Решение № 653 от 23.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9342/2019
- Вид
- Решение № 653
- Подписан
- 23.01.2020
- В сила
- 23.01.2020
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9342 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9342/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.М.Р. ЕГН ********** *** срещу решение №19700 от 23.01.2019 г постановено по гр.д.№21457/2018 г на СРС , 90 състав ; изменено в частта за разноските с определение №108321 от 07.05.2019 г по същото дело ; в частта
, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Р. , че същата дължи сумата от 198,82 лева незаплатена топлинна енергия и сумата от 9,71 лева цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №33 в гр.София ж.к.******; и сумата от 1,75 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г – 11.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 11.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2017 г по ч.гр.д.№26649/17 г на СРС , 90 състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Въззивникът не е потребител на топлинна енергия , защото не е доказано , че е потребител за аб.№239751 и документите , по който са работили ССЕ и СТЕ не са представени по делото . Не е доказано , че ОУ са влезли в сила спрямо въззивника , както и количеството на доставената топлинна енергия . Няма данни как ищецът е определил таксата за дялово разпределение , а и същата не включена в заповедта за изпълнение . Не е доказана годност на средствата за търговско измерване и че същите са преминали метрологична проверка .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 19.02.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Действително в процесната заповед за изпълнение СРС не е разграничил главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение и лихви върху тях . Касае се обаче за очевидна фактическа грешка , която следва да бъде поправена . Както в заявлението си , така и в исковата молба ищецът надлежно е разграничил сумите Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Въззивникът е собственик на ½ идеална част от процесния имот /нотар.акт на стр.13-14 от делото пред СРС/ и потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153