Решение № 1380 от 08.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203760 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Г. Н. Т., против наказателно постановление № 701981- F 701129/ 09.05.2023г. издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на основание чл.178 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, за извършено нарушение на чл.132 ал.6 вр. ал.5 от ЗДДС. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че направилно е ангажирана отговорността на физическо лице и излага и съображения за нарушен материален закон. Сочи и, че нарушението било маловажно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Н. Т., който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от *** юрисконсулт М .М., която оспорва подадената жалба. Моли съда да 1 потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкаГ. Н. Т. с ЕГН ********** в качеството си на *** на ОБЕДИНЕНИЕ „КОНСОРЦИУМ СВЕТЛИНА ЗА ПЛОВДИВ“ ДЗЗД с ЕИК 180844208 е осъществил нарушение на разпоредбите на ЗДДС, като не е подал в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в установения от чл.132, ал.6 от ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) срок.

При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив по подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163912301360650/15.03.2023г. документирана с протокол 1600007811/28.03.2023г. по реда на чл.50 от ДОПК е установено, че е създадено ОБЕДИНЕНИЕ „КОНСОРЦИУМ СВЕТЛИНА ЗА ПЛОВДИВ“ ДЗЗД с Договор за учредяване на гражданско дружество /обединение/ от 24.10.2022г., сключен на основание чл.358 до чл.364 от Закона за задълженията и договорите между „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД - регистрирано по ЗДДС лице, считано от 10.01.2004г. и „ЛАЙТИНГ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД - регистрирано по ЗДДС лице, считано от 15.04.2015г. Съгласно чл.132, ал.5 от ЗДДС (нова - ДВ бр.97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г.) задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице. Съгласно чл.132, ал.6 от ЗДДС (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) регистрацията по ал. 5 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на договора за създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.

2

ОБЕДИНЕНИЕ „КОНСОРЦИУМ СВЕТЛИНА ЗА ПЛОВДИВ“ ДЗЗД е създадено на 24.10.2022г. и Г. Н. Т. с ЕГН ********** в качеството си на *** е следвало да подаде от името на задълженото лице в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 132, ал. 5 от ЗДДС (нова ДВ бр. 97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г.) в срок до 31.10.2022г.

ОБЕДИНЕНИЕ „КОНСОРЦИУМ СВЕТЛИНА ЗА ПЛОВДИВ“ ДЗЗД като неперсонифицирано дружество не може да е субект на административнонаказателна отговорност. На основание чл.24, ал.2 от ЗАНН Г. Н. Т. с ЕГН ********** в качеството си на *** на задълженото ДЗЗД е субект на административнонаказателите разпоредби на ЗДДС.

Нарушението е извършено на 01.11.2022г. и е установено на 20.03.2023г. в ТД на НАП Пловдив при представянето на документи и писмени обяснения с вх. № 70-00-2960/20.03.2023г. Извършената проверка е документирана с издаването на Протокол по чл.50 от ДОПК с № 1600007811/28.03.2023г.

От показанията на свид. С. В. се установява, времето, мястото и начинът на извършеното нарушение а именно, че при извършена справка е установено, че е извършено нарушението. АУАН бил съставен лично и предявен на нарушителя. Сочи, че поддържа изцяло констатациите в АУАН.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават 3 фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от Заповед № ЗЦУ- 1149/ 25.08.2022г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Фактическата обстановка не е спорна, а и се установява и от приложените по делото акт за регистрация по ЗДДС, искане за представяне на документи и писмени обянснения от задължено лице, писмо до ТД на НАП Пловдив, договор за учредяванне на гражданско дружество, протокол от общо събрание, пълномощно, договор за възлагане на обществена поръчка и заявление за регистрация.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 4 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

За пълнота следва да се посочи, че при установената фактическа обстановка законосъобразен се явява изводът, че Обединение „Консорциум Светлина за Пловдив“е допуснало нарушение на чл. 132, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗДДС, като за това нарушение се следва санкция по реда на чл. 178 ЗДДС , като наложената глоба в размер на 500 лева е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни мотиви за размера й не се дължат.

Налице са обаче основания за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Наказаният субект физическо лице Г. Н. Т. не е пасивно легитимиран да отговаря за извършеното нарушение, съответно не може да носи аминистративнонаказателна отговорност. Съгласно изричния текст на чл. 178 ЗДДС легитимиран субект на нарушението е самото данъчно задължено лице, в случая – Обединение „Консорциум Светлина за Пловдив“, а не неговия ***.

Особеност на процесния случай е, че ДЗЛ е не физическо лице или юридическо лице, а консорциум, тоест дружество по ЗЗД / ДЗЗД/. Не подлежи на съмнение в доктрината и съдебната практика, че принципно гражданското дружество по ЗЗД (за разлика от търговските дружества по ТЗ) не представлява самостоятелен субект на гражданското право, различен от изграждащите го членове, нито притежава собствено обособено имущество, различно от имуществото на съдружниците. В този смисъл в гражданския оборот ДЗЗД не притежава правосубектност, не е самостоятелен носител на права и задължения, като на основание: - чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците, като ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни; - чл. 361 ЗЗД ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите. Поради изложено както в теорията, така и в трайната съдебна практика се приема, че доколкото ДЗЗД е неперсонифицирано образование, което не разполага с обща правосубектност, задълженията и отговорността на ДЗЗД, всъщност 5 представляват задължения и отговорност на неговите членове. Посоченото, обаче представлява само общото правило, което урежда типичната хипотеза на участие на ДЗЗД в гражданския оборот.

По силата на нарочно уредени фикции, обаче законодателят е придал специална правосубектност на ДЗЗД само за даден обособен кръг от правоотношения и само за дадени клонове на правото. Типичният пример е в трудовото право, в което според параграф 1, т. 1 от ДР на КТ на неперсонифицираните образования, каквото е ДЗЗД е придадена специална правоспособност и дееспособност на работодател в трудовото правоотношение, като в това си качество могат да участват като страна в граждански дела по ГПК по трудови спорове. Така Решение № 203 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 177/2010 г. на Върховен касационен съд.

Същевременно в чл. 412а, т. 2 КТ изрично е предвидено, че могат да се налагат имуществени санкции на работодатели, които са дружества по ЗЗД, въпреки че са неперсонифицирани. Тоест по силата на изрична законодателна фикция ДЗЗД се явява административно-наказателно отговорно по КТ, независимо, че не притежава собствено имущество. Така Решение № 163 от 17.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3585/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 407 от 13.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3518/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1270 от 20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1211/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.