Решение № 6 от 13.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливница, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200442 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Ж. М. И. с адрес за призоваване гр.*****, ЕГН: **********, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0344-000178 от 30.05.2023г. на началник на РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.103 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено, като нарушенията са посочени подробно в жалбата. Твърди, че не е управлявал описаното в НП МПС, не познава собственикът му. Оспорва установената фактическа обстановка, описана в АУАН и процесното НП. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка. В съдебно заседание не се явява, не се представлява, не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № 871978/17.02.2023г., наказателно постановление № 23-0344-000178 от 30.05.2023г., заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г., заповед № 8151К-14/04.01.2018г., заповед рег № 517з-1404/10.05.2016г., актове за всъпване в длъжност, свидетелските показанията на свидетелите З.

Т. Г.), намира следното:

1

Н а 17.02.2023г., в 06:26ч. свидетелите З. Г. и Б. Д. Т., полицейски служители РУ Сливница при ОДМВР София, видяли, движещ се в гр.

Сливница, по бул.“Ал.Батенберг“ с посока на движение от ул.“Неделище“ към ул.“Хан Аспарух“ л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ **. Подали на водача на автомобила ясен и категоричен сигнал със стоп палка да спре, водачът вместо да спре, ускорил рязко и продължил движението си в посока ул.“Цар Симеон Велики“. Полицейските служители последвали автомобила като уведомили дежурната част за случая. Видели автомоблът да спира зад автобусната спирка преди ЖП прелеза ведули водачът да излиза от автомобила и да бяга.

Поискали съдействие и на около 300м по ул.“Цар Симеон Велики“, по която побягнал водачът на автомобила бил установен като жалбодателя и разпознат от свидетелите З. Г. и Б. Д. Т.. Било установено че жалбодателят е криминално проявен и след установяването му бил отведен в РУ Сливница. За констатираното, св.З. Г., съставил на жалбодателя АУАН № 871978/17.02.2023г., в присъствието на свидетеля Б. Т., който е връчен на жалбодателя, като е отразено, че няма възражения, за извършено от него нарушение по чл.103 ЗДвП. Възражения от жалбодателя не са постъпили и в законоустановения срок. Случаят бил докладван на РУ Костинброд, поради което с мотивирана резолюция № 23-0344-М000014/20.02.2023г., началник на РУП към

ОДМВР

София,

РУ

Сливница, прекратява административнонаказателното производство. След извършена предварителна проверка по преписката, с постановление от 25.05.2023г., РП Костинброд отказва да образува досъдебно производство, като приема, че е извършено административно нарушение, като липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Въз основа на постановлението на РП Костинброд, е издадено процесното НП № 23-0344-000178 от 30.05.2023г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.103 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление № 23-0344-000178 от 30.05.2023г. на началник на РУП към ОДМВР София, РУ Сливница е връчено на жалбоподателя на 22.06.2023г., и на 04.07.2023г. е подадена жалбата чрез административнонаказващия орган до РС - гр.Сливница / печата на завеждане на жалбата/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 14-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай 2 съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 871978/17.02.2023г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В АУАН е посочено, нарушението, както следва, за това че жалбодателят, не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, съгласно чл.103 ЗДвП.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.

Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 23-0344-000178 от 30.05.2023г. на началник на РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Видно от процесното НП, жалбодателят е привлечен към отговорност за извършено от него нарушение по чл.103 ЗДвП, като АНО е приел че жалбодателят, не спира плавно на посоченото място или в найдясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по ЗДвП, а именно токова по чл.103 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно АНО е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 17.02.2023г., в 06:26ч. жалбоподателя е управлявал лек автомобил л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ **, в гр. Сливница, по бул.“Ал.Батенберг“ с посока на движение от ул.“Неделище“ към ул.“Хан Аспарух“ като му е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка и при липсващо МПС пред този на жалбоподателят, той е възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място. Жалбоподателят И. не само, че не е изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на полицейските служители - свидетелите Г. и Т., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателят по време на извършване на проверката. От своя страна 3 нарушителят не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като е наложил наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в рамките на законоустановения, и според състава на съда отговаря в пълна степен на извършеното нарушение и нарушителя.

Настоящият съдебен състав намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Имайки в предвид вида на нарушението по чл.103 ЗДвП, което е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с пониска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление 4 се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Не са направени претенции за възлагане на разноски, поради и което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0344000178 от 30.05.2023г. на началник на РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на Ж. М. И. с адрес за призоваване гр.*****, ЕГН: **********, за нарушение по чл.103 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5