Решение № 93 от 26.11.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Елхово, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20252310100297 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.144 от СК от М. П. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.Елхово ***, действаща чрез процесуален пълномощник – адв.В. К., вписана в АКгр.Ямбол, против П. И. Ч., с ЕГН ********** с адрес: гр.Болярово, ***, за присъждане на издръжка за бъдеще време от родител на пълнолетно дете, което учи редовно в средно учебно заведение.

В исковата си молба ищцата сочи, че ответникът е нейн баща. Бракът между родителите й е бил прекратен и родителите й са разделени. Понастоящем тя е пълнолетна, навършила е 18 годишна възраст на 17.05.2025 година и е ученичка в 11 клас в Професионална гимназия „Св. Климент Охридски“.

Ищцата твърди, че все още не е завършила средното си образование, ще завърши същото през м. май 2026 година, предстои и бал и кандидатствате, за което са й необходими средства, вкл. и за частни уроци във връзка с предстоящите й матури по български език и математика. Сочи, че не притежава собствено имущество и доходи от които да се издържа, нито може да реализира доходи от труд поради това, че се обучава в редовна форма на обучение. Живее при майка си Р. А. М., която получава минималната работна заплата за страната и майка й не е в състояние сама, без помощта на баща й да я издържа и поеме предстоящите й разходи за бал и изпити.

Ищцата сочи, че ответникът е трудово ангажиран, работи по трудово правоотношение като полицай и получава месечно трудово възнаграждение около 4000 лева, няма друго семейство и деца на които да дължи издръжка.

С горните доводи ищцата счита, че ответникът без особени затруднения би могъл да й заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно докато завърши средното си образование.

С оглед горното се иска съдът да постанови решени, с което ответника да бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 500 лева ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на 1 сумата, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендира се и присъждане на направени в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, след редовно връчване на съдебни книжа, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на иска и фактическите твърдения на ищцата.

Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че със споразумение, одобрено по гр. дело № 140/2024 година по описа на РС – Елхово е била определена дължимата от него издръжка на дъщеря му М. П. Ч. в размер на 350 лева и заплаща същата редовно и без забавяния. Обстоятелството, че дъщеря му ще бъде абитуриентка и й предстои да завърши средното си образование е било отчетено при сключването на споразумението относно издръжката й.

Сочи и че към момента работи като полицай с нетно месечно възнаграждение 3400 лева което е било увеличено с около 1000 лева спрямо предходната година, като твърди че същото компенсира общата инфлация и ръста на цените, поради което не може да се разглежда като съществена промяна на обстоятелствата и като обуславящо увеличаване на вече договорената и съдебно утвърдена издръжка.

Твърди, че не притежава собствено жилище и живее в домакинство без сключен договор за наем, което прави разходите му за битови нужди нерегулярни и невъзможни за официално доказване, създавайки му значителна несигурност и финансово натоварване.

Счита, че при преценката на основателността на иска следва да се отчете и че дъщеря му отказва да поддържа каквито й да е контакти с него, вкл. да го чува или вижда.

Твърди още, че по своя лична инициатива, извън дължимата издръжка е предоставил допълнително сумата от 1000 лева, с която са били покрити разходите за шофьорски курсове на ищцата.

Иска се искът като неоснователен да бъде отхвърлен, претенцията на ищцата за разноски като неоснователна също да бъде отхвърлена, и в полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски в производството.

С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата участва лично и с процесуалния си пълномощник адв.

К.. Поддържа иска на изложените в исковата молба основания. В хода по същество адв.К. поддържа становище за доказаност на исковата претенция. Счита, че в хода на производството са били установени всички предпоставки на чл.144 от СК - че ищцата е навършила пълнолетие, учи в средно учебно заведение и ответника има възможност да заплаща издръжка. Във връзка с възможността на ответника да дава издръжка в претендирания размер сочи, че ответника получава между 3000 и 4000 лева месечно и няма други деца, на които да дължи издръжка. Твърди се и че разходите на ищцата са големи, съответни на разходите на едно голямо момиче, на което му предстои да завърши средното си образование, предстои му бал и кандидатстване в друг град, за което също са необходими средства, както и че ищцата няма как да продължава да работи, тъй като е сключила трудов договор само за летните месеци и към 15.09.2025 година, със сигурност договора й ще бъде прекратен, защото същата се обучава в редовна форма на обучение.

В съдебно заседание от страна на ищцата се признава факта, че към момента на съдебното дирене работи като крупие и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

Претендира се иска да бъде уважен и в полза на ищцата да бъдат присъдени направените от не я разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

2

Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява с от процесуален пълномощника адв. Д. И. Д. от АК – Ямбол. Последният в съдебно заседание заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и в полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски.

Адв. Д. излага, че ответника, въпреки че дъщеря му е навършила пълнолетие и е започнала работа продължава да плаща издръжка в размер определен със съдебно решение, като дори е надвнесъл суми. Не е отказал да плаща издръжка, но счита че искания размер е прекалено голям, съответно ще продължи да изплаща издръжка и занапред. Сочи и че обстоятелствата от предходната година, когато е била определена последната издръжка не са се променили същество. Счита, че нуждите на ищцата не са се увеличили, последната получава издръжка и от другия родител и самата тя работи от м. май 2025 година и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Иска се размер на издръжката да не бъде увеличаван над сумата 350 лева. Адв. Д. представя и списък на разноските.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи от фактическа страна следното:

Ищцата М. П. Ч. с ЕГН ********** е дъщеря на ответника П. И. Ч. с ЕГН **********. Нейна майка е Р. А. М. /с предходно фамилно име Ч./, с ЕГН **********.

