Определение № 16238 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16238 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20261100104562 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Г. П. Г., в която Българската държава и ВКС посочени като ответници. са

Исковата молба представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. чл. 57, ал.1 от Конституцията.

Сред множество цитати и несвързани изречения е посочен влязъл в сила съдебен акт на ВКС по гр.д. № 516/2011 г., с който е потвърдено определение за прекратяване на производство срещу съдия, като ВКС се е позовал на чл.132 от Конституцията. Наред с това в исковата молба са посочени множество дела на РС-Варна и имена на съдии, за които също се твърди, че са извършили умишлени престъпления от общ характер.

Ищецът претендира обезщетение в общ размер от 90 000 лева, което да бъде заплатено на множество юридически лица, които не са страни по делото.

В исковата молба ищецът твърди, че са извършени умишлени престъпления от общ характер от съдии, без да сочи конкретна присъда, с която да са установени тези престъпления, макар да се позовава на чл.132, ал.1 от Конституцията. Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Непосочването на конкретна присъда обосновава извод за несериозност и изначална необоснованост на фактическите и правни аргументи, като целта на исковата молба не е реална защита на накърнено субективно гражданско право. При извършена справка в ЕИСС се установява, че в периода 2020 г. до 30.04.2026 г. ищецът е образувал общо 121 дела срещу държавата и съдебни органи, както и срещу отделни съдии, по всяко от които твърди осъществено престъпление, без да сочи конкретна присъда, в резултат на което делата са прекратени.

1

Допустимостта на осъдителен иск, независимо от функционалния имунитет на съдиите по чл. 132 от КРБ, предполага да се изследва наличие на противоправни действия на съдии

Разглеждането на иска по същество би означавало настоящият състав да извърши проверка на законосъобразността на посочените в исковата молба множество съдебни актове – по гр.д. № 516/2011 г. на ВКС, по гр.д. № 690/2025 г. на РС -Варна, гр.д. № 920/2025 г. на РС-Варна, гр.д. № 919/2025 г. и № 2504/2025 г. на РС-Варна, което е недопустимо като излизащо извън законоустановения инстанционен контрол на съдебните актове. На практика ищецът се домогва да обоснове вреди от окончателен съдебен акт, който твърди, че е незаконосъобразен.

На последно място, признаването на правото на лицата да търсят вреди от незаконосъобразен окончателен съдебен акт отваря пътя към неограничена по брой и неконтролируема по основания проверка, излизаща извън правомощията на съдилищата.

По така изложените съображения, съдът намира, че подадената от ищеца искова молба е недопустима и подлежи на връщане, а производството по гр.д. № 4562/2026 г. – на прекратяване.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, на Г. П. Г. исковата молба и прекратява производството по гр.д. № 4562/2026 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на едноседмичен срок от връчването. обжалване пред

Софийски апелативен съд в

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2