Решение № 4664 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4664 гр. С., 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506227 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 15.3.2022 г. на ответника „ЗД Б.И.“ АД срещу решението от 22.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 57142/2021 г. на Софийски районен съд, 78 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. Г. Х. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 3517,80 лева до 5917,80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 30.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 1359,88 лева - деловодни разноски.

Жалбоподателят поддържа, че решенето на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е уважен искът за претърпени имуществени вреди в размер на 2400 лева, е неправилно поради необоснованост. Искът за обезщетение за вреди, изразяващи се в разходи за силна храна, лекарства, транспорт, болногледач и рехабилитация, не бил доказан. Според заключението на СМЕ ищецът имал нужда от силна храна за един месец, а не 1 за осем, като не били представени платежни документи, от които да се установи, че такава е закупувана. Не били представени доказателства за закупуването и стойността на обезболяващи медикаменти. Разходите за болногледач били необходими само за два месеца, а и липсвали доказателства за извършването им – нито бил представен договор, нито доказателства за плащане. Липсвали доказателства за проведена рехабилитация – договор и документи за плащане, като според вещото лице половината от необходимите процедури се поемали от бюджета на Здравната каса. Разходите за транспорт не били доказани, като по отношение на тях не се доказвала и причинната връзка с уврежданията. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ищец по иска С. Г. Х., в откритото съдебно заседание поред въззивния съд, оспорва жалбата, като счита решението на СРС за правилно в обжалваната част и моли въззивния съд да го потвърди.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.

Ищецът С. Г. Х. твърди, че на 30.4.2019 г., в гр. С., вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил, чийто застраховател на гражданската отговорност е ответникът, претърпял ПТП.

Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания в размер на 8957,00 лева. Сочи, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но той не сторил това. Ето защо претендира обезщетение в посочения размер, заедно със законната лихва от 30.4.2019 г. до погасяване.

Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5917,80 лева. От мотивите се изяснява, че от тази сума 3517,80 лева са разходите за лечение, с изключение на този за избор на екип, а 2400 лева - установените от разпитания свидетел, а именно: 200 лева - за закупуване на аналгини, обезболяващи, мехлеми, превръзки; 500 лева – за специална храна - телешко месо, зеленчуци, плодове, 900 лева - за рехабилитатор, 600 лева /по 200 лева за три месеца/ - за болногледач; 200 лева - за транспорт до болничното заведение за контролни прегледи и нови операции.

В частта, с която искът е уважен за сумата 3517,80 лева, решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила, а също и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 5917,80 лева.

Предвид наличието на влязло в сила решение по иска за обезщетение на част от имуществените вреди, както и влязлото в сила решение по иска за неимуществени вреди /представено по делото/, настоящият състав на въззивния съд намира, че между страните със сила на пресдъдено нещо са установени следните обстоятелства от фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което на ищеца са причинени описаните в исковата молба увреждания на здравето /чл. 299 ГПК/.

Пред настоящата инстанция спорни са следните въпроси: доказано ли е по делото извършване на всички присъдени разходи от 2400 лева, както и има 3 ли причинна връзка между уврежданията и тези разноски, по които въззивният съд намира следното:

Фактът на извършване на разходи за лечение и свързаните с тях може да се докаже с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Липсата на документи за покупки и ползвани услуги не води до извод за неосъществяването им. В случая ищецът е ангажирал свидетелски показания, според които са сторени разходи от 2400 лева, както следва 200 лева - за закупуване на аналгини, обезболяващи, мехлеми, превръзки; 500 лева – за специална храна /телешко месо, зеленчуци, плодове/, 900 лева - за рехабилитатор, 600 лева /по 200 лева за три месеца/ - за болногледач; 200 лева - за транспорт до болничното заведение, за контролни прегледи и нови операции.

