Акт № 1846 от 11.11.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1846

Ловеч, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА и с участието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ХРИСТОВ административно дело № 20257130700184 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба с вх. № 1246/17.04.2025 г. (изпратена по подсъдност от АдмС Велико Търново), подадена от Й. А. Й., [ЕГН], лишен от свобода в Затвора Ловеч, 1-ва група, с която са предявени два иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение в общ размер от 18 000,00 лева – първият, за нанесен му побой в ареста в [населено място] и вторият – за причинени му неимуществени вреди при престоя му в ареста в [населено място].

С допълнителна молба-уточнение Й. е посочил, че претендира обезщетение за неимуществени вреди за нанесения му в ареста в [населено място] побой в размер на 4 000,00 лева и за неимуществени вреди, причинени му от престоя в ареста в [населено място], в размер на 14 000,00 лева.

С нова допълнителна молба-уточнение с вх.№ 1813/19.06.2025 г., във връзка с указания дадени му от съда с разпореждане [номер] от 04.06.2025 г., ищецът Й. е уточнил, че периодът, за който претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от престоя в ареста в [населено място] е от 14.02.2025 г. до 14.03.2025 година.

С протоколно определение от 28.04.2026 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът е допуснал изменение на исковите претенции, предявени от ищеца Й. Й., както следва: изменение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000,00 лева, причинени на ищеца в ареста в [населено място], като е добавено за „периодите от 01.01.2025 г. до 24.01.2025 г. и от 05.02.2025 г. до 10.02.2025 година“; изменение и на двете искови претенции, като е добавено за всяка от тях, за първата за причинени му неимуществени вреди и нанесен в ареста в [населено място] побой, като към претендираната сума се прибави и претенцията за законна лихва върху тази сума, считано от 14.02.2025 г. до окончателното ѝ изплащане, а по втория иск за неимуществени вреди, причинени на ищеца от престоя в ареста в [населено място] законна лихва върху претендираната сума, считано от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоначално делото е било образувано пред Административен съд – Велико Търново, който с Определение № 1190 от 10.04.2025 г. по адм.дело № 239/2025 г. по описа на този съд е прекратил производството по делото и е изпратил исковата молба на Й. А. Й. по компетентност на Административен съд –Ловеч.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2025 г., по време на престоя му в следствения арест в [населено място] на Й. е бил нанесен побой от служители от ареста.

На следващо място, оплакванията на ищеца се свеждат и до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство по време на престоя на Й. в ареста в [населено място], където пребивавал при лоши битови условия. Според изложеното в исковата молба, там нямал достъп до течаща вода, санитарен възел, дневна светлина. Сочи, че хигиената била лоша, като имало и дървеници. По отношение на размера на килиите се излага, че същите били с приблизителни размери от 2,50 [жк],50 кв. м, като в килия били настанени по 4 души.

В писмен отговор ответникът чрез упълномощен юрисконсулт изтъква, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдените вреди. Поддържа, че затворническата администрация е осигурила условия за поддържане на физическото и психическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът се представлява от служебно назначен адвокат М. И. от ЛАК, който поддържа исковата молба с направените в о.с.з. от 28.04.2026 г. уточнения и моли съдът да уважи същата, като развива доводи по същество.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], редовно призован – не изпраща представител.

Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, касаеща твърдението на ищеца за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесен побой в ареста в [населено място]. По отношение на иска за претърпени неимуществени вреди, вследствие на лошите битови условия в ареста в [населено място] прокурорът пледира за уважаване на иска, но не и в заявения от Й. размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От писмо с рег. № 742/28.02.2025 г. на началника на сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (ОСИН) – Велико Търново (л. 3 от адм. д. № 239/2025 г. по описа на АдмС Велико Търново), както и от писмо с изх. № ИЗ-3957/14.11.2025 г. на началника на ОСИН – Велико Търново (л. 40-42 от настоящото дело) и писмо с изх. № ИЗ-3728/07.11.2025 г. на началник на РСИН – Разград (л. 43) се установява, че ищецът Й. А. Й. по време на исковия период от 01.01.2025 г. до 24.01.2025 г. и от 05.02.2025 г. до 10.02.2025 г. е пребивавал в ареста в [населено място], а на другата сочена в исковата молба дата - 14.02.2025 г. ищецът е пребивавал в ареста в [населено място].

Според дадената справка, съдържаща се в писмо с изх. № ИЗ-3957/14.11.2025 г. на началника на ОСИН – Велико Търново (л. 40-42), ареста в [населено място] е в експлоатация от 1982 г., като всички задържани по досъдебни и съдебни производства, водени пред Районен съд - Велико Търново, Окръжен съд - Велико Търново, Апелативен съд - Велико Търново и Административен съд - Велико Търново, се настаняват в него. Поради закриване на ареста в [населено място] през месец юни 2021 г., задържаните по производства, образувани пред съдилищата от Г. съдебен район, също се настаняват в ареста в [населено място].

Според изложеното в справката, ареста в [населено място] е и етапно-конвоен, като често в него се настаняват задържани лица, конвоирани от ГД „Охрана“, за явяване по дела или провеждане на процесуално-следствени действия с тях в и от други съдебни райони.

