Определение № 260282 от 05.07.2022, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1458/2019
- Вид
- Определение № 260282
- Подписан
- 05.07.2022
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ гр. Лом, 05.07.2022 г.
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова, при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1458 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Предявен е иск от Л.Т.М., ЕГН **********,***, срещу: С.А.С.,
ЕГН **********,***, В.С.И., ЕГН **********,***, С.С.Р., ЕГН **********,***, Р.И.Ц.,
ЕГН **********,***, Д.Е.Л., ЕГН **********,*** и Д.Е.Й., ЕГН **********,***; Д.Г.М., ЕГН **********,***, М.А.Г., ЕГН **********,***, Р.Й.М., ЕГН **********,***, К.З.М.,
ЕГН **********,***, И.З.М., ЕГН **********,***, Ц.С.Ф., ЕГН **********,***, М.Х.К.,
ЕГН **********,***, Ц.Х.А., ЕГН **********,***, Б.Л.П., ЕГН **********,***, Р.Г.В.,
ЕГН **********,***, Т.Т.Б., ЕГН **********,*** и И.Б.А., ЕГН **********,***, за установяване на собственост на земеделски имот към минал момент.
Ищецът Л.Т.М. твърди, че страните по делото са наследници на Н.Р.М.,***, поч. 10.04.1933 год.
Той бил наследен от синовете си Д.и Й. и дъщерите Р. и Б., чиито низходящи са страните.
Твърди се, че приживе, през 1931 год. общият наследодател Н.М. е завещал на внуците си Т.Л.М. (бащата на ищеца) и Ц.М., починал на 04.06.1933 год., конкретни имоти в землището нас. Мокреш, обл. Монтана. Конкретно на Т.М. били завещани земеделски имоти с обща площ от 23,540 дка:
1.
Нива в м. Гладно поле с площ от 6 дка и 2 ара, при съседи: Е. Г., Б.
Н., път и Х. С.,
2.
Нива в м. Ковачишка межда от 2 дка и 5 ара, при съседи Л. Б., А. и от две страни – обратало,
3.
Нива от 3 дка и 6 ара, при съседи М. К., път, Й. Ф. и А., 4.
Нива в м. Жимарски валог, от 4 дка и 4 ара, при съседи Д. Е., път, К. Б. и В. Я., 5.
Нива в м. Цибърски път от 6 дка и 1 ар, при съседи М. Н., П.
Ц., А. А. и път,
6.
5 ара от лозето в м. Руцино върло до съседи Ц. В., Г. Н. и път.
Приживе общият наследодател
Н.М. е притежавал земеделска земя с обща площ от 89,675 дка.
Два от имотите му – нива, парцел 389, кв. 52 с площ от 54,260 дка и нива, парцел
388, кв. 75, с площ от 33,800дка са били комасирани и нанесени и отразени в комасационния план на с. Мокреш, като понастоящем представляват нива от
88,060 дка, имот № 009007,
ЕКАТТЕ 48859 по картата на землището на с. Мокреш.
Останалите имоти, с площ от общо 1,615 дка не са били комасирани и останали в реални граници с № 4490 – 0,050 дка – градина, № 4950 – 1,020 дка – лозе, № 5459 – 0,390 дка – гръстеник и № 5539 – 0,155 дка – гръстеник.
Твърди се, че в комасационния план на селото са били нанесени две ниви на наследодателя, с обща площ от 88,06 дка, а другите му имоти, с обща площ от 1,600 дка, представляващи градина, лозе и два гръстелника са били нанесени в кадастралния план на името на общия наследодател Н.М., като на името на заветниците Т.и ц.М. не са били нанесяни имоти.
Изтъква се, че комасационният план не е титул за собственост. С оглед съставеното в негова полза завещание, при обоществяването на земеделските земи, извършено през 1950 год. чрез включването им в ТКЗС, Т.М. отразил в делкарацията си, че внася 68,160 дка, от които 50,160 дка – в землището на с. Мокреш, като там изрично цитирал и завещанието.
Двата имота, предмет на завещанието – парцел № 389, кв.
52 с площ от 54,260 дка и парцел 388, кв. 75, с Решение № 121А/11.11.1994 год. на ПК вълчедръм били възстановени на наследниците на Н.М., въпреки, че част от тях били заявени за възстановяване от заветника Т.М. и към заявлението било приложено публичното завещание на Н.М..
С Решение по Протокол
№ 50/14.07.1993 год. ПК Вълчедръм отказала да ги възстанови на заявителя, като приела, че са част от земите на общия наследодател.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Мокреш, обл. Монтана (1950 год.), титуляр на правото на собственост върху ниви с обща площ 23,540 дка, представляващи част от нива от 88,060 дка, четвърта категория, съставляваща имот
№ 009007, ЕКАТТЕ 48859 по картата на землището на с. Мокреш, обл.
Монтана, а сега – ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на изп.директор на АГКК, с площ от 88077 кв.м. е бил Т.М..
Претендира разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците И.Б.А., чрез пълномощника му, адв. Н. А., МАК и общ от Б.Л.П. и М.А.Г., чрез назначеният им на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д. Ц., МАК.
Ответникът И.Б.А. счита иска за недопустим, тъй като не налице правен интерес у ищеца, доколкото в представеното от него с и.м.
Решение № 121А/11.11.1994 год. на
ПК Вълчедръм е отразено, че имотите се възстановяват на общия наследодател по заявление именно на заветника Т.Д.М., баща на ищеца. Отделно счита, че заявлението за членство в ТКЗС не е достатъчно основание да се приеме, че тази земя е само на внеслия я.
Оспорва изцяло завещанието.
Твърди, че към момента, в който това завещание е породило правни последици на името на завещателя не е имало такива имоти.
Счита, че искът следва да се приеме за недопустим и производството да се прекрати, респ. да се приеме за неоснователен и се отхвърли. Претендира разноски.
Ответниците Б.Л.П. и М.А.Г., чрез назначеният им на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Др. Ц., МАК считат иска за вероятно допустим и вероятно основателен, но това не се установява от ангажираните доказателства, особено за твърдението, че 23,540 ка от внесените от Т.М. в ТКЗС общо 68,160 дка са били именно процесните, завещани му от Н.М..
Първоначалният ищец Л.Т.М. е починал в хода на делото – на 06.05.2021 год. и е заместен от наследниците си по закон, синовете
Г.Л.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********.
В съдебно заседание ищецът Г.М. не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество.
Ищецът А.М. се явява лично и с пълномощника си адв. Ц.П., МАК, който поддържа иска като основателен и доказан и моли да бъде уважен. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците не се явяват.
От тях отв.
И.А.Б. се представлява от адв. Н.А., МАК, който оспорва иска, като навежда две групи доводи, развити и в писмения му отговор: за недопустимост поради липса на правен интерес, а евентуално – за неоснователност.
Ответниците М.А.Г. и Б.Л.П. се представляват от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д.Ц., МАК, който счита предявения иск за допустим и основателен.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпечатката съдържа 60 от 196 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80a9abdd-ec52-4138-9062-82b17eb34695