Последното се установява от удостоверение за раждане на ищцата, издадено въз основа на акт за раждане № 0041/21.05.2007 година, съставен в гр. Елхово, обл.Ямбол.

Със съдебно решение № 94/08.10.2013 година постановено по гр.дело № 35/2013 година по описа на РС – Елхово, в сила от 08.10.2013 година, брака на родителите на ищцата е бил прекратен с развод по взаимно съгласие. Със същото е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, съгласно което родителските права по отношение на роденото от брака дете М. П. Ч. са предоставени на майката Р. А. Ч. и местоживеенето на детето е определено при майката. Със споразумението е бил определен режим на лични контакти на детето с бащата, и бащата се е задължил да заплаща на детето издръжка, чрез неговата майка и законен представител в размер на 100 лева месечно.

С протоколно определение № 209/14.05.2024 година постановено в о.с.з. на 14.05.2024 година по гр. дело № 140/2024 година по описа на РС – Елхово, влязло в сила от 14.05.2024г. съдът е одобрил съдебна спогодба постигната между ищцата М. П. Ч., към онзи момент непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Р. А. М. и ответника П. И.

Ч., съгласно което е изменен размер на определената с решение № 33/28.04.2016 година по гр. дело № 43/2016 година на РС – Елхово месечна издръжка платима в полза на М. П. Ч. от ответника П. И. Ч., от 160 лева на 350 лева, считано от 19.03.2024 година, до настъпването на предвидени в закона обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Съгласно служебна бележка издадена от Професионална гимназия ПГ „Свети Климент Охридски“ - гр. Елхово ищцата М. П. Ч. е записана за редовна ученичка в 12а клас за учебната 2025/2026 година.

И двамата родители на ищцата реализират доходи от труд.

Майката на ищцата М. Ч. - Р. А. М., видно от удостоверение изх. № 88/20.03.2025 година, издадено от „Ню Вижън“ ЕООД - гр. Д.град, и удостоверение изх. № 9/20.03.2025 година, издадено от „Кеш Инвест груп“ ЕООД - гр. Д.град, има осигурителен доход за 12 месеца назад - от м. март 2024 г. до м. февруари 2025 година вкл., в размер на 19099,94 лева, или средно месечно 1 591,66 лв.

Осигурителният доход на бащата за 2024 година е бил 29947,22 лв., или 2 497,85 лв.

3 средно месечно, а за периода м. януари – м. май 2025 година, вкл. - 18744,23 лева, или 3 748,80 лв. средно месечно.

От удостоверение издадено от община Бургас за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ е видно, че ответникът притежава само облагаемо движимо имущество - лек автомобил, недвижими имущества на територията на община Бургас не притежава.

От приетите към доказателствата извлечения от банковата сметка на ответника в банка ДСК АД се установява, че ответника е продължи да заплаща на дъщеря си - ищцата М. Ч. издръжка в размер на 350 лева ежемесечно, и след като тя е навършила пълнолетие на 21.05.2025 година.

Ищцата не оспорва факта, че и след като е навършила пълнолетие ответникът е продължил да й заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева.

Ищцата М. П. Ч. е заплатила сумата от 1000 лева за такса за курс за водач на МПС категория „В“ съгласно квитанция към приходен касов ордер № 12/16.05.2025 година, издадена от „Автосвят 2008“ ЕООД.

По делото са събрани и гласни доказателства. Като свидетел по делото на страната на ищцата е разпитана нейната майка Р. А. М.. От показанията на свидетелката, преценени съобразно всички други доказателства по делото, с оглед качеството й на лице намиращо се в роднинска връзка с ищцата, освен това и заинтересовано от изхода на делото лице поради това, че разходва средства за издръжка на ищцата, се установява, че ищцата след развода на родителите си живее заедно с майка си, като от раздялата на родителите си не е имала контакт с баща си. През учебната 2025/2026 година ищцата ще е в 12-ти клас. Ищцата има разходи за храна, за дрехи, за учебници. От показанията на свидетелката се установява и че ищцата има намерение да кандидатства във висше учебно заведение и във връзка с това щяла да започне да взема частни уроци. Свидетелката сочи, и че през 2026 година дъщеря й ще има абитуриентки бал, за който ще има допълнителни разходи за облекло, тържество и др.

От показанията на свидетелката се установява и че към момента дъщеря й - ищцата работи на трудов договор със срок на изпитване от шест месеца, с трудово възнаграждение в размер на минимална работна заплата. Свидетелката предполага, че дъщеря й след като започне учебната година няма да продължи да работи. Трудовия договор на дъщеря й е от 20.05.2025 година. От показанията на свидетелката се установява и че ответникът е пращал отделно пари за рождения ден и именния ден на ищцата, превеждал е и суми от баба й и дядо й.

Видно от показанията на свидетелката тя е тази която издържа постоянно дъщеря си, платила й е курс за шофьори, обезпечила е жилищните й нужди - дъщеря й живее при нея и настоящия й съпруг. Свидетелката няма други деца. Дъщеря й притежава лек автомобил, който свидетелката й го е купила, не притежава недвижими имоти.