От изложените данни се установява също, че спалните помещения в ареста в [населено място] са без външни прозорци, като не съществува възможност за изграждането им към момента, поради разположението на ареста (стените на помещенията граничат с коридор на ОСлО при Окръжна прокуратура [населено място]). Осветлението се осигурява от луминисцентни тела с лед пури, с мека топла светлина. Същото не се изключва през нощта, с оглед постоянно наблюдение поведението на задържаните лица. Проветрението е през прозорци над вратите и през решетъчните врати на спалните помещения, които се отварят при всяка възможност (липса на движение в светлата част на денонощието). Пряк достъп на дневна светлина се осъществява чрез отваряне на плътните врати на спалните помещения, откъм арестния коридор.

Сочи се също, че арестните помещения са с площ по около 8 кв. м (ширина 2 м, дължина 4,20 м и височина 3 м). Стените са с грапава мазилка, която се освежава всяка година. В спалните помещения са разположени две вишки с по 2 легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни, единични. Дюшеците и възглавниците са като във всички останали места за лишаване от свобода, доставени от централната складова база на ГДИН. В спалното помещение има масичка, столчетата, закрепени към стената и пода, и пластмасов шкаф с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът не разполага със столова. В спалните помещения няма изграден санитарен възел. Арестът разполага с общ такъв, където има писоар, две тоалетни места, душ и две мивки. Всички желаещи ползването му са извеждани покилийно, с цел запазване сигурността в ареста. Достъпът до вода и тоалет се осъществява денонощно. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Евентуално забавяне на извеждането би могло да се случи, когато в арестния коридор има изведени задържани лица. Ползването на банята се осъществява покилийно, по предварително изготвен седмичен график, най-малко два пъти в седмицата. Санитарният възел ежедневно се хигиенизира и дезинфекцира. Медицинският специалист на ареста следи за цялостната хигиена в ареста. Спалното бельо се сменя всяка седмица, одеялата се изпират периодично.

Съгласно същата справка, съдържаща се в писмо с изх. № ИЗ-3957/14.11.2025 г. на началника на ОСИН – Велико Търново (л. 40-42), задържаните лица в ареста ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия етаж, където чрез два прозореца с решетки се осигурява проветрение и достъп до естествена светлина. В летните месеци се включва и вентилатор. В рамките на работния ден задържаните лица извършват раздвижване, разходки и провеждат телефонни разговори с техни близки и защитници.

Според изложеното в писмо с изх. № 240-20-1448/22.06.2026 г. (л. 113), в ареста в [населено място] са извършени 6 ДДД обработки, като са приложени извадки от тетрадка за извършване на дератизация и дезинсекция в ареста в [населено място] през 2025 г. (л. 115-116, л. 124-125 и л. 129-131). Сочи се още, че спалното бельо на задържаните лица се сменя всяка седмица, а одеялата се изпират периодично.

Установява се още, че на Й. А. Й. са извършвани медицински прегледи. Оплакванията му са от безсъние, дадена терапия, оплаквания от зъбобол, изведен до дентален лекар, предпътни прегледи. Като писмени доказателства по делото са приложени и извадки от амбулаторна книга и медицинска справка (л. 44-55).

Липсват данни за постъпили жалби до началника на ареста за психологически стрес, незащитеност, страх, безпокойство, липса на желание за живот, срив на психическото състояние, унижение на човешкото достойнство, обективирано в защитна реакция на организма - болка и сълзене на очите или други.

Според изложеното в писмо с изх. № ИЗ-3728/07.11.2025 г. на началник на РСИН – Разград (л. 43), на 14.02.2025 г. и през периода на задържане в ареста в [населено място] срещу Й. не е била употребена физическа сила и помощни средства, както и няма регистрирани жалби, молби и писмени доказателства от лицето спрямо служители от НОС за употребата на такива.

За изясняване на спора от фактическа страна са разпитани свидетели.

Според изложеното от свидетеля Г. И. В. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, същият е бил в едно помещение с Й. Й.. В ареста в [населено място] бил настанен с него, но не си спомня точно през коя година. Излага, че условията в ареста в [населено място] са мизерни, има хлебарки, дървеници, мръсни дюшеци, влага, без достъп до слънчева светлина. Тоалетната била от една туба от минерална вода и се налагало да чукат по вратата, за да ходят до тоалетна. Тоалетната била мръсна. Карето, където излизали представлявало една малка стая, където се разхождали. Имало един прозорец. Свидетелят описва, че проветряването на килиите ставало като молили охраната да отваря вратите към коридора за една-две минути, за да влезе чист въздух. В килията били четири човека, като същата била оборудвана с една малка маса и два стола, като нямало къде да се хранят, останалите двама сядали долу върху плочите. Идвала фирма, която да пръска, но продължавало да има дървеници.

Твърди, че с ищеца бил в ареста около месец и половина, два. През това време не сменяли нищо - нито бельото, чаршафи, одеяло. Свидетелят уточнява, че през 2022 г.-2023 г. били настанени заедно с ищеца. Миналата година (2025 г.) сочи, че отново бил в ареста в [населено място] около месец и нямало промяна в условията.

По делото е разпитан и свидетелят В. И. М., който изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място]. Описва, че в ареста в [населено място] бил с ищеца около месец и половина, но не може да посочи точна дата или месец. Твърди, че Й. поискал от началника на отделението хапче за киселини, но не му било дадено, после поискал бележка за гладна стачка. Отново му било отказано. Твърди също, че след около половин час влязъл „отдельонният“ и го ударил един-два пъти, след което го изкарали отвън и не знае какво се е случило. Според свидетеля, ищецът искал преглед от лекар, но не му обърнали внимание. Твърди, че Й. не можел да пише, а на него му било казано да не му пише никакви неща.

Разпечатката съдържа 35 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80aa5738-bfca-4915-ab0e-c4e19cff93a5