От показанията на свидетеля съдът намира за доказан факта на извършване на всички посочени от свидетеля разходи, с изключение на тези за транспорт. От събраните доказателства не може да се изясни каква част от тези 200 лева е била за транспорт /гориво и паркинг, както сам сочи свидетелят/. Няма данни за брой пътувания, разходите за които се претендират, маршрут, период. При това положение няма как съдът, дори и по реда на чл. 162 ГПК, да ги определи. Не се доказва и причинната връзка.

Останалите разходи обаче се доказва да са извършени. За да е основателна претенцията за всеки от тях, следва да се докаже наличието на причинна връзка с процесните травматични увреждания.

От заключението на СМЕ, неоспорено от страните /включително и от ищеца/, се доказва, че последният имал нужда от медикаменти за 20 до 30 дни /в зависимост от вида на лекарството/, като общата стойност на тези медикаменти за необходимия период възлиза на 173,22 лева. Ето защо и доколкото за останалата част от разходите за лекарства не се доказва да има причинна връзка с процесното събитие, то претенцията по това перо е основателна до 173,22 лева.

Според заключението на СМЕ ищецът е имал нужда от силна храна телешко месо, риба. млечни продукти, за един месец, като стойността на тази храна за периода е 102 лева, до която сума претенцията е основателна. За период и размер посочените ищецът не доказва причинна връзка.

Според заключението на СМЕ ищецът е имал необходимост от 14-17 4 сеанса рехабилитация, от които 7 се покриват от бюджета на Здравната каса.

Ето защо и доколкото няма данни за броя на рехабилитациите, но има доказателства за сторени разходи в размер на 900 лева, настоящият състав приема, че това е стойността на пълния курс рехабилитация, като на ищеца се следват половината разходи, доколкото другата половина е покрита от общественото осигуряване. А ищецът не твърди, нито от показанията на свидетеля се установява сумата от 900 лева да е за плащане на част от процедурите. Ето защо в причинна връзка с процесните увреждания са разходи за рехабилитация в размер на 450 лева /които съдът определя по реда на чл. 162 ГПК/.

Разходите за болногледач, за които отговаря ответникът, са в размер на 400 лева. Според заключението на СМЕ ищецът е имал нужда от такъв за два месеца, а от показанията на свидетеля разходите са били по 200 лева на месец.

От изложеното по-горе следва, че доказана е претенцията за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 925,22 лева, до който размер е и основателна, за останалата част до 2400 лева - е неоснователна.

Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за сумата над 4443,02 лева /3517,80+925,22/, като следва да бъде постановено друго, с което искът за сумата над 4443,02 лева до 5917,80 лева бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която искът е уважен за сумата над 3517,80 лева до 4443,02 лева /за още 925,22 лева дан необжалвания размер/, решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото пред СРС за сумата над 921,78 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени допълнително разноски за производството пред СРС в размер на 201,58 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника следва да бъдат 5 присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 76,81 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, съобразно основателната част от жалбата.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна се следват своевременно поисканите разноски. Такива обаче не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото лисват доказателства да са извършени – договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция няма по делото.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 22.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 57142/2021 г. на Софийски районен съд, 78 състав, В ЧАСТТА , с която „ЗД Б.И.“ АД е осъдено да заплати на С. Г. Х. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 4443,02 лева до 5917,80 лева, ведно със законната лихва , считано от датата на ПТП – 30.04.2019 г, както И В ЧАСТТА , с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Б.И.“ АД е осъдено да заплати на С. Г. Х. разноски по делото за сумата над 921,78 лева до 1359,72 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Х., ЕГН ********** срещу „Застрахователно дружество Б.И.” АД, ЕИК ******* иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ за сумата над 4443,02 лева до 5917,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за транспорт, медикаменти, рехабилитация, болногледач и силна храна, сторени във връзка с лечение на телесни увреждания, причинени на ищеца от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.4.2019 г., в гр. С..

ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 57142/2021 г. на Софийски районен съд, 78 състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно дружество Б.И.” АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6

201,58 лева, представляваща разноски в производството пред първата инстанция, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 76,81 лева - разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________