Решение № 105 от 28.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224300600105 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 7/07.04.2021 г. по НЧХД № 142/20 г. Луковитският районен съд е признал подсъдимата Л. А. Х., с ЕГН **********, за виновна в това, че на 12.05.2020 г., около 10.30 часа, в помещение на Общинска служба по земеделие гр. Т. е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител В. С. И. от с. Г., общ. Т. в негово присъствие, а именно: нарекла го измамник и крадец, поради което на основание чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на глоба в размер на хиляда лева, като я е оправдал по първоначалното обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК за това обидата да е нанесена публично.

Съдът е признал подсъдимата Л. А. Х., ЕГН **********, за виновна и в това, че на 12.05.2020 г. около 10. 30 часа, в помещение на Общинска служба по земеделие гр. Т., чрез нанасяне на удар с ръка, е причинила на частния тъжител В. С. И. от с. Г., общ. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в болезнен оток в тилната окосмена част на главата, довела до причиняване на 1 болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което на основание чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 54 вр. чл. 57, ал. 1 от НК я осъдила на глоба в размер на двеста лева.

Съдът е определил на Л. А. Х. на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно глоба в размер на хиляда лева.

Съдът е осъдил подсъдимата Л. А. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати на гражданския ищец В. С. И. с постоянен адрес с. Г., общ. Т., ул. Х.Б.

№41 сума в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 1 000. 00 лева.

Съдът е осъдил подсъдимата Л. А. Х., със снета по-горе самоличност, да заплати на гражданския ищец В. С. И., с постоянен адрес с.Г., общ.Т., ул. Х.Б.

№41 сума в размер на 500. 00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 12.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до пълния претендирай размер от 1 000. 00 лева.

Съдът е осъдил подсъдимата Л. А. Х. да заплати на частния тъжител В.

С. И. сумата от 762. 00 лева, представляваща сторени по делото разноски - 12.

00 лева, представляваща такса за образуване на делото, 600. 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 150. 00 лева за експертиза.

Съдът е осъдил подсъдимата Л. А. Х. да заплати по сметката на PCЛуковит сумата от 100. 00 /сто лева/ лева, представляваща държавна такса върху уважената част по всеки от двата иска.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от Л. А. Х., чрез адв. Д., с която моли на основание чл. 336, ал.1, т. З НПК да се постанови съдебен акт, с който да се отмените атакуваната присъда и да се признае подсъдимата за невиновна по повдигнатите срещу нея обвинения по чл.146, ал.1 НК и чл. 130, ал. 2 НК, да се отхвърлят гражданските искове, предявени от частния тъжител, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски и в двете съдебни инстанции.

2

Счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона, като в хода на производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на основни принципи в процеса и е налице необоснован съдебен акт. Сочи, че съдът неправилно е обсъдил и ценил събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до порочни правни изводи.

Налага довод, че по делото не са събрани безспорни доказателства за извършени от подзащитната противоправни деяния по чл.146, ал. 1 НК и чл.130, ал. 2 НК.

Излага, че наложеното на подзащитната й наказание е явно несправедливо, като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на смекчаващите отговорността обстоятелства.

По делото е постъпило допълнение към въззивна жалба от Л. А. Х., чрез адв. Д..

Излага, че съдът е постановил осъдителна присъда по обвинение по чл.146, ал.1 НК, че Х. е нарекла тъжителя „измамник“ и „крадец“ без това да е установено безспорно и несъмнено. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св.Е. А. предвид това, че са противоречиви - тя три пъти при разпита в съдебно зазесадине от 23.02.2021 г. е казала, че при спора между тъжителя и подсъдимата не е чувала обидни изрази и думи. Дори изрично и категорично в протокола е записано: „Не съм чувала обидни изрази и думи.

Аз излязох от стаята, ако те са се обиждали, аз съм била навън“. Налага довод, че нито единият, нито другият е казал обидни думи в нейно присъствие. Сочи, че в края на разпита, отговаряйки на въпрос на съда, св. А. е казала, че е чула Х. да казва „измамник“ и „крадец“. Навежда довод, че от записаното в протокола от съдебно заседание от 23.02.2021 г. не става ясно дали във въпроса, поставен от съда са, се съдържали изразите „измамник“ и „крадец“, което би било подвеждащ въпрос в нарушение на чл.139, ал.6, вр.чл.138, ал.5 НПК. Приема, че ако е зададен такъв въпрос от съда, след като свидетелят неколкократно е заявил, че не е чул обидни изрази и думи, то съдът е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като въпреки категоричните отговори на св. А., че не е чула обидни изрази и думи, съдът тенденциозно е настоявал да получи различен отговор. Защитата приема, че следва да бъде изслушан записа от съдебно заседание, проведено на 3

23.02.2021 г., за да се установи категорично поведението и изявлението на св.

