Определение № 2398 от 10.06.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 309/2026
- Вид
- Определение № 2398
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Евтим Банев
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 37б · Закон за защита на личните данни
- чл. 37б, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 39, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 15 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 15 - 22 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2398
Велико Търново, 10.06.2026 г.
Административния съд Велико Търново - III състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЕВТИМ БАНЕВ
Като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 20267060700309 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба, подадена от М. З. Н. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. С. от АК - Варна, срещу отказ от 25.03.2026 г. на „Сити кеш“ ООД, [ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни, по искане от 25.03.2026 г., подадено от М. З. Н., за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, сключен между нея и посоченото дружество. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на Регламент (ЕС) 2016/679. Оспорващата сочи, че отправеното искане не е било такова за представяне на екземпляр от договора по Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а упражняване на правото й на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 г., при което доводите на администратора, основани на чл. 10 от ЗПК са неотносими към предмета на производството. По същество развива подробни доводи за редовност на отправеното искане за получаване на копие от документ, съответно за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставянето му от администратора на лични данни. С тези доводи се иска отказът да бъде отменен и ответникът да бъде задължен да предостави копие от искания документ. В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В представена по делото молба вх. № 3074/ 11.05.2026 г., чрез пълномощника си адв. С., моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява се, че няма доказателствени искания. Поддържа жалбата и депозираните по делото писмени становища, като развива доводи за тяхната основателност. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски по делото, вкл. такива за възнаграждение на упълномощения адвокат по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Възразява срещу искането на ответника за присъждането на разноски, а при условията на евентуалност - прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Ц. Б., в представен писмен отговор оспорва жалбата като недопустима поради липса на предмет – административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Посочва, че искането на жалбоподателката от 25.03.2026 г. не представлява искане за достъп до лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото в същото няма нито позоваване на право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, нито на самия Регламент и/или на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Сочи, че искането за предоставяне на копие от договор не е искане за предоставяне на копие от „лични данни“, а на договор като документ, което е гражданскоправно и потребителско искане за повторно издаване на екземпляр от договор поради неговата загуба, основано на чл. 10 от ЗПК. С оглед на това счита, че отговорът на дружеството от 25.03.2026 г. не представлява отказ по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Що се отнася до искането от 25.03.2026 г., 21:58 часа, изтъква, че към датата на подаване на жалбата месечният срок за произнасяне по искането не е бил изтекъл, съответно не е налице формиран отказ – изричен или мълчалив, поради което оспорването отново е недопустимо. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 25.03.2026 г. М. З. Н. е подала по електронен път искане до „Сити кеш“ ООД, с което е поискала от дружеството да й предостави копие от сключения между тях договор за кредит. В искането е заявен електронен адрес за изпращането на документа.
В отговор на искането, на 25.03.2026 г. „Сити кеш“ ООД е изпратило по електронен път до М. Н. писмо, в което сочи, че еднообразен екземпляр на подписания от нея договор за потребителски кредит й е предоставен при сключването му.
Недоволна, Н. е оспорила постановения отказ с жалба, подадена директно пред Административен съд – Велико Търново, на дата 26.03.2026 година. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
Междувременно, в 21:58 часа на 25.03.2026 г., във връзка с получения от „Сити кеш“ ООД отговор, Н. е изпратила повторно искане до дружеството, в което е уточнила, че на основание чл. 15 от Общия регламент за защита на личните данни, има право на достъп до всички лични данни, които кредиторът обработва за нея, вкл. копие от договора за кредит, и е изискала представянето на същия в изрично посочен в искането срок. По това второ искане „Сити кеш“ ООД, като администратор на лични данни, се е произнесло с отговор, изпратен на заявителката по електронна поща, на 27.04.2026 година. С последния по същество отново е отказано предоставянето на копие от договора за потребителски кредит.
С жалбата са представени копия от направеното от жалбоподателката искане за предоставяне на договор от 25.03.2026г., постановеният отказ на „Сити кеш“ ООД от 25.03.2026г. и пълномощно за адв. С. С.. От ответника „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника му юрисконсулт Ц. Б., е представен писмен отговор вх. № 2747/ 27.04.2026 г., към който е представена и административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи. От жалбоподателката, чрез процесуалния й представител, са представени и становище по писмения отговор на ответника с вх. № 3044/ 11.05.2026 г. и писмена защита с вх. № 3074/ 11.05.2026 г., като са приложени и списък на разноските, Договор за оказване на безплатна правна защита и съдействие и документ за платена държавна такса по описа на Административен съд – Велико Търново. От Комисията за защита на личните данни е представено писмо вх. № 2253/ 03.04.2026 г., съгласно което пред КЗЛ няма висящо или приключило производство, инициирано от М. Н. срещу „Сити кеш“ ООД.
