Решение № 551 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100506372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 3665 от 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 49642/2024 г., описа на СРС, 75-ти състав, са уважени предявените от ищеца Н. Д. К. срещу ответника „Български пощи“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“, извършено със Заповед № РД-06-102/01.07.2024 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяването му на предишната работа - „шофьор, пощенски автомобил/междурегионален маршрут” в ответното дружество; иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника да му плати сумата от 12421,62 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 03.07.2024 г. - 03.01.2025 г.; и иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2070,27 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 06.2024 г.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в производството пред СРС в размер на сумата 2400,00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на СРС сумата от 1029,69 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество „Български пощи“ ЕАД, чрез пълномощника си - юриск. Г.Кръстенова, с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода за несъразмерност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа още, че в нарушение на 1 процесуалния закон СРС е разгледал предявените искове искове по реда на чл. 310, ал. 1 ГПК - „Бързо производство“, тъй като е налице забрана по смисъла на чл. 310, ал. 2 ГПК.

Наред с това изтъква, че тежестта на нарушението следва да се съобрази с характера на заеманата от ищеца длъжност, както и обстоятелството, че извършеното дисциплинарно нарушение осъществява хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 КТ, тъй като е нанесъл вреда на дружеството в размер на 8 литри гориво по фискален бон № 0001067954 от 30.04.2021 г на Петрол АД, като не е изпълнил точно възложената му работа и законните нареждания на работодателя.

Сочи, че преценени в съвкупност представените доказателства установявали предпоставките за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а извода на СРС за несъответствие на нарушението на трудовата дисциплина с наложеното наказание по смисъла чл. 189 КТ бил необоснован. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е уважил и иска по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като трудовото възнаграждение за м. юни 2024 г. било начислено , а същото било удържано на основание чл.

221, ал. 2 КТ, представляващо дължимо от ищеца обезщетение, предвид наложеното наказание „Дисциплинарно уволнение“. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове, като присъди направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият - ответник Н. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. Ц.И., в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло същата, сочейки че правилно първоинстанционният съд е приел, че наложеното наказание е несъразмерно на извършеното нарушение. Изтъква още, че ответникът не е установил, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. 06.2024 г., поради което и този иск е основателен. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като присъди направените в производството пред СГС разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което наведените в жалбата оплаквания в тази насока са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като всички предявени и разгледани искове попадат в хипотезиса на цитираната разпоредба и се разглеждат по реда на глава Двадесет и пета – „Бързо производство“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да уважи предявените исковете СРС е приел, че по делото ответникът е установил нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, визирано в уволнителната заповед, но е счел 2 за основателно оплакването на ищеца, че същото е несъразмерно тежко при преценка за съответността на същото по реда на чл. 189 КТ.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към не са изложени оплаквания от страните по отношение фактическите констатации на СРС, касаещи установеното извършване от страна на ищеца на процесното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че в резервоара на поверения на ищеца собственост на „Български пощи“ ЕАД служебен автомобил е имало по-малко количество гориво от това, което е следвало да има, а именно - 6 литра на стойност 22,72 лв., то за настоящата инстанция е налице забрана да приема различна фактическа обстановка, поради което по делото е установено, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на гориво – нарушения по чл.

187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 КТ. Ето защо основния повдигнат пред въззивната инстация въпрос е свързан с оплакването за допуснати от СРС нарушения на материалния закон и необоснованост на извода при преценка тежестта на нарушението в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ.

По отношение на същите следва да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено за едно единствено нарушение на ищеца – несъответствие на количеството гориво в резервоара на поверения на ищеца служебен автомобил със закупеното и отчетеното такова на стойност от 22,72 лв. На практика същото е наложено за едно единствено нарушение, което макар и да причинило вреди на ответното дружество същите с минимален размер. Нещо повече, по делото не е установено при извършване на дисциплинарното нарушение ищецът не е бил воден от користни подбуди за извличане на някаква облага - лично или за другиго.

Ето защо, макар и да е укоримо поведението на ищеца, който да не е изпълнил произтичащите от разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 КТ задължения, извършеното нарушение на трудовата дисциплина при индивидуализиране на субекта на дисциплинарното нарушение и на противоправното деяние - съобразно нормативните правила на чл. 189, ал. 1 КТ, водят до извод, че наложеното дисциплинарно наказание – уволнение, се явява несъразмерно тежко и следва да бъде отменено. При така приетите за установени правнорелевантни факти правният извод на съда за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание съобразно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение се подкрепя и от факта, че по делото не е установено извършване от страна на ищеца на предходни нарушения на трудовата дисциплина /същите се налагат с мотивирана заповед/ поради което и оплакванията във въззивната жалба за предходни деяния на ищеца свързани с нарушаване на трудовата дисциплина са недоказани и не следва да обсъждат.

Следователно, преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет и висок размер на причинената щета за „Български пощи“ ЕАД, което да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“.

Въз основа на тези правни съображения съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно. Ето защо са основателни и искавете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение, като с оглед обстоятелството, че по отношение на размера на присъденото обезщетение не са изложени никакви оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК, обжалваното решение в тези ма части следва да бъди потвърдено.

Неоснователно е оплаквано, че в нарушение на материалния закон съдът е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 2070,27 лева, представляваща 3 възнаграждение за месец юни 2024 г. В тази връзка следва да се отбележи, че е обоснован извода на СРС, че макар и са е начислил същата, ответното дружество не е установило, че е заплатило дължимото трудово възнаграждение на ищеца. Нещо повече, от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие се установява, че сумата от 2070,27 лева е удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, за което обаче работодателят не е имал право предвид разпоредбата на чл. 272 КТ, още певече, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е признато за незаконно. Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.

При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия - ищец следва да бъде присъдена сумата от 2400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред СГС, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и предвид четирите обективно съединени иска е в предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 2 и т. 4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.

ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) минимален размер.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3665 от 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 49642/2024 г., по описа на СРС, 75-ти състав.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК121396123 да заплати на Н. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от сумата от 2 400 лева), представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.