Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9342/2019
Вид
Решение № 653
Подписан
23.01.2020
В сила
23.01.2020
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.01.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9342 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9342/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.М.Р. ЕГН ********** *** срещу решение №19700 от 23.01.2019 г постановено по гр.д.№21457/2018 г на СРС , 90 състав ; изменено в частта за разноските с определение №108321 от 07.05.2019 г по същото дело ; в частта

, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Р. , че същата дължи сумата от 198,82 лева незаплатена топлинна енергия и сумата от 9,71 лева цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г за апартамент №33 в гр.София ж.к.******; и сумата от 1,75 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г – 11.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 11.05.2017 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми

/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.05.2017 г по ч.гр.д.№26649/17 г на СРС , 90 състав .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС . Въззивникът не е потребител на топлинна енергия , защото не е доказано , че е потребител за аб.№239751 и документите , по който са работили ССЕ и СТЕ не са представени по делото . Не е доказано , че ОУ са влезли в сила спрямо въззивника , както и количеството на доставената топлинна енергия . Няма данни как ищецът е определил таксата за дялово разпределение , а и същата не включена в заповедта за изпълнение . Не е доказана годност на средствата за търговско измерване и че същите са преминали метрологична проверка .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.”

ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 19.02.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Действително в процесната заповед за изпълнение СРС не е разграничил главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение и лихви върху тях . Касае се обаче за очевидна фактическа грешка , която следва да бъде поправена . Както в заявлението си , така и в исковата молба ищецът надлежно е разграничил сумите Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Въззивникът е собственик на ½ идеална част от процесния имот /нотар.акт на стр.13-14 от делото пред СРС/ и потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153