съвместно, като нито един от носителите на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на децата без съгласието на другия носител на родителска отговорност. Още повече, че по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че бащата е отсъствал от живота на децата и никога не е проявявал какъвто и да било интерес към тях, за да се счита, че този родител всъщност не е упражнявал правото на упражняване на родителски права.

Спорът между страните е съсредоточен изключително върху наличието на отрицателни предпоставки за уважаване на сезиралото съда искане, визирани в разпоредбата на чл. 13, б. "б. " от Хагската конвенция, чието наличие е основание за постановяване на отказ за връщане на децата в държавата, където се намира тяхното обичайно местопребиваване.

Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. "б. " от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да упражнява родителските права - той обективно е лишен от възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на 4 което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под друга форма - дори и с помощта на други подпомагащи органи.

Множеството събрани доказателства не обосноват извод за наличие на сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация, нито връщането на децата противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи, за да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното :