Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 623/2023
Вид
Решение № 246
Подписан
29.05.2024
В сила
27.10.2025
Състав
Миглена Илиева Площакова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 332 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20235300900623 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, постъпила в ОС - Пловдив на 23.10.2023 год., подадена от „Агрозащита“ ООД против „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш.. С исковата молба са предявени субективно пасивно съединени искове за установяване на парично вземане по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства: Твърди се, че на 24.06.2023 год. „Ш. Агро“ ЕООД издал запис на заповед, с която поел безусловно задължение да заплати на „Агрозащита“ ООД сумата 125 382,80 лв. с падеж на задължението – 30.06.2023 год. Мястото на издаване на записа било гр. ***, а мястото на плащане – ***. Авалист по записа на заповед бил Б. П. Ш., който поел задълженията по записа на заповед при условията, при които е издаден.

Записът на заповед бил редовен от външна страна, отговарял на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, вземанията по него не били погасени по давност. Нито към момента на падежа, нито към момента на подаването на заявление по чл. 417 ГПК /03.07.2023 год./ било престирано 1 плащане по ефекта. На 03.07.2023 год. поемателят подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 9798/2023 год. по описа на РС – Пловдив. Заповед за изпълнение била издадена на 04.07.2023 год., било постановено незабавното й изпълнение и издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение постъпили възражения по чл. 414 ГПК от двамата длъжници и на заявителя били дадени указания да установи правата си по исков ред, които той изпълнява с подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш. дължат при условията на солидарна отговорност на „Агрозащита“ ООД сумата 125 382,80 лв., дължима по силата на запис на заповед, издаден на 24.06.2023 год. от „Ш. Агро“ ЕООД и авалиран от Б. П.

Ш., с падеж – 30.06.2023 год., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК - 03.07.2023 год. до окончателното плащане.

Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски, както и разноските, направени в заповедното производство в размер на 2 508 лв. заплатена държавна такса и сумата 5 666 лв. адвокатско възнаграждение.

Ответниците „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на предявените искове.

На първо място считат записа на заповед за нищожен на основание чл.

537, вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ. При съставянето на записа на заповед издателят се задължил да заплати посочената сума на падеж – на предявяване. Падежните дати – 30.06.2023 год. не били изписани ръкописно от издателя. Поставянето на датите било сторено след изготвянето на ценната книга и били поставени без изричното съгласие на издателя. Граматическото тълкуване на текста на записа на заповед будело съмнение относно определянето на падежа – дали е на посочената дата 30.06.2023 год. или на предявяване „срещу представянето му“.

При условията на евентуалност, ако бъде прието, че записът на заповед е валидна правна сделка, са изложени твърдения за наличието на трайни търговски правоотношения между страните. Били издавани множество фактури, по които били извършвани плащания и прихващания. Процесният 2 запис на заповед бил съставен, за да обезпечи твърдяното от ищеца общо задължение по неплатените фактури към датата на издаването му. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по издадените от ищеца и неплатени от ответника фактури. Ответното дружество не дължало по каузалните правоотношения между страните сумата 125 382,80 лв.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че счита възраженията на ответника срещу редовността на записа на заповед и действителността му като правна сделка за несъстоятелни. Счита записът на заповед за редовен от външна страна, материализиращ валидно изявление на издателя, с което се задължил да заплати сумата 125 382,80 лв. От съдържанието на записа на заповед не можело да се направи извод, че падежът е неопределен, напротив, същият бил ясно посочен – 30.06.2023 год.

Признава се, че датите на падежа, посочени в записа – 30.06.2023 год. действително не са изписани като саморъчен текст от издателя, съответно от авалиста. Това се дължало на несигурността на Ш. на коя точно дата ще може да изпълни задължението към „Агрозащита“ ООД, поради което се съгласил с поставянето на датата от друг човек в негово присъствие. Но е изложено твърдение, че едва след изписването на датата на падежа, Б. Ш., като управител на „Ш. Агро“ ЕООД и като авалист, е подписал записа на заповед.

Изпълнението на ръкописния текст от повече от едно лице не се отразявало върху валидността на записа на заповед. Дори обаче да е бил издаден бланков запис на заповед, то такъв е допустим по силата на чл. 537, вр. чл. 464 ТЗ и при него правото за попълване на липсващи реквизити се предоставя на поемателя.

По въведените твърдения за наличието на каузални правоотношения и погасяването на вземанията по давност е изразено следното становище:

Признава се наличието на каузални правоотношения между страните, като се твърди, че по тях „Ш. Агро“ ЕООД има парични задължения в размер идентичен със сумата по записа, а именно 125 382,80 лв. Описани са фактурите, от които произтича задължението. Същите били издадени в периода от 01.11.2018 год. до 07.04.2021 год. За запазване на добрите взаимоотношения между страните, на 30.01.2019 год. било подписано нотариално заверено споразумение между двете дружества, с което били 3 договорени срокове за изпълнение на задължението в размер на 161 825,52 лв. главница и 6 351,06 лв. лихва за забава: сумата била платима на пет вноски, с падеж 15-то число на месеца в периода от м. 02.2019 год. до м. 06.2019 год.

По-късно се установило, че при пресмятането на задълженията е допусната техническа грешка и те са в действителен размер от 158 280,29 лв. главница и 6 383,82 лв. лихви. Впоследствие действието на споразумението било спряно по взаимно съгласие на страните, което било оформено в споразумение от 07.08.2019 год. В това споразумение се признавало, че „Ш. агро“ ЕООД е заплатил сумата 15 000 лв., с което плащане задължението за лихви било изцяло погасено, а главницата била в остатъчен размер от 149 664,11 лв. За обезпечаване на задълженията на „Ш. Агро“ ЕООД през 2019 год. бил учреден особен залог върху бъдеща реколта от царевица и слънчоглед от описани в приложение масиви. Особен залог върху бъдеща продукция на земеделски култури – слънчоглед, бил учреден и въз основа на договор от 26.06.2020 год., като с него били обезпечени освен непогасените вземания по споразумението от 30.01.2019 год. и нововъзникнали задължения по две фактури от 2020 год. в размер съответно на 420 лв. и 22 120 лв.

На 25.09.2020 год. бил подписан протокол за прихващане на насрещни задължения въз основа на който задължението на „Ш. Агро“ ЕООД останало в размер на 117 382,32 лв. А въз основа на нов протокол за прихващане от 06.11.2021 год. задължението на „Ш. Агро“ ЕООД било установено в размер на 125 382,80 лв. Този размер впоследствие се потвърждавал от представеното по делото от ответниците потвърждение за разчет от 12.01.2023 год.

Възражението на ответната страна за погасяване на вземанията на ищеца по давност ищецът намира за неоснователно. Аргументиран е довод, че с описаните в допълнителната искова молба множество споразумения, спогодба, договор за особен залог и протоколи за прихващане давността била прекъсвана многократно.

В подадения от ответната страна отговор на допълнителна искова молба ответниците оспорват твърденията на ищеца, че издателят се е съгласил неиндивидуализирано в допълнителната искова молба трето лице да постави ръкописно падежната дата преди поставянето на подписите върху процесната ценна книга. Среща между управителите на дружествата 4 действително била провеждана, но на нея не било постигано съгласие падежът на ефекта да е на дата, която да е шест дни след датата на издаването на ефекта. Твърди се, че с полагането на подписа си под ценната книга, издателят се е съгласил падежът да е на предявяване. Същият не бил предявен и вземането по него не било изискуемо.

Във връзка с каузалните правоотношения не се оспорва счетоводното отразяване в счетоводството на „Ш. Агро“ ЕООД на описаните от ищеца фактури. Поддържа се възражението за давност.

Изложено е твърдение, че за вземанията си по каузалните правоотношения ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14847/2023 год. по описа на ПРС, трети гр. състав.

Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно основание чл. 535 и сл. от Търговския закон. Възраженията на ответника са за нищожност на записа на заповед на основание чл. 537, вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията по каузалното правоотношение са с правно основание чл. 110 ЗЗД, а доводите на ищеца за прекъсване на давността – по чл. 116 ЗЗД.

Окръжен съд - Пловдив, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От постъпилото ч.гр.д. № 9789 / 2023 год. по описа на РС - Пловдив се установява, че по заявление, подадено на 03.07.2023 год. от „Агрозащита“ ООД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 4516/04.07.2023 год. срещу „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш., като е постановено и издаването на изпълнителен лист. Въз основа на издадения лист е образувано изп. дело № 573/2023 год. по описа на ЧСИ Г.. Поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците от съдебния изпълнител ЧСИ С. Г. на 31.07.2023 год.

Възраженията срещу заповедта за изпълнение са постъпили в РС – Пловдив съответно на 29.08.2023 год. и на 31.08.2023 год., в рамките на предвидения едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за 5 изпълнение. Като е приел обосновано, че възраженията са своевременно подадени, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на заявителя на 25.09.2023 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е постъпила в канцеларията на ОС - Пловдив на 23.10.2023 год., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за производството държавна такса.

Поради това предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК установителни искове са процесуално допустими.

Своевременно въведени в процеса са каузалните правоотношения между страните. Въвеждането им е осъществено въз основа на своевременно изложени твърдения от страна на ответника, че вземанията по каузалните правоотношения, във връзка с които е издаден записа на заповед, са погасени чрез плащане, прихващане и по давност. Поради това каузалните правоотношения са част от предмета на делото и от предмета на доказване /т.

17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС/.

С доклада по делото са оповестени като безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че процесният записът на заповед е издаден от ответното дружеството и авалиран от физическото лице-ответник на посочената в него дата - 24.06.2023 год.; че датата 30.06.2023 год. като дата на падеж на задължението не е изписана лично от издателя и авалиста; че записът на заповед е издаден във връзка със съществуващи каузални правоотношения между страните, изразяващи се в доставка на стоки/услуги, за които са издавани фактури и е предназначен да обезпечи/улесни изпълнението на вземанията „Агрозащита“ ООД. Така безспорно между страните е както съществуването на каузални правоотношения, така и връзката между тези правоотношения и записа на заповед.