Решение № 231 от 29.07.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 231 29.07.2020г. град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№396 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е бързо и се развива по реда на чл.294 ал.1 във вързка с чл. 310 ал.1 т.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С решение №122 от 23.06.2020г. на Върховния касационен съд на Р България,Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. №4878/ 2019г. по описа на същия съд, е отменено въззивно решение №295 от 16.09.2019 постановено по в.гр.д.№ №592/2019г. по описа на Окръжен съд гр.П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предмет на въззивното обжалване е постановеното решение №1010 от 10.07.2019г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№1136 /2019г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с чл.225 от КТ предявени от ищеца Н.К.Б. *** против „К.“ АД, гр.С. и са присъдени разноски по делото в полза на дружеството в размер на 1229лв за юрисконсултско възнаграждение. С предявените искове ищецът Н.К.Б., ЕГН-********** от с.С., об.С., ул.“П.“ №32 против “К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Л.К.“ №2Б, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., е поискал да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №024 от 06.03.2019г. и за осъждане на ответното дружество-работодател да му заплати обезщетение за периода, през който е останал без работа-от м.март 2019г. до м.август 2019г. в размер на 6581.90лв след направено изменение на иска, ведно със законната лихва от датата на предяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Изложените обстоятелства в искова молба са, че между страните е възникнало трудово правоотношение в резултат на сключен между страните трудов договор №046 от

29.01.2018г. по силата на който е изпълнявал длъжността ел.монтьор по длъжностна характеристика при 8 /осем/ часово работно време и 40часова седмица срещу задължение на работодателя да му заплаща основно брутно възнаграждение от 510лв и допълнително такова за всяка година трудов стаж, първоначално сключен със срок за изпитване от 6/шест/месеца, като на 29.07.2018г. договорът се трансформирал в безсрочен. Твърди се, че работодателят въвел две системи за заплащане на труда - повременна и сделна-съгласно изработеното, като последното получено брутно трудово възнаграждение е за м.декември 2018г. в размер на 1228.26лв.Поддържа, че е изпълнявал надлежно трудовите си функции, изразяващи се в ел.поддръжка и ремонт на машините в предприятието на дружеството, като е посещавал различни точки в последното с необходимите за ремонта на машините инструменти и материали, носени от него в чанта. Твърди се, че на 12.02.2019г. ищецът постъпил на планова операция в УМБАЛ „П.“ ООД, клон МС-З., където пролежал до 15.02.2019г. и изписан за домашно лечение и възстановяване. Обяснява, че медицинската му интервенция била под пълна упойка като оперативната област била дясното ходило,поради което и след изписването работникът не можел да ходи и да се движи, както и да обуе никакви обувки. За периода от 12.02.2019г. до момента на подаване на исковата молба-19.03.2019г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност поради извършената оперативна интервенция, за което работодателят бил уведомен още преди постъпването му в лечебното заведение. Твърди се още, че на 09.02.2019г. около 10.00ч. по време на установена почивка за работниците, ищецът бил помолен от негови познати да им помогне с автомобила, на който стоповете били изгаснали и не работели, и спрян на паркинга непосредствено пред портала на предприятието; че той се съгласил да помогне, като за да прегледа автомобила, ищецът взел чантата с инструментите, в която с намирал и 23 метров трижичен кабел ШКЛТ 3.5х1.5 мм, който не бил извадил.За този кабел ищецът твърди, че му е необходим за изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика. Твърди се, че излизайки през портала на предприятието показал чантата на охраната и нейното съдържание, като по нареждане на охраната оставил кабела при него. Твърди, че след завръщането си обратно след десетина минути, бил обвинен, че се е опитал да извърши кражба на 23метров трижичен кабел,което било категорично оспорено от него и обяснил горното на отдела по охрана на работодателя. Твърди, че на 15.02.2019г. /петък/ съпругата на ищеца С.В.Б., получила писмо адресирано до съпруга й от работодателя му „К.“ АД, в което се съдържала заповед №434 от 11.02.2019г. за даване на обяснение за „извършена от него на 09.02.2019г. около 10.00ч. кражба на 23метра трижичен кабел ШКЛТ 3.5х1,5мм в срок от един работен ден от получаване на писмото, с оглед на евентуално дисциплинарно наказание.“ Твърди ищецът, че не е могъл да даде писмено обяснение за извършената от него кражба поради претърпяната оперативна интервенция и невъзможността да се придвижва самостоятелно и изпитваните от него болки след изписването на 15.02.2019г. Предвид изложеното ищецът поддържа, че е бил лишен от възможността да се защити като даде обяснения по случая, представляващо абсолютно основание за отмяна на дисциплинарното наказание.Счита, че недаването на писмени обяснения не е по негова вина, тъй като работодателят е знаел, че работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност и му е извършена оперативна интервенция, което водело до обективна невъзможност за придвижване.