Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 301 от 27.05.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 46/2026
Вид
Решение № 301
Подписан
27.05.2026
В сила
08.07.2026
Състав
ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, т. 9 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Разград, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100046 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980, с която са предявени обективно съединени искове срещу П. Н. Н. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 152,95 евро, дължима по договор № 506218443 от 31.08.2023 г. и партиден номер М7153494, формирана, както следва: 77,13 евро месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 16.10.2023 г. до 15.04.2024 г. (период на изискуемост на задължението от 20.11.2023 г. до 01.06.2024 г.), начислени съгласно условията на рамков договор № 506218443 от 31.08.2023 г.; 52,15 евро начислени неустойки за невърнато оборудване по ценова листа; 23,67 евро мораторна лихва, изчислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а именно от 27.09.2023 г. до 04.12.2025 г., както и законната лихва върху общата сума на главницата (129,28 евро) от датата на образуване на настоящото производство до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по настоящото и в заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Сочи, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и П.

Н. Н. бил сключен договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер 506218443 от 31.08.2023 г. и партиден номер М7153494. Към договора били сключени Приложение № 1 и Допълнително приложение за услуги от 31.08.2023 г. за мобилна услуга с номер *** с план Unlimited Special и телевизионна услуга с номер 201005384530 с план ТВ 200+ със стандартна месечна такса 37,99 лв. и преференциална месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв., сключени за срок от 24 месеца.

За периода от 07.08.2023 г. до 06.01.2024 г. (с период на изискуемост на задължението от 11.09.2023 г. до 20.03.2024 г.) било извършено изпълнение от страна на дружеството по горепосочения договор по партиден номер М7153494, но ответникът не заплатил възникналите задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени месечни абонаментни такси и електронни съобщителни услуги в размер на 77,13 евро. За дължимостта на сумата били издадени и приложени към исковата молба първични счетоводни документи – месечни фактури, както следва: №№ 473289554/11.09.2023 г. с падеж 26.09.2023 г. за 17,54 евро;

1

474774187/10.10.2023 г. с падеж 25.10.2023 г. за 14,82 евро; 476248055/10.11.2023 г. с падеж 25.11.2023 г. за 14,32 евро; 477730323/11.12.2023 г. с падеж 26.12.2023 г. за 17,52 евро и 479221404/09.01.2024 г. с падеж 24.01.2024 г. за 12,93 евро.

С оглед просрочените задължения за посочения период от 07.08.2023 г. до 06.01.2024 г., на 02.04.2024 г. процесният договор № 506218443 от 31.08.2023 г. със системен партиден номер М7153494 бил прекратен и за останалите услуги, поради неплащане, продължило повече от 124 дни, съгласно ОУ, като била начислена неустойка в общ размер на 52,15 евро, за която също били издадени и приложени към исковата молба първични счетоводни документи, както следва: фактура № 903299324/04.02.2024 г. с падеж 20.03.2024 г. за 51,13 евро, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник за телевизионна услуга с номер 201005384530 и фактура № 902600011/29.09.2023 г. с падеж 29.09.2023 г. за 1,02 евро, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения. Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на рамков договор № 506218443 от 31.08.2023 г. за услугата по партида № М7153494, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ.

Мораторната лихва в размер на 23,67 евро от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, била начислена за периода от 27.09.2023 г. до 04.12.2025 г.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1220/2025 г. по описа на Районен съд Тутракан, като същото било отхвърлено, поради което предявява настоящите осъдителни искове за парично вземане в общ размер на 152,95 евро.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника на 02.03.2026 г. и в срока по чл. 131 от ГПК същият не е депозирал отговор.

С молба с вх. № 5789/14.05.2026 г. по хода на делото ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, което е оставено от съда без уважение, поради задължението му да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца в качеството на мобилен оператор-доставчик и ответника в качеството на абонат-потребител, е сключен договор № 506218443 за електронни съобщителни услуги от 31.08.2023 г. с предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Установява се, че по силата на уговореното в него, същият е в сила, докато е налице действащо Приложение или друго Споразумение за ползване на услуги, сключени към него.

Към процесния договор № 506218443 за мобилни услуги от 31.08.2023 г. е сключено Приложение № 1 – цени и условия за ползване на пакет телевизия и мобилна гласова услуга от 31.08.2023 г.

Към процесния договор № 506218443 за мобилни услуги от 31.08.2023 г. е сключено Приложение № 3 – ценоразпис на А1 България за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги към мобилни услуги от 31.08.2023 г.

Към процесния договор е сключено и допълнително приложение към Приложение № 1 – условия за ползване на телевизионна услуга, чрез интернет приложение или крайно устройство от 31.08.2023 г.

Приложен е по делото Приемо-предавателен протокол за предоставено крайно устройство от 31.08.2023 г. - STB SDMC DV9161 (AndroidTV).

Представени са и допълнения към Приложение № 1 към договор № 506218443 за мобилни услуги от 31.08.2023 г. – допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите, Закона за електронните съобщения и Регламент /ЕС/ 2016/679.

Приложени са и следните фактури: № 0473289554/11.09.2023 г.; № **********/10.10.2023 г.; № 0476248055/10.11.2023 г.; № 0477730323/11.12.2023 г.; № 2

***/09.01.2024 г.

По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните потребители на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между страните договорни отношения.

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 1220/2025 г. по описа на Районен съд Тутракан, заявлението по което било отхвърлено, поради което ищецът предявява настоящите осъдителни искове за парично вземане в общ размер на 152,95 евро.

За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, е нужно да бъдат установени като настъпили следните факти: валидно сключен между страните Договор № 506218443 от 31.08.2023 г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги, посочени в приложенията, съответно - приемо-предавателен протокол към договора за предоставено крайно устройство. В качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, ищецът следва да е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер. За валидното възникване на вземане на ищеца, следва да са осъществени и предпоставките, даващи му основание едностранно да прекрати договорните отношения с ответника и момента на това прекратяване, както и наличие на уговорени неустойки и размера на претенцията за тях.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява сключването на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги от ищеца на ответника, вида и стойността на услугите, съобразно представените приложения, образуването на дължимите по договора месечни вноски от абоната в представените по делото фактури.

Установява се и предоставянето на крайно устройство, индивидуализирано в исковата молба, с приемо-предавателен протокол от същата дата, с което е удостоверено, че ответникът е получил устройството. Дължимите месечни вноски по договора също са отразени във фактурите, издавани от продавача по договора за услуги.

По делото са представени ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България ЕАД, ценоразпис на А1 за клиенти по договор, както и фактури, обективиращи задълженията на абоната.

В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги в периода 07.08.2023 г. – 06.01.2024 г. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на оператора на мобилна комуникационна мрежа, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените мобилни услуги. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това, операторът да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги – пренос на глас, на данни и пр. разписани в ОУ.

Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителското устройство трафик на услуги, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях.

При определяне на тяхната стойност съдът съобрази, както представените по делото фактури, отразяващи тяхната стойност, така и факта, че ответникът не е оспорвал 3 правилното им начисление като вид, количество и размер.

Ето защо, претенцията за сумата от 77,13 евро, като стойност на месечна абонаментна такса за потребени услуги, при липса на твърдения, респ. доказателства за погасяване на това задължение се явява доказана по основание и размер.

По договор ответникът е получил и крайно устройство STB SDMC DV9161 (AndroidTV), като с подписването на приемо-предавателния протокол от 31.08.2023 г., е декларирал получаването на вещта, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил това си задължение.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на 52,15 евро, съдът намира, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника, поради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен. Както се приема в съдебната практика, в случаите на невръщане на предоставено устройство да се дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, представлява клауза с неясен характер, защото липсва конкретизация относно крайния размер на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 от ЗЗП), а именно ценоразпис на оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 от ЗЗП), поради това, че не се държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение, което не е в зависимост от момента на предсрочното прекратяване на договора и дължимото обезщетение винаги е равно на цената на ново устройство. Налице е обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 от ЗЗП.