Решение № 3422 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110150844 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба от С. Б. П. против Б..П.П. с искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Магазинер гориво и смазочни материали“ и да бъде заплатено обезщетение в размер на 8010 лева за периода от 13.10.2025 г. до 13.04.2026 г. Ищцата твърди, че била служител на ответника на тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 1335 лева. Със Заповед № Д-73 от 13.10.2025 г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото отношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Оспорва законосъобразността на тази заповед, както и извършването на посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че тежестта на наказанието била прекомерна. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищцата е била негов служител на посочената длъжност, последното трудово възнаграждение, издаването на процесната

Заповед за прекратяване на правоотношението от 13.10.2025 г. Твърди, че на 25.08.2025 г. установил, че на 24.08.2025 г. други двама негови служители били задържани от служители на СДВР в опит да отнемат общо 40 литра гориво от него. Служителите обяснили, че били закупили това гориво от ищцата. На 09.09.2025 г. ответникът изискал от нея обяснения по реда на чл.

193, ал. 1 КТ. Процесната заповед, както и декларация по чл. 333 КТ били връчени на ищцата на 14.10.2025 г. Счита, че разпоредбите на чл. 193, чл. 194, чл. 195 и чл. 189, ал. 1 КТ били спазени, а заповедта – законосъобразна. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа исканията си. Ответникът не се явява, изпраща представител, чрез когото 1 също поддържа исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител към ответника на длъжност „Магазинер ГСМ“, че последното трудово възнаграждение възлиза на 1335 лева, както и налагането на дисциплинарното наказание и прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № Д73 от 13.10.2025 г.

От ищцата е представен препис на трудовата книжка (л. 5 – л. 7 от делото). Посочено е, че трудовото правоотношение е възникнало на 01.01.2025 г. като липсва вписване на прекратяването му, както и посочване на основанието за това. Представен е и препис от Заповед № Д-73 от 13.10.2025 г.

(л. 8 от делото), връчена на ищцата на 14.10.2025 г.

От ответника по делото е представен препис от длъжностната характеристика на ищцата (л. 37 – л. 38 от делото), връчена лично на 30.11.2020 г. Посочени са: материално-отчетническа отговорност за повереното имущество – техника и материали с грижа на добър стопанин; задължение да бъде лоялна към работодателя, да не злоупотребява с доверието му и да пази доброто му име. Представен е препис от Доклад № 6607-334 от 25.08.2025 г. (л. 33 от делото), от който се установява, че на тази дата инж. Д.И. – служител на ответника – е подал сигнал за това, че ищцата е продала на двама други служители по 20 литра нафта на всеки от тях.

Представен е и препис от искане за обяснение № 93-03-222 от 04.09.2025 г., (л.

34 от делото), с което на ищцата са поискани обяснения. Искането е получено от ищцата на 09.09.2025 г. и на същата дата от нея са дадени обяснения (л. 35 от делото), в които нарушението на трудовата дисциплина е оспорено. На ищцата също така е била представена декларация (л. 36 от делото), в която същата е заявила, че не се ползва от специална закрила при уволнение на основание чл. 333 КТ.

Всички останали представени по делото писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

Като свидетел по делото беше разпитан В. Т. Г. – служител на ответника от четири години, като шлосер. Заявява, че познава ищцата. Работила за Б., като масларка, но не помни от кога и до кога. На 24.08.2025 г. бил нощна смяна. Ищцата му предложила две туби с нафта от масларното, които той приел. Били две туби по 10 литра, общо 20 литра, за 30 лева, по 1,5 лева литъра. През нощта дошли полицаи, които хванали тубите в колата на свидетеля. Той ги получил от ищцата и ги оставил в колата. От 2-ро РПУ тубите били иззети, а свидетелят бил задържан за 24 часа: от 02:00 часа през нощта на 24.08.2025 г. до 02:00 часа на 25.08.2025 г. Разпитан бил през нощта в районното. В 19:00 часа отишъл на работа и ищцата му предложила да закупи нафтата. В 19:30 часа бил взел тубите, платил ги и ги занесъл в колата.

Свидетелят и друг път взимал нафта от ищцата и към настоящия момент не бил уволнен.