На следащо място се поддържа, че определеният срок за предоставяне на обяснения бил крайно неподходящ-един работен ден, в резултат на което бил лишен от правото си на защита. По същество счита, че съдържанието на изпратената му заповед №434 от 11.02.2019г. нарушава правото му на защита в дисциплинарното производство, защото в същата не били изложени фактите и обстоятелствата,относно които работникът следва да даде писмените си обяснения, за да може да се извърши пълно и всестранно изследване на случая, преди същият да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина и това нарушение да се подложи на оценка относно критериите за налагане на дисциплинарното нарушение. Коментира се процесната заповед в смисъл, че в последната е извършена квалификация на случая като извършена кражба от страна на работника доколкото на този етап не би могло да се приеме да е извършена, тъй като липсват обяснения на работника, а показва само и единствено преднамереност в действията на работодателя като дисциплинарен орган. На следващо място ищецът Н.Б. счита, че не е извършил каквото и да е нарушеине на трудовата дисциплина, че няма нито извършена кражба, нито опит за кражба на 23метра кабел; че последният е бил оставен при охраната при напускането на предприятието, както и че работникът не е имал от субективна страна-умисъл, за да отнеме владението на кабела и да установи свое, с присвоителна цел; че напускайки предприятието с чантата с инструменти, ищецът не е предполагал, че в нея се намира този кабел, поставен с оглед осъществяване на възложената му работа. Твърди се още, че на 06.03.2019г. е издадена от работодателя заповед №024 от 06.03.2019г. по силата на която на ищеца Н.К.Б. му е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание-дисциплинарно уволнение, като в обективната част на заповедта не били посочени каквито и да е факти и обстоятелства относно случая, като в субективната страна на заповедта било посочено, че ищецът е извършил кражба, останала недовършена поради залавянето му от охраната; че по никакъв начин от това съдържание не се установявало умисъл като субективна страна и липса на посочени установени факти и обстоятелства, водещи на извод за опит за кражба и че такава не е установено и от компетентните държавни органи по заведена преписка №340000-786 от 11.02.2019г. в РУ-гр.С.. Поддържа се още, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря и на изискването за мотивираност от фактическа страна, както и на изискването от правна страна да се посочат нарушените от работника разпоредби и/или установените от работодателя правила на трудовата дисциплина.

Счита, че посочването на чл.187 т.10 от КТ имаща препращащ характер и предвиждаща няколко хипотези на нарушения на трудовата дисциплина, като от друга страна като нарушение на трудовата дисциплина е посочено предвидената в чл.190 ал.1 т.7 от КТ хипотеза на неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Навежда се извода, че от правна страна с посочване от правна страна на различни нарушения на трудовата дисциплина се затруднява, а и осуетява разкриването на обективната истина по случая, доколкото и работникът не знае какво нарушение на трудовата дисциплина е извършил. Твърди се още, че в заповедта за дисциплинарно уволнение работодателят декларативно е посочил разпоредбите на чл.187 т.10 и чл.190 ал.1 т.7 от КТ без да е извършил каквато и да е оценка на случая по критериите на чл.189 от КТ. Ищецът е оспорил и записаното в заповедта за уволнение, че е дадено разрешение за уволнение от страна на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.П.. Счита, че наложеното му дисциплинарно наказание с процесната заповед уволение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.Твърди се, че ищецът в резултат на уволнението е останал без работа за период от 6 месеца-09.03.2019г. до 06.09.2019г. и на основание чл.225 ал.1 от КТ претендира обезщетение за 6 месеца в размер на 6780лв на база последно месечно трудово възнаграждение от 1130лв. Моли да се признае уволнението му за незаконно и се отмени и да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 /шест/месеца в размер на 6780лв ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и до окончателното изплащане,както и присъждане на разноските по делото. В последното съдебно заседение претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е редицурана от ищеца на сумата от 6581.90лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна „К.“ АД, с вх.№10559 от 23.04. 2019г., в който заявените искови претенции се оспорват по основание и по размер. Твърди се, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, подробно описано в уволнителната заповед, като се признава, и че към момента не е установено от разследващите органи дали се касае за извършено от работника престъпление или не.Твърди се, че според Правилника за вътрешния трудов ред на предпирятието и изготвения въз основа на него график за работа на цех “Е.“ за периода 01.02.2019г.-до 28.02.2019г., работодателят не е установявал почивка в 10.00ч. на 09.02.2019г.; че на същата дата работникът е напуснал работното си място и е излязъл от завода за да поправя автомобил на негови познати, паркиран до портала; че ищецът се е насочил към улицата, но преди да стигне до нея е бил спрян от охраната, без да посочва като причина нечии автомобил; че ищецът сам е показал чантата на охраната, в която е бил открит кабел, описан в уволнителната заповед; че служителят С.Х., отговарящ за организацията и вътрешния ред в дружеството, е забелязъл съмнително държане на ищеца на път към изхода на завода и да носи багаж, за което разпоредил на охранителя при портала В.В. да го спре и да провери какво носи; че при проверката охранителят установил, че увитият в куртка багаж е многожичен гумиран кабел и го е иззел от ищеца; че намерените от охраната 23метра трижичен кабел са били необходими за изпъленние на задълженията на ищеца по длъжностна характеристика, които задължения се изпълняват на работното място, а не извън портала, където липсват съоръжения, нуждаещи се от такъв кабел; че работодателят е узнал за болничния престой едва на 18.02.2019г., когато е получен болничния лист, а не на 11.02.2019г.