Решение № 246 от 21.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби - едната от Е. Р. Е., действащ лично и със съгласието на неговата майка, чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р., и другата от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г. против решение № 10 от 26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 190/2022 г. на Разградския окръжен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца Е. Р. Е. сумата в размер на 51 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер на 1 250.77 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до окончателното й изплащане, които вреди са претърпени вследствие на настъпилото ПТП на 26.01.2022 г. с участието на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № РР 5059 ВН, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД “Бул Инс“АД. Съдът е отхвърлил иска над размера от 51 000 лева до първоначално претендирания размер от 60 000 лева и искането за присъждане на законна лихва от 22.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, предявено в условията на кумулативност с искането за присъждане на лихва с начална дата 01.03.2022 г., като неоснователни. Отхвърлил е и претенцията за претърпени имуществени вреди над размера от 1250.77 лева до първоначално претендирания размер от 1 471.50 лева и искането за присъждане на законна лихва от 1

04.06.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, предявено в условията на кумулативност с искането за присъждане на лихва с начална дата 16.03.2022 г., като неоснователни.

Въззивникът Е. Р. Е. обжалва така постановеното решение в отхвърлителната част, като излага подробни доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че е налице съпричиняване от пострадалия ищец в размер на 15 %, поради предприето внезапно пресичане от страна на ищеца, което представлява нарушение на чл. 113, ал, т. 1 от ЗДвП. Намира този извод на съда за необоснован и недоказан, тъй като се основава единствено на заключението на приетата и неоспорена по делото САТЕ. Твърди, че не е допуснал никакви нарушения на ЗДвП при пресичането, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи претенциите за имуществени и неимуществени вреди в пълния им размер. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Въззивникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в осъдителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдените 25 000 лева до 51 000 лева, както и в частта за законните последици от уважаването на иска в обжалваната част за дължимост на лихва и разноски. Излага доводи за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на обжалваното решение. Счита, че процентът на съпричиняване е по-голям, тъй като несъобразявайки приближаващия се автомобил и нарушавайки нормата на чл. 113, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, ищецът сам е поставил в опасност живота и здравето си. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е отчел факта, че ищецът сам е прекратил започнатото лечение и с това си поведение е допринесъл за настъпилите усложнения. Намира за прекомерно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не отговаря на установената съдебна практика и икономическите условията в страната. Излага доводи, че претърпените болки от ищеца не се характеризират със значителен интензитет, както и че здравословното му състояние към настоящия момент е възстановено. По тези съображения смята, че обезщетението следва да бъде редуцирано в размер на 25 000 лева. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Р. Е., действащ лично и със съгласието на неговата майка, чрез адв. Н. Д. и адв. Г. Р..

Оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

2

Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част за претърпените неимуществени вреди в размер до 25 000 лева, както и в осъдителната част за претърпените имуществени вреди в размер до 1 250.77 лева, поради което същото е влязло в законна сила в тези части.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 28.06.2023 г., Е. Р. Е., редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 4765/28.06.2023 г. от процесуалните му представители адв. Н. Д. и адв. Г. Р..

Поддържат подадената въззивна жалба и оспорват тази на насрещната страна по подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което е приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

За същото о. с. з. застрахователното дружество е редовно призовано, не се явява представител. С писмена молба моли за отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна и за уважаване на тази, депозирана от дружеството. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноските.

Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 26.01.2022 г., лекият автомобил, управляван от Й. Д. Й. е бил застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ.

Установява се, че на 01.03.2022 г. застрахователят е приел за разглеждане писмена застрахователна претенция от ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди в размер на 1471.50 лева В отговор на същата ответното застрахователно дружество е изпратило до ищеца уведомление с изх. № 1542/8.03.2022 г., че липсва основание да изплати обезщетението, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования водач за 3 настъпването на процесното ПТП, като е дал указания да представи влязъл в сила съдебен акт, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него.

Ищецът е представил на застрахователя история на заболяването от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – гр. Плевен и фактура за закупения раменен бандаж, увеличавайки претенцията си за имуществени вреди с 65 лева. На 17.03.2022 г. и на 31.05.2022 г. ЗД „Бул Инс“ АД е изпратило до Е. Р. Е. две писма със съдържание, идентично с първия отговор, т.е. че няма основание да уважат така подадената застрахователна претенция, поради което ищецът е сезирал окръжния съд с настоящата искова молба.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.

Процесното ПТП е причинено от деликвента Й. Д. Й. като водач на л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № РР 5059 ВН , застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – влязло в сила споразумение от 20.10.2022 г. по НОХД № 531/2022 г. на Районен съд – Разград, че Й.

Д. Й. е признат за виновен за това, че на 26.01.2022 г. при управление на л. а. „Опел Корса“, с рег № РР 5059 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1, чл. 67, ал. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Е. Р.

Е., изразяваща се в счупване в близкия край на лява мишнична кост, което увреждане е довело до трайно затруднение в движението на горен крайник на пострадалия за срок повече от един месец, като на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“,вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание 8 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.

4

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. На основание чл. 383, ал. 1 от НПК с такава задължителна сила се ползва и одобреното от наказателния съд споразумение по НПК /така Определение № 184 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2012 г., III г. о., ГК;

Определение № 203 от 7.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2784/2015 г., II г. о., ГК;

Определение № 9 от 5.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

Следователно влязлото в сила споразумение се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав. Със споразумението съдът е приел, че е налице и причино-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилото увреждане. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.

Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респективно определянето на степента му. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивната инстанция съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.

В производството са приети множество медицински документи – епикризи, цялата история на заболяването, амбулаторен лист, ведно с медицинско направление и други /л. 15-70 от гр. д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград/. Във връзка с лечението са представени фактури № 7000024921/23.02.2022 г. /л. 64/ и № 1449/26.01.2022 г. /л. 65/ за извършени разходи във връзка с лечението на ищеца, в размер на 1 471.50 лева – за медицинско изделие и консумативи и 65 лева – за раменен бандаж. Така посочените писмени доказателства са взети предвид при изготвянето на експертизите по делото, заключенията, по които съдът кредитира като обективно, компетентно дадени и съответстващи на останалия събран доказателствен материал, неоспорени от страните.