Решение № 320 от 25.05.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Враца, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20231420100173 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявени от Р. П. И. с ЕГН ********** от гр.В. ул.*************,чрез адв.Б. А. Т. от АК София гр.София ул.”Три уши”№8 ет.3,против ”Даликс Транс”ЕООД,ЕИК 200393363,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Екзарх Йосиф”№79 вх.В ап.77,представлявано от управителя Светослав Мариелов Борисов,искове с правни основания чл.357 във връзка с чл.128 т.2 във връзка с чл.215 във връзка с чл.121 ал.1 от КТ.

Ищецът твърди,че от 04.01.2021 г. до 15.12.2022 г. работел при ответника като ”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,при 8 ч. работен ден,като било уговорено възнаграждение в размер на МРЗ,с периодичност на изплащане веднъж месечно.

Ответникът дължал на ищеца общо 11 613.59 лв. трудово възнаграждение от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г.,след заплащане на осигуровки/374 лв. за м.01.2021 г.,6 557.07 лв. от 01.02.2021 г. до 01.04.2022 г.,4 407.52 лв. от 01.04. до 01.12.2022 г. и 275 лв. за м.12.2022 г./.За периода 15.07.2021 г.-18.06.2022 г. дължал и командировъчни за изпълнени международни рейсове,вкл. 2 186 евро за 52 дни/левова равностойност 4 275.44 лв./.

1

С оглед системното неплащане на трудови възнаграждения,ищецът бил подал сигнал до дирекция ”Инспекция по труда”.Неплащането било установено и ответникът бил задължен да заплати възнагражденията и дневните командировъчни до 06.01.2023 г..

Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите,ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.И.

Д. И. от АК София гр.София ж.к.”Овча купел” ул.”Бойчо Огнянов”№1 ет.3 ап.13.Оспорва исковете като неоснователни.Страните били в трудово правоотношение,но ответникът бил изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения и командировъчни /въпреки че не разполагал с ведомости,разписки или платежни нареждания/.Дори бил изплатил повече,под формата на допълнително материално стимулиране.Ответникът бил подал жалба против констатациите на Инспекцията по труда, поради което същите не били влезли в сила и нямали материална доказателствена сила.Оспорва вкл. представените разпечатки от вайбър кореспонденция,не установявали наличието на командировки.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:

В периода 04.01.2021 г.-15.12.2022 г.,страните са били във валидно трудово правоотношение,като ищецът е заемал при ответника длъжността ”шофьор,товарен автомобил /международни превози/”,с основно месечно трудово възнаграждение 650 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.60% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата,сходна или със същия характер работа,длъжност или професия.

Правоотношението е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ-по взаимно съгласие.

Горното е видно от представените по делото трудов договор №012/04.01.2021 г./стр.7/,страница от трудова книжка на ищеца/стр.8/ и заповед №009/15.12.2922 г. на управителя на ответника/стр.64/.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводна 2 експертиза/стр.стр.262-272/:

Вещото лице е установило,че за периода сумите за трудови възнаграждения на ищеца са били осчетоводявани в счетоводството на ответника.При осчетоводяването на разходите за работна заплата са били спазени изискванията за документиране на счетоводните операции и тяхната логическа последователност.

За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. трудовото възнаграждение,изчислено на база на изминатите километри по месеци,съгласно изготвените от ищеца писмени отчети,умножени по 0.15 лв./км. пробег,представлява сума в размер на 5 638.65 лв..За същия период трудовото възнаграждение,изчислено на база данните от GPS на товарния автомобил,умножени по 0.15 лв./км. пробег, представлява сума в размер на 30 232.67 лв..

От ответното дружество не са били предоставени документи,удостоверяващи прилагането на Наредбата за командировките в чужбина и Приложение №3 към същата. Поради което,вещото лице не е могло да изчисли размера на дължимите командировъчни пари.За дните,посочени от ищеца, съгласно приложената към исковата молба Вайбър кореспонденция,командировъчните възлизали на сумата от 4 275.44 лв..

Нетното дължимо от ответника на ищеца трудово възнаграждение възлизало на сумата от 12 361.81 лв..

В с.з./протокол от с.з. от 11.05.2023 г. на стр.стр.275-277 от делото/,вещото лице е обяснило,че осчетоводяването не означава изплащане.Подписани от ищеца документи за получени трудови възнаграждения не са му били представени.

При тези фактически констатации,Съдът намира,че исковете са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с интерес.

Разгледани по същество,исковете са и основателни:

За уважаването на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже,при условията на пълно и главно доказване,че през периода е бил в трудово правоотношение с ответника,по силата на което е престирал труд,съобразно уговореното,откъдето за работодателя е възникнало задължение да му изплати възнаграждение за положения труд в посочения в исковата молба размер.Следва да се установи и че възмездяването на положения труд не е извършено,без да е налице основание за това.

От събраните по делото доказателства се установи,че за процесния период страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на 3 трудов договор №12/ 04.01.2021 г.,съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността ”шофьор,товарен автомобил/международни превози/” при ответника.Трудовият договор е бил сключен за срок от шест месеца ,уговорен в полза на работодателя, като е било предвидено и че след изтичане на срока договорът автоматично става безсрочен,която хипотеза се е осъществила.