А., както и въпросите, зададени от съда. Адв. Д. приема, че предвид противоречивите показания, дадени от св. А., не следва да се кредитират и да бъдат изключите от доказателствения материал. Застъпва се тезата, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин подзащитната й да е извършител на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

Адв. Д. намира, че не е доказано и обвинението по чл. 130, ал. 2 НК, тъй като не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че действието, от което тъжителят твърди, че е понесъл вреди, е извършено от Х., включително начина на получаване на травмата и технологията, по която би могла да бъде осъществена. Приема, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между извършеното от подзащитната й и установената травма, съгласно представените медицински документи по делото. Сочи, че от събраните по делото доказателства, включително съдебно-медицинска експертиза № 181/2020 г. и свидетелските показания на св.Ц. Г., се доказва, че с действията си Х. не е причинила процесната травма. Излга, че св.Г. многократно говори, че тя е „шляпнала“ тъжителя по тила с отворена ръка и това се потвърждава и от изявлението на тъжителя при подаване на сигнал към национален телефон 112 /тя ме зашлеви/. Посочва, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета и неоспорена по делото, се установява, че увреждането, отразено в медицинските документи, може да се получи от удар с юмрук. Сочи, че вещото лице в съдебно заседание е заявило, че травмата е от директен удар в областта на тила с твърд тъп предмет, с малка ограничена ударна повърхност и че „..С шляпване с отворена ръка не би се получила т.нар. цицина“. Заема становище, че по делото не са събрани доказателства, че подзащитната й е ударила тъжителя с юмрук. Излага, че тъжителят при обаждането до тел. 112 е казал: „зашлеви ме“, т.е не е налице удар с юмрук.

Защитата приема, че неправилен е извода на съдът, че след като е категорично доказан механизма на действието, причинило установената с медицински документи травма, то е установена и причинно-следствената връзка между действията на подзащитната и твърдяната травма. Сочи, че единственият аргумент на съда е, че приетата по делото съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че „при инцидента на 12.05.2020 г. на тъжителя В. С. И. е причинен травматичен подкожен хематом в тилната окосмена част 4 на главата“. Счита, че такова твърдение няма в експертизата и при разпита на вещото лице също не е налице твърдение относно мястото и времето на получаване на изследваната травма. Счита, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е кредитирал показанията на св. Г. в частта относно удара с аргумент, че в тази им част показанията му не се подкрепят от експертизата. Моли да се кредитират кредитирате показанията на св.Г. по отношение на действията на подзащитната й, а именно, че е ударила тъжителя с отворена ръка.

Адв. Д. намира, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че подзащитната й е причинила твърдяната от тъжителя травма. Сочи, че твърдяната травма не е получена по начина и времето, съобщен от тъжителя, медицинският преглед е извършен в по-късен момент, по делото не са събрани доказателства за точния час на извършване на медицинския преглед, както и къде е бил и какво е правил тъжителят от излизането му от Общинска служба земеделие до посещението на болницата в гр.Т..

Счита, че съдът при постановяване на присъдата, не е взел предвид доказаното обстоятелство, че действието, за което тъжителят твърди, че е извършено от Х., е след като той й е бъркал в чантата да търси пистолет.

Сочи, че св. Ангел Лалев е заявил, че по данни на В. И. „Л. го е била ударила зад врата, понеже той нещо бил бръкнал в чантата й“. Св. Х.П. е обяснил, че след пристигането си в Общинска служба Земеделие св. Г. е казал, че „г-н И. е бъркал в чантата на г-жа Х., след което тя го е ударила“. Защитата твърди, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите в тази им част, т. е какво е довело до реакцията на Х..

На следващо място, според защитата съдът не е обсъдил наведените от подзащитната й твърдения, че е действала при самозащита и като защитна реакция на противоправното поведение на тъжителя. Излага, че от събраните по делото доказателства е установено, че е налице спор между млад мъж и по-възрастна жена, в който тъжителят с особена дързост и обидни действия посяга и навлиза в личната сфера и собственост на подзащитната й. Счита, че единствената възможност в този случай на Х. е да направи опит да прекъсне по категоричен начин нападението и агресията на тъжителя, като демонстрира готовност да се отбранява, да отбранява честта и имуществото си, въпреки обективната и комулативна липса на умения и физически 5 характеристики, обусловени от пол, възраст и здравен статус. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано, че чрез поведението си с особена дързост и незачитане на обществените ценности и морал В. И. по категоричен начин и с умисъл посяга към личната и неприкосновена собственост на Л. Х. в момента, в който провежда разговор с тел. 112.

Навежда аргумент, че с провокативните си действия, непосредствено и противоправно нападение, деецът цели да увреди пострадалата, като прави опит да нанесе както имуществени, така и неимуществени вреди, а именно уплаха, стрес, унижение, клевета и обида. Сочи, че реакцията на подзащитната й е след тази дръзка постъпка на В. И., съпътствана с реплики към оператора от тел. 112: „...буквално може и пистолет да ми извади всеки момент от чантата си“. Налага довод, че действията й могат да се възприемат като неизбежна отбрана и извършени при условията на чл. 12 НК, поради което следва съдът да оправдае подзащитната й по обвинението по чл. 130, ал.

2 НК.

Счита, че първоинстанционният съд не е изследвал обстойно събраните по делото доказателства и е следвало да направи извода, че деянието не е наказуемо и е извършено при неизбежна отбрана. Приема, че наложеното наказание на подсъдимата е явно несправедливо и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на причинените с деянието вреди, поради което е прекомерно завишена уважената част от гражданските искове.