След провеждане на открито заседание с приобщаване на изброените доказателства и изслушване становищата на страните, на 12.05.2026 г. съдът е счел спора за изяснен от фактическа страна и е обявил делото за решаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от адресат на първоначално дадения отговор от „Сити кеш“ ООД. Независимо от това, настоящият състав намира същата за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
От данните по делото е видно, че на 25.03.2026 г. ответното дружество е сезирано от М. Н. с искане за предоставяне на копие от сключен между страните договор за кредит. В отговор на това искане, от „Сити кеш“ ООД е изпратено оспорваното писмо, в което е посочено, че еднообразен екземпляр на подписания от жалбоподателката договор за потребителски кредит й е предоставен при сключването му.
Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В случая обаче в искането на жалбоподателката липсва съдържание, съответно на цитираните права на субект на данни по смисъла на ОРЗД. В това искане липсва израз, включващ „право на достъп“, „лични данни“, „обработване“ или друг подобен термин, от който да е възможно същото да бъде квалифицирано като искане за упражняване на права по Регламента. В този смисъл заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството си на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договор за заем, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частноправни субекти /длъжник и кредитор/, и е извън сферата на административните правоотношения. В този смисъл се налага извод, че „Сити кеш“ ООД не е сезирано от жалбоподателката Н. с писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД, т.е. не е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни от легитимирано лице по реда и при условията на ЗЗЛД и ОРЗД. Следва да се отбележи, че в случая не се касае за упражняване право на субект на данни по смисъла на чл. 15, § 3, изречение първо от ОРЗД, с цел, различна от тази, посочена в съображение 63 от Регламента. Както се посочи по-горе в случая липсва каквото и да е искане, свързано с лични данни, а искането за предоставяне на копие от договор за паричен заем, сключен с М. Н., каквото фигурира в процесното искане, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържащи се в определени документи, в каквато хипотеза субектът на данни може да упражни правата си по чл. 15 от ОРЗД.
При липса на заявление по смисъла на чл. 37б от ЗЗЛД за упражняване право по чл. 15 - 22 от Регламента не може да се формира отказ на администратор на лични данни /изричен или мълчалив/, който да подлежи на оспорване по съдебен ред. В рамките на производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД не е налице компетентност на административния съд да се произнася по въпроса има ли право потребителят да получи копие от договора за кредит. Жалба против липса на волеизявление на страна по облигационно правоотношение по отправено искане от другата страна по правоотношението е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. В този смисъл са и Решение № 13149/ 17.12.2025 г. по адм.д. № 7967/ 2025г. на ВАС, Пето отделение.; Решение № 2345/ 04.03.2026 г. по адм. д. № 11632/ 2025 г. на ВАС, Пето отделение; Решение № 2521/ 09.03.2026 г. по адм.д. № 9536/ 2025г. на ВАС, пето отделение; Решение № 4417/ 22.04.2026 г. по адм. д. № 11907/ 2025 г. на ВАС, пето отделение и други.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено определението за даване ход на делото по същество, жалбата на М. З. Н. следва бъде оставена без разглеждане, а производството настоящото дело да бъде прекратено.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че този извод се налага дори да се приеме, че с последващото искане от 25.03.2026 г., подадено в 21:58 часа, е налице валидно сезиране на администратора по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 [рег. номер] Европейския парламент и на Съвета. В тази хипотеза, съгласно чл. 12, ал. 3 от Регламента администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. С оглед така разписаните за администратора задължения по Регламента съдът намира, че към датата на подаване на жалбата не е формиран нито мълчалив, нито изричен отказ, тъй като срокът за произнасяне не е бил изтекъл. Според чл. 25, ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено, в случая – 26.03.2026 г., доколкото искането е постъпило в 21:58 часа на 25.03.2026 г., при което срокът за произнасяне според Регламента е до 26.04.2026 г. съобразно чл. 60, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а жалбата до съда е подадена на 26.03.2026 г., т.е. преди изтичането на този срок, което я прави недопустима.
При този изход на делото разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което такова му се дължи в минимален размер от 200,00 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което превалутирано съгласно чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ възлиза на 102,26 евро. Този размер се явява обоснован, като се има предвид, от една страна, фактическата и правна сложност на делото, и от друга – вида, обема и характера на извършената от процесуалния представител на ответника работа /от юрк. Б. е представен само един писмен отговор/. Възражението на жалбоподателката за недължимост на разноските на ответника, основано на твърдение, че производството е образувано по негова вина, е неоснователно, тъй като не се установява поведение на „Сити кеш“ ООД – [населено място], дало повод за завеждане на делото.
Разпечатката съдържа 24 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80aa9cc4-d317-47a6-8072-1cb45eab991d