Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8562 от 11.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59292/2023
Вид
Решение № 8562
Подписан
11.05.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8562 гр. София, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110159292 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу ****, с която са предявени евентуално съединени помежду си искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.04.2023 г., а именно: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – нищожност поради заобикаляне на закона, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 5 050 лв., представляващо платена без основание сума по нищожната клауза, ведно със законната лихва от 30.10.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.04.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 5 000 лв., при лихвен процент в размер на 35 %, равняващ се на 1 750 лв., и посочен ГПР в размер на 49.66 %, като се задължил да върне заема на 18 месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 5 050 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис. Релевира възражения за нищожност на 1 целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона.

Счита, че той съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Счита, че договорът е нищожен и поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Твърди, че задълженията му по договора са изцяло погасени.

Счита, че платената от него сума въз основа на нищожната клауза е платена без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „***“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител, поради което чл. 5 от договора за кредит е индивидуално уговорена клауза, защото е включена в договора по избор на потребителя.

Сочи, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора за кредит и на договора за гаранция, като преди сключването на договора системата автоматично е показала дължимите такси към „***“ и той е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за кредит при посочените условия, поради което е налице яснота и информираност на потребителя при вземане на решението за сключване на договора, респ. не се касае за заблуждаваща търговска практика. Акцентира, че дори ако е вярно, че той е узнал едва след сключването му, че трябва да обезпечи кредита, е могъл в 14-дневен срок от сключването на договора да се откаже от него, без да дължи обезщетения или неустойки, но не е упражнил това свое право. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С протоколно определение от 11.04.2024 г. е допуснато увеличение размера на предявения осъдителен иск до сумата от 28.88 лв., представляваща цялото вземане на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и за осъждане на ответника да върне на ищеца платена по повод на нея парична сума.

Kогато се иска прогласяване недействителност на сделка/договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът следва да съобрази, че е сезиран с множество 2 обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката/договорната клауза. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност, защото ако сделката/договорната клауза е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Ето защо и съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.

№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът счита, че обективно съединените искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.04.2023 г. на различни основания, с които е сезиран, следва да се разгледат при условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото.

Първо следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата поради противоречие със закона, включително поради неравноправност, и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъде разгледан искът за прогласяване нищожност на клаузата на другото релевирано основание – поради заобикаляне на закона.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.04.2023 г. и неговото съдържание, по който ответникът му е предоставил в заем сумата от 5 000 лв., както и твърдяното противоречие на закона, включително твърдяната неравноправност на договорни клаузи.

В случая с Определение № 7388/16.02.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/19.04.2023 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 5 000 лв. От доказателствата по делото е видно, че той е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6 от договора той е сключен при Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ****.

С договора ищецът в качеството на кредитополучател е поел задължение да върне на ответника в качеството на кредитор сума в общ размер на 6 750 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва, като сумата подлежи на връщане на 18 броя погасителни вноски. Страните са договорили лихвен процент в размер на 35 % и ГПР в размер на 49.66 %. Посочено е в чл. 4 от договора, че общият разход по кредита е в размер на 1 750 лв. и включва лихвата.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

3

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Възражението на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, е неоснователно. Този извод следва при съвкупната преценка на представения по делото екземпляр от договора, от който и без необходимост от специални знания е видно, че е спазено изискването за шрифт и за яснота и разбираемост на текста, и на заключението на съдебно-техническата експертиза, от което се изяснява, че на 19.04.2023 г. от системата на ответника е изпратена електронна поща до посочен от клиента мейл, съдържаща Стандартен европейски формуляр, Погасителен план, Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ № ***/19.04.2023 г. и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ****, като документите са получени същия ден.

Съгласно т. 1.4. от Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на **** /относно приложимостта на които към процесния договор за кредит страните не спорят/, за да бъде разгледано заявлението на кредитоискателя, последният е длъжен да предостави всички изисквани от дружеството данни, информация и обезпечения /ако такива са необходими за одобряването на потребителския кредит/. В случая в представения Стандартен европейски формуляр е посочено, че кредиторът изисква като обезпечение по договора за кредит договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя, както и че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредиполучателя ще бъдат в размер на 5 050 лв., като те не се включват в ГПР по кредита. Съгласно възприетата в т. 2 от общите условия дефиниция „гарант“ е одобрено от дружеството юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя на дружеството по конкретен договор за потребителски кредит, а „поръчител“ е одобрено от дружеството физическо лице, предложено от кредитополучателя, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя към дружеството по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Посочено е, че със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за 4 кредит, като е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Възражението на ищеца за нищожност на договора за поръчителство поради липса на съгласие, обосновано с твърдения, че не го е подписал, съдът намира за неоснователно. Този извод следва както от обстоятелството, че договорът за поръчителство /подобно на договора за кредит/ е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според което третата стъпка от заявлението за отпускане на кредит на интернет страницата на **** е свързана с попълване на предпочитаното обезпечение – физическо лице /личен гарант или поръчител/ или юридическо лице /гаранция от „****“/, като в случая в системата на ответника са налице данни за успешно попълнена трета стъпка чрез избор на гаранция от „****“, в който случай информационната система автоматично визуализира калкулираните такси на съответните падежни дати, след което ответникът преглежда заявката и оценява кредитоспособността на клиента и взема решение, като в случай на одобрение му изпраща електронна поща на посочен мейл заедно с проект на документи за сключване на договора за кредит, генерирани от системата въз основа на посочените параметри от клиента, като се извършва потвърждение на договора чрез СМС през мрежа на комуникационен оператор на посочен от кредитоискателя мобилен телефон. Следователно, избирайки да обезпечи искания кредит с гаранция от „****“ при визуализираните по време на избора такси, изпращайки заявката за кредит до ответника, съдържаща този избор, получавайки документите за сключване на договора за кредит въз основа на така зададените критерии /включително направен избор за предоставяне на гаранция от „****“/ и потвърждавайки чрез СМС желанието си да сключи договора при тези условия, ищецът еднозначно е изразил съгласие да сключи не само договора за кредит, но и договора за поръчителство. Страните не спорят, че възнаграждението, което ищецът дължи по този договор, е в размер на 5 050 лв.