Решение № 255 от 11.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Русе, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200597 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. К., ЕГН: ***, с адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Лицето, съставило АУАН, не притежавало компетентност да съставя актове за нарушения по ЗДвП. При издаването на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен характер, без да бъдат сочени конкретни такива, което довело до неправилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Направените в АУАН констатации не отговаряли на действителната фактическа обстановка.

1

Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следвало от нормите на чл. 42, т. 5, чл. 57, ал.

1, т. 6 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Нарушено било изискването за посочване на нарушените законови разпоредби, което би било изпълнено когато се посочи точното и пълно наименование на нормативния акт. Липсвало положителен отговор от административнонаказващия орган на въпроса имало ли извършено деяние от нарушителя, какво било то по вид и било ли извършено виновно. В АУАН и НП не били посочени датата, часа и мястото на извършване на нарушението. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 15.03.2023 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 02.03.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г. на директора на РД „АА“ – Русе е издадено за това, че на 28.11.2022 г., около 14,50 ч, в гр.

Русе, на ГКПП „Приста“ – входа на гр. Русе, водачът Д. К. управлявал товарен автомобил марка „МАН ТГА“ – МПС от категория N3, с рег. № СТ 9520 РР, с прикачено полуремарке от категория О4 с рег. № СТ 2635 ЕН, като извършвал обществен превоз на товар – въглища, видно от пътен лист № 115841/28.11.2022 г. и товарителница № 000302/28.11.2022 г. В мотивите на наказателното постановление е посочено, че водачът, разполагайки си кантарна бележка, подписана лично от него, бил наясно с претоварването на превозното средство и не възразил срещу това, като водачът, приемайки транспортните документи без възражение, се съгласил, че управляваното от него ППС било с маса, надвишаваща нормите. Нямало данни за издадено за този превоз разрешително от администрацията, управляваща пътя.

2

От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

Н а 28.11.2022 г. водачът жалбоподател Д. К. потеглил с управлявания от него състав от ППС – товарен автомобил марка „МАН ТГА“ с рег. № СТ 9520 РР, с прикачено полуремарке рег. № СТ 2635 ЕН, от с. Медникарово, обл. Стара Загора, от „Рудник № 3“, натоварен с 27 300 кг въглища. На същия ден, около 14,50 ч, на КПП „Приста“, на входа на гр. Русе, жалбоподателят К. бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ – Русе, в състав св. К. Ц. и Г.

Г.ев. При проверката К. представил намиращите се у него документи – Кантарна бележка от 28.11.2022 г., Пътен лист № 0000115841 и Товарителница № 0000302/28.11.2022 г. Била е извлечена и информация от дигиталния тахограф, с който бил оборудван управлявания от водача К. влекач, от който е приложена разпечатка към делото относно режима на работа, почивка и движение на товарния автомобил. Преглеждайки данните от кантарната бележка служителите на РД „АА“ – Русе установили, че общото тегло на композицията било 42 620 кг и тя превишавала с 2 620 кг максимално допустимата такава съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че са допуснати нарушения във връзка със съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление съдържа всички реквизити по чл. 57 ЗАНН и е издадено в съответствие, а не в противоречие на същите, 3 както твърди жалбоподателят. Не се подкрепят от отразените обстоятелства в АУАН и НП доводите в жалбата, че не са посочени датата и мястото на извършеното нарушение. Съвсем ясно и конкретно за дата е посочен 28.11.2022 г., включително и часа на установяване на нарушението – 14,50 ч.

Мястото е също ясно и конкретно посочено – КПП „Приста“ – вход на гр.

Русе, което позволява в достатъчна степен неговата конкретна индивидуализация. Поради това са неоснователни развитите в тази насока възражения на жалбоподателя за липса на място и дата на извършване на нарушението. В наказателното постановление са отразени всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението, следователно и тези доводи, развити в жалбата, се явяват неоснователни.

Видно от представеното писмено доказателство – Длъжностна харкатеристика на инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“ в Раздел V – „Преки задължения“, т. 7 е посочено, че служителят Ц. е компетентен да съставя АУАН при констатирани административни нарушения. Същият принадлежи към звено, осъществяващо пътен контрол, а на основание чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Безспорно актосъставителят Ц. като служител на РД „АА“ – Русе притежава качеството на длъжностно лице, следователно твърденията за некомпетентност на актосъставителя се явяват неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото.

Неоснователни са развитите твърдения на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на наказателното постановление, защото не било изписано пълното наименование на цитираните в АУАН и НП нормативни актове. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗНА законите се обнародват в Държавен вестник, като след тяхната промулгация, чийто последен заключителен етап е изтичането на съответния срок за съобщаването му след обнародването му в Държавен вестник, се предполага, че законът е станал достояние на всички граждани на Република България.

Жалбоподателят е бил длъжен да знае какви нормативни актове действат на територията на страната, още повече че същият е правоспособен шофьор и трябва да бъде наясно със Закона за движението по пътищата. Видно от текста на самата жалба посочването на нормативни актове с абревиатури по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

4

Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми са определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ е въведено ограничение на максималната маса от 40 т или 40 000 кг. За движение на ППС, превишаващо тази маса , е необходимо разрешение от администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Когато едно превозно средство или състав от пътни превозни средства надвишава допустимата максимална маса, то по смисъла на § 6, т. 23 ЗДвП превозното средство се явява извънгабаритно.

От обективна страна се установява, че водачът Д. К. е управлявал състав от ППС (съчленно ППС), състоящ се от товарен автомобил с две оси МАН ТГА“ с рег. № СТ 9520 РР, с прикачено полуремарке с три оси рег. № СТ 2635 ЕН, като масата на композицията била 42 620 кг при допустима такава, без издадено разрешение за ползване на пътищата от извънгабаритно/тежко превозно средство, от 40 000 кг съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. От субективна страна водачът е извършил нарушението с пряк умисъл, защото е съзнавал, на базата на носените в него документи, че превозното средство е тежко и за него няма издадено разрешение за ползване на пътя. Въпреки това е привел в движение състава от ППС и го е управлявал по маршрута с. Медникарово, обл. Стара Загора – гр. Русе, като в рамките на последното населено място е бил спрян за проверка и е било констатирано извършеното нарушение.

Нарушението в случая е било установено въз основа на документ, издаден при натоварването на автомобила, а именно кантарна бележка. В този документ, очевидно издаден от автоматизирано устройство, се съдържат данни за товародателя, за получателя, за превозното средство, за брутното, нетното и теглото на превозното средство, Кантарната бележка съдържа и подпис на оператора. Съдържат се данни за датата и часа на претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация, еднозначно обвързват тази кантарна бележка с процесния обеществен превоз на товари. Не се оспорва, че кантарната бележка е била у жалбоподателя, в качеството му на 5 водача на ППС, при което той очевидно бил наясно с данните от измерването и ги приел без възражения. Истинността на представения документ за товара не била оспорена от жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.

Съдът единствено не е съгласен с изводите на административнонаказващия орган да определи максималния размер на административното наказание „глоба“. В настоящия случай няма данни жалбоподателят К. да е извършил друго нарушение, което обстоятелство се явява смекчаващо вината такова. Единствено като отегчаващо вината обстоятелство може да се вземе предвид степента на превишаване на допустимата максимална маса, като в конкретния казус тя е превишена с близо 6,55%, поради което административното наказание следва да бъде индивидуализирано около минималния размер.

При това положение наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната част и наложеното наказание „глоба“ да бъде редуцирано до 750 лв.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004122/08.02.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Д. К. К., ЕГН: ***, с адрес ***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „А“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „глоба“ на 750 лв.