Решение № 206 от 10.11.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ихтиман, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Д.а като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20251840200413 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по подадена жалба от „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 200908614, със седалище/адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, бул. „Шести септември“ № 222А, представлявано от управителя А.

И. Г., чрез адв. В. Т. против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506966039 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е приложен по-благоприятен закон – разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г. Твърди се, че фишът не съдържа изискуемите от закона реквизити. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност.

Сочи се, че липсва проверка относно наличието на маловажен случай и приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В депозирана молба чрез адв. В. Т. моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, като бъдат присъдени и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

„ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 200908614 е ползвател на ППС влекач с техническа допустима максимална маса 18 тона, марка и модел „Мерцедес Актрос“.

На 06.02.2024 г. в 12:12 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет влекач, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Впоследствие е установен вписания ползвател на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „ВИА ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал.

3а и 3б ЗДвП да бъде издаден електронен фиш.

Следва да се има предвид, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на издаване на фиша е без правно значение след като не са изтекли общите давностни срокове от датата на извършване на нарушението.

По същество, съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на товарните превозни средства с обща допустима 2 максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.

1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 06.02.2024 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла влекач, който се е движел по АМ „Тракия“, в района на км 54+150, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като инсталираното в превозното средство бордово устройство не е изпратило данни на база GPS координати за движението на ППС за използвания маршрут.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение 3

(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.

10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., са били част от действащата правна уредба, поради което обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Съдът счита, че на собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство.

Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.

В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

4

От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент, където е установено нарушението, е в размер на 2,68 лв. (лист 59 от делото).

Това сочи, че с деянието държавният бюджет е ощетен в минимален размер.

При това положение размерът на наказанието надвишава многократно дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко изложено може да се направи извод, че конкретното деяние е с незначителна степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер глоба/имуществена санкция би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62.

В този смисъл според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.