Като свидетел по делото беше разпитан и Н. В. И. – служител на ответника, като машинист от 17 години. Познава ищцата, работела като масларка. Заявява, че била на работа на 24.08.25 г. Не знае нейното работно време. Неговото било от 19:00 часа до 07:00 часа и тя в 19:00 часа била там.

Свидетелят бил сам. Отивайки на работа, минал покрай канцеларията и тя му 2 каза, че има две шишета от по 10 литра с дизелово гориво, които можел да вземе. Не знае от къде ги била взела. Били оставени зад халето и тя му казала от там да си ги вземе. На 1,5 лева за литър му ги дала. Свидетелят ги взел.

Сложил ги в колата си. Дал парите предварително, след което минали 2-3 часа, отишъл до колата си и го арестували. Имало полицейска акция. Пред полицията казал че купил горивото от ищцата. Купувал бил и друг път дизелово гориво и то винаги от С. П.. Нямали предварителна уговорка, тя на този ден да му задели и той да купи от нея гориво. Свидетелят не знае как се отчитат и осчетоводяват тези туби. В този случай бил задържан от районното, преди това не бил задържан. Не знае дали С. била задържана във връзка с процесния случай. В РПУ-то бил задържан за 24 часа. Разпитът се провел на сутринта на следващия ден. Наказан бил за този случай от работодателя, но не бил отстранен от работа.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е директна последица от налагането на дисциплинарното наказание, което налага проверка за това дали същото е наложено при спазване на законовите изисквания в рамките на уредените в закона преклузивни срокове. Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест на работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта на наложеното наказание. Нарушението на трудовата дисциплина съдът приема за установено от показанията на свидетелите, от които се установява, че на 25.08.2025 г. ищцата е продала имущество на ответника – общо 40 литра дизелово гориво – за общо 60 лева, с което е злоупотребила с доверието на работодателя и се е разпоредила с негово имущество, като по този начин е нарушила задълженията си, описани в длъжностната характеристика.

Спазването на процедурата по чл. 193 КТ се установява от представеното искане за даване на обяснения, получено редовно от ищцата. От представения доклад се доказва, че нарушението е установено на 25.08.2025 г. Наказанието е наложено с издаване на заповедта на 13.10.2025 г., т.е. сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени. По отношение съобразяване тежестта на наказанието съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определянето му се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Установените като извършени от ищцата действия, представляват нарушения на основни и определящи за длъжността трудови нарушения и като ги разгледа в тяхната съвкупност, съдът ги счита за достатъчно тежки и обосноваващи налагането на посоченото наказание.

В заключение съдът намира, че нарушението на трудовата дисциплина е доказано, процедурата по налагане на наказанието е проведена законосъобразно и същото е обосновано с оглед тежестта на нарушението.

3

Заповедта е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като обусловени от него на отхвърляне подлежат и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ: съгласно тази разпоредба работникът или служителят може да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. От представената по делото трудова книжка се установява, че в нея не е вписано основание за прекратяване на трудовото правоотношение, въпреки че в заповедта за уволнение такова е вписано – чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ. Въпреки че липсата на такова вписване представлява пропуск от страна на работодателя, законът не предвижда този иск като средство за отстраняването му. Предметът на този иск е привеждане на основанието, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи с основанието, на което трудовото правоотношение действително е прекратено. Чл. 349, ал. 2 КТ урежда задължение за работодателя точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данните, които се съдържат в него и настъпилите промени в тях, включително и датата и основанието за прекратяването на трудовото правоотношение – чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ – но не предвижда лице, което да следи за спазването на това задължение и не урежда иск за вписване на невписано обстоятелство.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не позволява разширително тълкуване, тъй като на основание чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Налага се изводът, че в случая искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е лишен от предмет и следва да бъде оставен без разглеждане.

С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.

От него се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени заседания съдът определя на 100 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. Б. П., ЕГН:

********** със съдебен адрес гр. *** против Б. – П.П., ЕИК: ***, с адрес на управление гр. *** искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението по чл. 326, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването на работа на длъжността „Магазинер гориво и смазочни материали“ и за заплащане на обезщетение в размер на 4095,45 евро за периода от 13.10.2025 г. до 13.04.2026 г., през което време ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното уволнение.

ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН: **********, да заплати на Б. – П.П., ЕИК: ***, направените по делото разноски в размер на 100 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 23.02.2026 г., на 4 основание чл. 315, ал. 2 ГПК.