Първоначално уговореното трудово възнаграждение е било в размер на 650 лв.,а от 01.04.2022 г. - 710 лв.,с оглед увеличението на МРЗ.

Със заповед №009/15.12.2022 г.,трудовият договор е бил прекратен,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ.

В решения на ВКС №№258/03.11.2017 г. по гр. дело №1007/2017 г. IV г.о.89/29.03.2013 г. по гр. д ело №558/ 2012 г. IV г.о.,746/ 05.01.2011 г. по гр. дело №727/2009 г. IV г.о.,141/30.11.2010 г. по гр. д ело №2715/2008 г. II г.о. и др.,постановени по реда на чл. 290 ГПК,се приема, че съгласно чл.270 ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта,в разписка,както и в документ за банков превод по влог на работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието,на което е извършено плащането.

В случая няма подпис на ищеца по ведомост за получаване на безспорно полагащото му се трудово възнаграждение за процесния период,липсват и документи, които да се приравнят на разписка в смисъла,вложен в този термин от законодателя.Вещото лице в съдебно заседание е уточнило,че осчетоводяването на разходите за труд е извършено правилно,но това не означава че сумата е изплатена,тъй като след това сумата следва да бъде отразена във ведомост при разплащателен документ и да съществува подпис на лицето,че е получил сумата,но върху документите липсва подпис на ищеца.Плащането на осигуровки/данък,респективно подаването на справка или декларация от работодателя,че трудово възнаграждение е платено,не съдържат изявление на работника в този смисъл и не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 от КТ удостоверяваща от него получаването на полагащо му се трудово възнаграждение.Действително,в случая заеманата от ищеца длъжност ”шофьор,товарен автомобил/международни превози/” предпоставя

4 задължения във връзка със счетоводство и контрол на финансовосчетоводната дейност на дружеството.В случая по делото не е установено по надлежен ред,че на ищеца са платени претендираните с исковата молба суми за положен труд за периода от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г..Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза не е установила,че в ответното дружество съществуват документи,от които да е видно,че на ищеца са изплащани суми за трудови възнаграждения.

В настоящият случай във ведомостите за работна заплата на дружеството за трудово възнаграждение са отразени суми,както следва: на Р.

П. И. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. сума в размер на 7 670 лв. и за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. г. сума в размер на 8 502.32 лв.В Оборотната ведомост на ответното дружество за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. в Дебита на Счетоводна сметка 604 ”Разходи за заплати/възнаграждения” е отразена сума в размер на 21 439.38 лв..Същата сума е отразена и по Кредита на сметката.В Оборотната ведомост на ответника за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в Дебита на Счетоводна сметка 604 е отразена сума в размер на 15 078.57 лв..

За периода от 08.01.2021 г. до 31.12.2022 г. са осчетоводени начисляваните и изплатени суми за трудовите възнаграждения.Към датата на изготвяне на заключението, която е преди крайната дата за годишното счетоводно приключване за 2022 г.,за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са осчетоводени само начислените суми за трудово възнаграждение.В оборотните ведомости на дружеството за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. средствата за работна заплата са отразени в счетоводна сметка 604.Сумата за разходи за работна заплата за 2021 г. е включена в ГФО за 2021 г. от ответника.

На вещото лице не са били предоставени документи, удостоверяващи прилагането на Наредбата за командировките в чужбина и Приложение №3,при което то да изчисли размера на дължимите командировъчни пари.Установи се и от уточненията на вещото лице,че осчетоводяването е счетоводна операция,но това не означава,че сумата е изплатена,като след това сумата следва да бъде отразена във ведомост или друг разплащателен документ и да съществува подпис на лицето,че е получило сумата,а такъв подпис от ищеца липсва.

5

Пресметнати,задълженията на ответника към ищеца за трудово възнаграждение възлизат на сумата от 15 935.59 лв. в брутно изражение/12 361.81 лв. в нетно/.

В тежест на ответника е да докаже,че е погасил чрез плащане претендираната сума,доказателства за което в случая не са ангажирани.За установяване на факта на заплащане на дължимите суми бе допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,според която в ответното дружество не съществуват документи,от които да е видно,че на ищеца са изплащани суми за трудови възнаграждения.

При така установеното,Съдът приема,че претендираното от ищеца трудово възнаграждение за периода от 08.01.2021 г. до 15.12.2022 г. не му е било изплатено,при което искът по чл.128 т.2 от КТ е основателен.Падежът на вземанията за заплащане на трудово възнаграждение е настъпил,с оглед изминалия значителен период от време от полагането на труда до предявяването на иска и на основание чл.270 ал.2 от КТ,който предвижда,че трудово възнаграждение се заплаща ежемесечно.

Следва да се има предвид,че съгласно константната съдебна практика при иск с правно основание чл.128 т-2 от КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки,като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъка след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски - решение №166/ 25.02.2010 г. по гр. дело №220/2009 г. на ВКС ГК ІІІ г.о..Законно дължимите данъци,осигуровки и удръжки се правят при изплащането на дължимата сума.

С оглед на това и по изложените съображения,Съдът намира предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение за основателен и доказан,при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11 613.59 лв. нетно трудово възнаграждение. Сумата следва да се присъди,ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.